Определение № 1064 от 09.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1064 гр. София, 08.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно наказателно дело № 20231000601292 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 345 вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т.3 от НПК.

С протоколно определение от 03.10.2023 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 2148/2023 г., Софийски градски съд, 29 състав, произнасяйки се по въпросите по чл. 248 от НПК, е приел, че при изготвянето на обвинителния акт са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, поради което е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на прокурора.

Против определението е постъпила частна жалба от адв. М., защитник на подс. К. Х.. Твърди се, че доколкото производството пред първата инстанция е второ по ред, а при първото за всички подсъдими е била постановена оправдателна присъда, то същите са получили максимална защита чрез оправдаването им. Поради това, според защитата, дори в прокурорският акт да се съдържали неточности и неясноти, правата на подсъдимите не са били нарушени и следва да бъде спазен и основният принцип за справедлив процес в разумни срокове. В тази връзка се изразява несъгласие, че в мотивите на АСНС /закрит/ са били поместени и задължителни указания за отстраняване на нарушения в обвинителния акт.

Иска се оспорваното определение да бъде отменено, за да продължат съдопроизводствените действия по делото.

Въззивният съд, след като се запозна с жалбата и приложените по делото доказателства и материали, намира следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и в предвидения в закона срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения.

1

НОХД № 2148/2023 г. на СГС е образувано по внесен обвинителен акт срещу следните лица:

С. Й. Т. за престъпления по чл. 321. ал.З във вр, с ал, 2 от НК, по чл.

255, ал.З, вр. с ал.1, т,2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 255, ал.З, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.20, ал.З, вр. с чл. 26, ал.1 от НК;

Д. Д. Д. за престъпления по но чл. 321, ал.З във вр. с ал. 2 от НК, по чл.

255, ал.З, ар, с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 255. ал.З, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т,6 и т.7, вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл. 26, ал.1 от НК;

В. В. Р. за престъпления по чл. 321, ал.3 във вр, с ал. 2 от НК, по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл. 26, ал.1 от НК;

К. Н. Н. за престъпления по чл. 321, ал.3 във вр, с ал. 2 от НК, по чл.

255, ал.3, вр. с ал.1, т,2, пр.1, т.6 и т,7, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 255, ал.3, вр, с ал.1, т.2, нр.1,т,6 и т.7, вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл. 26, ал.1 от НК;

Г. С. Г. за престъпления по чл. 321, ал.3 във вр. с ал. 2 от НК;

К. В. Х. за престъпление по чл. 321, ал.3 във вр. с ал. 2 от НК.

В проведеното разпоредително заседание СГС съд е приел, че на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт, които налагат връщането на делото на СГП. Посочено е, че това е второ по ред разглеждане на делото, като при първото е била поставена оправдателна присъда, която въззивният съд е отменил, приемайки я за постановена при липса на мотиви, като е констатирал още и наличието на неясноти в обстоятелствена част на обвинителния акт. Според СГС изложените доводи от АСНС /закрит/ по отношение на порочността на ОА, по същество означават дадени указания по отстраняването им и са абсолютно задължителни както за първоинстанционния съд, така и за прокурора.

Констатираните процесуални нарушения от СГС се споделят и от настоящата инстанция, а като краен резултат – постановеното връщане на делото е правилно.

На първо място, СГС правилно е установил липса на описание в обстоятелствената част на действията, с които подс. Р. и Н. са подпомогнали подс. Т. за реализирането на престъплението по чл. 255, ал.3, вр. ал. 1 от НК.

Не може да се разбере и по какъв начин същите са набавили описаните на л.16 от ОА два броя фактури с доставчик „Саниела Комерс“ ЕООД за данъчния период март 2012 г. Не е очертано и кой и при какви обстоятелства е съставил упоменатите първични счетоводни документи. По-нататък,видно от изложеното на л. 17 от ОА, че „Обв. В. В. Р. … умишлено е улеснил С. Й. Т. да извърши престъплението – чрез набавяне на фактура с невярно съдържание 2 от името на „Саниела Комерс“ ЕООД“, а на стр. 18 е отбелязано, че „Обв. К.

Н. Н. умишлено е улеснил С. Й. Т. да извърши престъплението – чрез набавяне на фактура с невярно съдържание от името на „Саниела Комерс“ ЕООД“. Този начин на аргументиране незабавно поражда неяснота, коя точно от изброените по-горе в ОА фактури, Т. и Н. са набавили и в този смисъл са подпомогнали Т., сочен за извършител на инкриминираното деяние. Вярна е и констатацията на СГС, че в обстоятелствената част отсъства каквото и да фактическо обосноваване на субективните представи на подс. Т. и Н. относно невярното съдържание на въпросните първични документи.

На следващо място, първоинстанционният съд вярно е установил и недостатъчно конкретно фактологично аргументиране по отношение на всеки един от шестимата подсъдими относно параметрите на вътреобщностните придобивания по посочените фактури. В този смисъл прокурорът се е задоволил единствено да отбележи на л. 6 от ОА, че „От самото начало на инкриминирания период обв. Т. активно започна да осъществява тази схема, заявявал количества захар от „ТОПАЗ МЕЛ SRO”, определял къде захарта да се транспортира и разтоварва …“. Липсва обаче каквато и да е конкретика по какъв начин тази захар е била заявена и как е била осъществена търговската кореспонденция. Отсъства също информация и кога е транспортирана захарта, мястото на получаване и времето и мястото на осъщественото плащане.

По-натам – вярна е и констатацията на СГС за допуснато логическо объркване в обвинителната теза. На няколко места в обстоятелствената част на ОА /л.17 и л. 19/ присъства търговското дружество „УОК“ ЕООД, което обаче не е сред инкриминираните търговски дружества.

На следващо място, от обстоятелствената част на обвинителния акт не може да се разбере дали дружествата „Йонн комерс“ ЕООД, „Бабел комюникейшънс“ ЕООД, „Саниела комерс“ ЕООД, за посочените данъчни периоди, са осъществявали последващи придобивания по търговски сделки със същите количества захар, предмет на ВОП, с твърдения за реален получател „Захарна индустрия“ ЕООД.

СГС е установил, че въведената в ОА терминология е непрецизна и противоречива, доколкото на л.5 и л.7 са използвани несъвместими и с различно понятийно съдържание термини – „внос“ и „вътреобщностно придобиване“. И тази констатация е вярна. В тази връзка следва да се има предвид, че понятието „внос“ се отнася само за режима при движение на стоки, които влизат на територията на Република България от страни извън ЕС, докато трансграничените сделки в ЕС, извършвани от данъчнозадължени лица, се приемат за вътреобщностни доставки.

На л. 5 и л. 15 от ОА е записано, че „TOPAZ MEL S.R.O.“ е „търговско дружество, регистрирано на територията на Чехия. Не става ясно обаче дали въпросното дружество е било регистрирано за ДДС цели в Чехия, тъй като липсва отразяване с общоприетия термин за ДДС VAT /Value Added Tax/.

Доколкото това обвиненията касаят именно трансгранична престъпна дейност срещу данъчната система и по-конкретно регламентирания режим за 3 вътреобщностна търговия, то следва да е посочено дали доставчикът и получателят са регистрирани по ДДС лица в съответните държави членки.

Това е така понеже за дружества, които не са регистрирани за целите на ДДС, макар и да доставят стоки в друга държава членка, не би могло да се приложи режимът на ВОП. Ето защо отправеният упрек на СГС за непълнота в тази насока е напълно основателен.

Предвид изложеното, крайното правно виждане за необходимост от прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СГП е законосъобразно. Констатираните нарушения, за които настоящата инстанция се съгласява с проверяваната, че са допуснати, са от категорията на лишаващите подсъдимите от правото да узнаят за какво са обвинени. Те са съществени и неотстраними при съдебното разглеждане на делото, но са отстраними чрез връщането му на прокурора. Още повече, че както и първоинстанционният съд е вярно е посочил, дадените от АСНС /закрит/ указания по правото при предходното разглеждане на делото, са задължителни за съда и не подлежат на оспорване.

Неоснователно е основното защитно възражение за това, че обвинителният акт не следва да бъде коригиран, защото дори да съдържа неясноти, то подсъдимите са разбрали обвинението, а и при предходното разглеждане на делото, по така повдигнатото обвинение първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда.

Константна е съдебната практика, че обвинението следва да е ясно и точно формулирано, "за да не поражда каквито и да било съмнения относно действителната воля на държавното обвинение за фактическите и правни рамки на повдигнатото обвинение". (Р - 32 - 2011 - II н.о.). Ако от съда се иска да подведе фактите под правото и да каже кой е приложимият закон – при положение, че фактите в обвинителния акт не са описани в нужната пълнота и еднозначност, то съдът ще следва сам да ги установи, без подсъдимите да са били запознати като съставомерни. Това обаче би означавало същинско изземване от съда на обвинителната функция, което е недопустимо.

Необходимо е да се подчертае, че правилата по формулиране на обвинението охраняват не само правото на защита на подсъдимите, но и самото правосъдие, респективно обществения интерес, чиято цел е винаги правилно приложение на закона. При това следва да се осигурят необходимите процесуални предпоставки за постановяване на законосъобразен съдебен акт.

Законът така е уредил динамиката на наказателното производство, че нарушенията по чл. 246 от НПК не са с фатален характер и не е преклудирана възможността на прокурора да ги отстрани. Незаконосъобразно е тези нарушения да се компенсират чрез определен вид на присъдата, в т.ч и оправдателна. Напротив, единственото разрешение при тяхното наличие е остраняването по реда на връщане на делото на прокурора.

С оглед на изложените аргументи, въззивният състав намира, че частната жалба е неоснователна, поради което следва да не бъде уважавана, а определението на СГС от 03.10.2023 г. по НОХД № 2148/2023 г., да бъде потвърдено.

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на СГС от 03.10.2023 г. по НОХД № 2148/2023 г., постановено в разпоредително заседание, с което съдът е прекратил съдебното производство по делото и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебната фаза и в частност при изготвяне на обвинителния акт, съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5