Решение № 226 от 16.10.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Кюстендил, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. С.а

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело № 20251500500265 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 159 от 21.03.2025 г., постановено по гр.д. № 2205/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, е отхвърлен предявеният от Адвокатско дружество „К., Б. ****“, БУЛСТАТ: ******, с адрес“ гр. ****, ул. „***“ №1 срещу С. П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** ул. „***** ******“ № * иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответната страна дължи сумата от 3000 лева, представляваща неустойка по чл. 16 (раздел V) от договор за правна защита и съдействие от 21.08.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 23.07.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1694/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът, който в срочно депозирана въззивна жалба го обжалва с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост на формираните изводи на първоинстанционния съд. Счита се, че са игнорирани събрани по делото писмени доказателства, които не са били обсъдени от съда. Оспорва се извода на съда за нищожност на процесната клауза за неустойка, като излизаща извън присъщите й функции, предвидени в закона. Сочи се, че с изрично писмено изявление и без да е 1 налице виновно поведение на довереника, доверителят е оттеглил поръчката, поради което дължи договорената неустойка в размер на 3000 лв., каквато е била действителната воля на страните при сключването на договора за правна защита и съдействие. Поддържа се, че до момента на оттегляне на пълномощията, довереникът е изпълнявал задълженията си по договора като е образувал гражданско дело, по което е извършил редица процесуални действия, възложени му от ответника с договора за реализиране на крайната цел – получаване на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Неоснователно се явявало възражението на ответника за недължимост и прекомерност на уговорения размер на неустойката, с оглед видът и обемът на извършените действия на правна защита и съдействие, съответстващи в пълна степен на уговорения от страните размер на неустойката от 3000 лева. Неправилно, при преценката за еквивалентност на престациите, са били изследвани уговорените в полза на довереника плащания по договора, вместо договорените задължения в техния пълен обем, с отчитане на осуетеното извършване и на други действия по изпълнение на престацията, като резултат от оттегляне на пълномощията от довереника.

Неправилно съдът е приел, че положението на кредитора при оттегляне на поръчката е по-благоприятно в сравнение с това, което е имал при положени от него усилия по пълно изпълнение на поръчката, без да държи сметка, че причината за изпадането на кредитора в това положение се дължала единствено на поведението на доверителя, поради което не следва да се тълкува в негова вреда. Сочи се, че ответникът не е твърдял да е налице липса на доверие между страните и това да е била причина за оттегляне на поръчката, поради което се критикува извода на съда, че доверителят под страх от налагането на санкция /неустойка/ би могъл да се окаже в ситуация да търпи изпълнение на договора при липса на доверие между страните.

Подчертава се, че ответникът е имал на разположение няколко месеца след като шокът от смъртта на баща му е преминал, за да може да прецени дали договорът е в негов ущърб, поради което неустоечната клауза не била несъвместима с приетите норми за справедливост и добросъвестност, както е приел районният съд. Целта на посочената клауза била да се обезпечи и обезщети довереника в случай на оттегляне на поръчката. Неправилно, съдът е приел и, че по делото не се установява първата предпоставка от фактическия състав на уговорената неустойка, а именно оттегляне на поръчката, тъй като последното се доказва от представеното с отговора на исковата молба от ответника уведомление за оттегляне на пълномощията. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. П. С. е депозирал отговор на въззивната жалба. Поддържа се, че съобразно договора, ищеца има право да се откаже от поръчката, което право не е скрепено с неустойка, аналогично на предвидената за доверителя, поради което процесната 2 неустойка обезпечава неизпълнението на право, а не изпълнението на задължение и противоречи на добрите нрави. Сочи се, че неустоечната клауза по чл. 16 от Договора не формулира възникване на задължение за обезщетяване на вреди на ищцовата страна. Твърди се, че в същата клауза е предвидено задължение за заплащане на сторените от ищеца разходи, което също следва да се разглежда като неустойка. Същевременно се сочи, че в чл.

17 от Договора е предвидено, че ищецът не дължи обезщетение в случай на неизпълнение на поръчката поради отказ на застрахователя да заплати обезщетение или непостигане на споразумение относно неговия размер, поради което се споделя извода на първоинстанционния съд, че процесната неустоечна клауза значимо и непропорционално надвишава присъщата й обезщетителна функция. Твърди се още, че в случая е предвидена неустойка като санкция при упражняване на законоустановеното право на доверителя за оттегляне на поръчката поради липса на доверие.

С писмено становище по делото, процесуалният представител на въззивника поддържа доводите, изложени във въззивната жалба. Претендира разноски пред въззивната съдебна инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Кюстендилският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по делото е започнало по заявление вх. № 7966/23.07.2024 г. на ищецът Адвокатско дружество „К., Б. ****“ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. П. С. за заплащане на сумата в размер на 3000 лева, претендирана като неустойка по чл. 16 (раздел V) от договор за правна защита и съдействие от 21.08.2019 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в заповедното производство.

На 23.07.2024 г. по ч.гр.д. №1694/2024 г. на Районен съд-Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочената в заявлението сума.

Ответникът С. П. С., е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в законоустановения срок по чл. 414 ГПК, в което е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като договорът между страните е развален. Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 05.09.2024 г. В предоставения от съда срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят в заповедното производство е подал иск за установяване съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение.

Не е спорно по делото, че на 21.08.2019 г. между страните е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който С. П. С. възложил, 3 а ищецът се задължил да извърши всички правно допустими действия за защита на личните интереси на доверителя, свързани с нанесени имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 06.08.2019 г., при което е причинена смъртта на П. В., срещу възнаграждение уговорено като резултативен хонорар в размер на 20% от сумата, получена като обезщетение и лихви за нанесени имуществени и неимуществени вреди, както в случай, че бъде постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя, така и ако обезщетението бъде присъдено по съдебен ред. В чл. 3, ал. 3 страните са предвидили, че за обезпечаване на вземанията на ищеца по договора /договореното възнаграждение, както и всички последици при неизпълнение, включително неустойки, лихви, както и разноски по събирането им/, в полза на ищеца, ответникът учредява залог върху бъдещото си вземане за обезщетение. В раздел V, чл. 16 е договорена неустойка в размер на 3000 лв. в случай на оттегляне на поръчката от доверителя, която е дължима независимо от договореното възнаграждение във връзка с изпълнение на задълженията от страна на довереника.

Между страните не се спори, а и по делото се установява, че упражнявайки правомощията си, адвокат П. К. е подала от името на С. П. С. искова молба срещу ЗД „Бул Инс“ АД с претенция по чл. 432 КЗ за присъждане на сумата от 25 500 лева, частичен иск от 170 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на неговия баща П. С. В., по която искова молба е образувано т.д. №1/2020 г. по описа на КнОС.

Установява се от ангажираните по делото писмени доказателства, изходящи от ищеца, че адвокат В. В., преупълномощена от адвокат П. К., е осъществявала процесуално представителство по т.д. №1/2020 г. по описа на КнОС, извършвайки редица процесуални действия в защита на интереса на доверителя, като на 18.05.2021 г. производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

С писмена молба от 06.06.2024 г., депозирана по делото, С. П. С. е направил изявление за безусловен отказ от исковите претенции на основание чл. 233 ГПК, обоснован с постигнато между страните извънсъдебно споразумение. Като последица от заявеният от ищеца отказ от иск, с определение от 17.06.2024 г., съдът е прекратил производството по делото.

Страните не спорят, че С. П. С. е оттеглил пълномощията дадени на ищеца (въззивник) по настоящото дело.

По делото не се спори, че ответникът не е заплатил на ищеца претендираната сума.

При тези установени обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Подадената въззивна жалба е процесуално допустима, като депозирана в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

4

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на проверката по чл. 269 от ГПК процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми при постановяването му.

Разгледано по същество, настоящият състав на въззивния съд счита, че решението е правилно, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му по следните съображения:

С исковата молба е предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3000 лв., претендирана като неустойка по сключен между страните договор за правна защита и съдействие от 21.08.2019 г.

В случая сключването на договора за правна защита и съдействие от 21.08.2019 г. между страните представлява доказан по делото факт. Предметът на договора, като права и задължения на страните по него е ясен и установим от съдържанието на същия. В раздел V, чл. 16 от договора е предвидена неустойка в размер на 3000 лв., в случай на оттегляне на поръчката от доверителя. Установява се по делото, че е налице оттегляне на пълномощията от ответника, уведомлението за което е представено като доказателство с отговора на исковата молба. Поради това и при положение, че ищеца не оспорва така депозираното пред първоинстанционния съд уведомление на доверителя за оттегляне на пълномощията, видно и от твърденията му в уточнителна молба вх. № 2311/24.02.2025 г., настоящият съдебен състав за разлика от първоинстанционния съд намира, че е настъпила първата материална предпоставка на чл. 16 от сключения между страните договор – оттегляне на поръчката от доверителя.