Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 21.08.2020, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
399/2020
Подписан
21.08.2020
В сила
26.01.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.170, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.171, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • § 1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 234 град Велико Търново, 21.08.2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на шести август две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА при секретаря В.Г. и в присъствието на прокурора ……………………………………………….. разгледа докладваното от съдията адм.дело № 399/2020г. по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

I.

За вида на производството:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закон за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/.

Образувано е по жалба, подадена от М.Д.А., с адрес ***.

Първоначално жалбата е подадена до Адм.Съд-Бургас, където е образувано адм.д. № 1315/2020г. по описа на този съд. С Определение № 1229/07.07.2020г., състав на Адм.Съд-Бургас е приел, че жалбата не му е местно подсъдна, поради което е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на АСВТ. В резултат на това е образувано настоящото дело.

Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка - ЗНПАМ № ФК-77-0340569/03.07.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, с която е наредено запечатване на търговски обект – безстационарен обект – микробус, находящ се в с. Атия, общ. Созопол, на главен път Бургас – Созопол, срещу военна база „Атия“, стопанисван от А., и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като е определено запечатването да се извърши непосредствено с връчването на заповедта.

II.Становища на страните:

Жалбоподателят твърди, че оспорената ЗНПАМ /Заповедта/ е незаконосъобразна, немотивирана и постановена в несъответствие с целта на закона. Посочва, че в заповедта не са изложени мотиви относно продължителността на наложената мярка, което води до нарушение на чл. 146, т.5 от АПК. Отделно от това излага доводи, че със запечатването на всички врати на микробуса, в т.ч. предните врати на водача и пасажера, е възпрепятстван да използва микробуса за придвижване.

А задържането на МПС на главния път Бургас-Созопол, извън населено място затруднява изключително жалбоподателя да го охранява от престъпни посегателства, което е изключително обременяващо. Според него целта на закона би могла да бъде постигната и чрез запечатване само на задната врата към товарното отделение, като по този начин микробусът ще може да бъде използван за превозно средство и за лични нужди, но не и за превоз на стока. По изложените съображения моли съда да отмени оспорената заповед, алтернативно да измени същата като определи по-кратък срок, както и да спре изпълнението на ПАМ до издаването и връчването на НП.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище, в което доразвива доводите си за незаконосъобразност на ЗНПАМ.

Ответникът по оспорването – Началникът на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр.

София, не се явява, не се представлява и не взема становище по подадената жалба.

ІII.По допустимостта:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Видно от разписката към самата Заповед, същата е връчена на 04.07.2020г., а жалбата е депозирана чрез ответника до Адм. съд – Бургас на 06.07.2020г., откъдето е изпратена по подсъдност на АСВТ. Оспорването е инициирано от легитимирано лице - адресат на разпоредените правни последици, които засягат неблагоприятно правната му сфера. Насочено е против подлежащ на съдебен контрол административен акт. Дори към момента на приключване на устните състезания мярката да е изпълнена, това не обуславя отпадането на правния интерес от оспорването, с оглед възможността да се претендират вреди по чл. 203 и сл. от АПК.

Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по седалището на оспорващия търговец, адресат на Заповедта, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.

Предвид изложеното, съдът прие, че не са налице пречки за постановяване на акт по същество, т.к. жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

IV.По доказателствата:

Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените с административната преписка не са оспорени от страните.

На основание чл.170, ал.1 от АПК доказателствената тежест е за административния орган, който следва да установи пред съда съществуването на фактическите основания, посочени в адм. акт/АА/ и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тази връзка на основание чл.171, ал.4 от АПК е указано на ответника да представи доказателства за компетентността на лицето, издало оспорената Заповед. В изпълнение на разпореждането на съда е представена като част от АП Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г. и Заповед № 2106/30.03.2018г. , и двете на Изпълнителния директор на НАП.

В настоящето производство, съгласно чл. 168 от АПК, съдът дължи пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт, на всяко основание по чл.146 от АПК, както и изследване на въпроса дали оспореният АА не е нищожен, въпреки че в жалбата това не се твърди.

В тази връзка, съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази доводите на страните.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени средства, съдът намери за установено следното:

V.По фактите:

Предмет на оспорване е Заповед за налагане на принудителна административна мярка - ЗНПАМ № ФК-77-0340569/03.07.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, с която е наредено запечатване на търговски обект – безстационарен обект – микробус, находящ се в с. Атия, общ. Созопол, на главен път Бургас – Созопол, срещу военна база „Атия“, стопанисван от А., и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като е определено запечатването да се извърши непосредствено с връчването на заповедта.

По искането на жалбоподателя за спиране изпълнението на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-77-0340569/03.07.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, съдът се е произнесъл с Определение № 237/09.07.2020г. по настоящото административно дело, постановено в закрито съдебно заседание, с което е отменено Разпореждането за предварително изпълнение, инкорпорирано като част от ЗНПАМ № ФК-77-0340569/03.07.2020 г. и предварителното изпълнение на ЗНПАМ № ФК-77-0340569/03.07.2020 г. е спряно до приключване на съдебното производство относно законосъобразността на ПАМ с влязъл в сила съдебен акт. Предвид това същото не е предмет на настоящия спор.

От съдържанието на оспорената Заповед е видно, че същата е издадена след извършена на 03.07.2020г. проверка от органи по приходите, резултатите, от която са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА №0340569/03.07.2020г.

На тази дата в 15:30 часа органи по приходите в отдел „Оперативни дейности“ - Бургас при ГД „Фискален контрол“ са извършили проверка на транспортно средство с рег. № *** в качеството на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – безстационарен обект – микробус, находящ се в с. Атия, общ.

Созопол, на главен път Бургас – Созопол, срещу военна база „Атия“, собственост и стопанисван от М.Д.А., с ЕГН **********.

При направена контролна покупка на стойност 20,00 лв. на растение – храст Туя, заплатена в брой от посочения ОП не е била издадена фискална касова бележка, нито ръчна бележка от кочан с касови бележки. При проверката е било установено, че общата фактическа наличност на парични средства е 20,00 лв. Но в обекта не е налично и няма въведено в експлоатация фискално устройство за регистриране и отчитане на всяка извършена продажба.

По повод тези констатации е съставен АУАН с бланков № F557504/04.07.2020 г., в който извършеното е квалифицирано като административно нарушение на чл.

7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез ФУ. Няма данни по делото дали въз основа на този АУАН е съставено и НП. Поне към приключване на устните състезания такова не е представено. Това обаче, е без значение, доколкото не се твърди и не се представят доказателства с влязло в сила съдебно решение на наказателния съд НП за това нарушение да е отменено. Няма основание за приложението на чл.300 от ГПК.

По повод същото нарушение е издадена процесната Заповед, според която така описаното представлява нарушение на установения ред за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства, поради което на основание чл.

186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС съответният орган по приходите е приложил и процесната ПАМ по отношение на жалбоподателя с оспорваната по настоящето дело Заповед. Същата е връчена на жалбоподателя и е оспорена първоначално пред Адм. съд - Бургас, който я е изпратил на настоящия съд по подсъдност.

Горните фактически констатации са основани на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, които не са оспорени от страните и по своето съдържание не са противоречиви. На практика страните не спорят по фактите, а по тяхната правна интерпретация.

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните изводи:

VІ.По правото:

Изнесените в жалбата твърдения за факти и мотивите на АО разкриват правен спор с административно естество. Търси се защита срещу последиците на принудителна административна мярка, наложена от административен орган в системата на НАП, за да се изпълнят целите, предвидени в чл.22 от ЗАНН да се преустанови и/или предотврати извършавано нарушение или вредните последици от същото.

Според конкретното предметно съдържание на спора, приложим процесуален закон при издаване и обжалване на акта е АПК, а материален – специалните разпоредби на чл.186 до 188 вклч. от