Определение № 912 от 25.02.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 483/2026
- Вид
- Определение № 912
- Подписан
- 25.02.2026
- В сила
- 25.02.2026
- Състав
- Илияна Папазова, Джулиана Петкова, Майя Русева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 912 гр. София, 25.02.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Илияна Папазова
Членове:
Майя Русева
Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Частно касационно гражданско дело № 20268003100483 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Х. И., чрез адв.Е. Н., срещу определение № 1281/11.12.2025г. по ч.гр.д.№ 874/2025г. по описа на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване поради недопустимост на исковото производство.
Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение, което счита неправилно. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК поставя следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1/ Допустимо ли е съдът да прекрати исково производство по чл. 124, ал.5 ГПК вр. с чл. 239, ал.2 АПК когато искът цели установяване на неистинност на свидетелски показания като самостоятелно основание за възобновяване на административно дело и след като смесен състав на ВКС и ВАС вече е приел, че този иск е допустим и компетентен да го разгледа е РС Русе? и 2/ Как следва да се тълкува текстът на чл. 239, ал.2 АПК, предвиждащ установяване на неистинност на показанията на свидетелите по надлежния съдебен ред?
Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да приеме, че инициираното от И. исково производство е по недопустим иск, въззивният съд е отчел, че съгласно определение на смесен състав на ВКС и ВАС компетентен да се произнесе по претенцията на И. срещу Д.Г. и А.Н. за установяване неистинност на свидетелските им показанията, дадени в съдебно заседание по адм.д.№ 502/2019г. на АС Русе, е гражданският съд и тя има правното си основание в чл. 124, ал.5 ГПК. Приел е, че 1 съгласно заявените от ищеца и установими от представените доказателства обстоятелства, спрямо ответниците е налице стабилизирано постановление за отказ да бъде образувано наказателно производство за лъжесвидетелство и основанието да не бъде възбудено наказателно преследване срещу тях е по чл. 24, ал.1, т.1 НПК. Тълкувал е разпоредбата на чл. 124, ал.5 ГПК и е заключил, че в този случай искът за установяване на престъпно обстоятелство е недопустим.
Извън случаите на чл. 280, ал. 2 от ГПК допускането до касационно обжалване съгласно чл.
274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. Нито един от поставените от касатора въпроси не покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. Първият почива на погрешното възприятие на касатора, че с определението на смесения състав на ВКС и ВАС исковата претенция срещу Г. и Н. по чл. 124, ал.5 ГПК е определена за допустима. С това определение е решен единствено въпросът за подведомствеността на искането на ищеца да бъдат признати за виновни служителите на НАП – Д.Г. и А.Н., в даване на неверни показания пред АС Русе по адм. д.№ 502/2019г.
Именно в негово изпълнение спорът е разгледан като гражданскоправен от РС Русе, а единствено в компетенциите на последния е било произнасянето по допустимостта на исковата претенция, с която е сезиран. Сочената от касатора разпоредба на чл. 239, ал.2 АПК няма отношение към решаващия мотив на въззивния съд за недопустимост на иска. С обжалваното определение не е споделен мотива на първата инстанция, че за ищеца липсва правен интерес от иска по чл. 124, ал.5 ГПК, а „надлежен съдебен ред“ както по смисъла на чл. 239, ал.2 АПК, така и по смисъла на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, означава престъпното деяние да е установено с влязла в сила присъда или с решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК. В обжалваното определение изводът за недопустимост на иска за установяване на престъпно обстоятелство е изведен не от липсата на правен интерес, а от липсата на коя да е от посочените в чл. 124, ал. 5 от ГПК хипотези, препятстващи развитието на наказателно производство за извършено от ответниците престъпление по чл. 290 НК. За да е допустим искът по чл. 124, ал. 5 от ГПК, е необходимо наказателното преследване да не може да бъде възбудено или да е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от НПК. Това са все случаи, когато извършеното съставлява престъпление, но поради посочените причини е изключено наказателното преследване. Когато обаче наказателното преследване е прекратено поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление - чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК, както в случая, искът по чл. 124, ал. 5 от ГПК е изключен като сурогат на недопустимия наказателен процес, защото изобщо липсва престъпление. По тази причина и хипотезата на чл. 24, ал.1, т.1 НПК не е сред посочените в чл. 125, ал.5 ГПК положителни процесуални предпоставки на иска за установяване на престъпно обстоятелство.
В обобщение, въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И:
2
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1281/11.12.2025г. по ч.гр.д.№ 874/2025г. по описа на Окръжен съд Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3