Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 26.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 29/2026
Вид
Решение № 63
Подписан
26.03.2026
В сила
27.04.2026
Състав
Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Йоана Николаева Такова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Кюстендил, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20261500500029 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба подадена от А. Г. Я. с ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв. К. Д., насочена против Решение № 618 от 26.11.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 909/2025 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователни исковете на А. Г. Я. срещу „ТЕЦ БОБОВ ДОЛ“ АД, с. Големо село за отмяна на Заповед № *** за уволнение, възстановяване на длъжност и заплащане на обезщетение от 14 400 лв. по чл. 225 КТ.

Въззивницата навежда съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Изтъква като допуснати от решаващия състав процесуални нарушения липсата на доклад по делото /нарушение по смисъла на чл. 146 ГПК/ и липсата на каквито и да било изложени мотиви на съда /нарушение по смисъла на чл. 235 ГПК/. Поддържа, че в ответното дружество не е извършено реално съкращаване на щата, доколкото длъжността която ищцата е заемала и изпълняваните от нея длъжностни функции продължавали да съществуват в щатното разписание, но с друго наименование и се изпълнявали от служители с по-[1]ниска от нейната компетентност, образование, квалификация и трудов стаж.

Счита, че преди прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, работодателят е бил задължен да извърши подбор по чл. 329, ал. 1 КТ между служителите на еднакви или сходни с нейната длъжности – „***“ и „***“ в 1 отдел „***“. Допълва, че ищцата е член на КНСБ, във връзка с което излага доводи, че при прекратяване на трудовото й правоотношение от работодателя са допуснати нарушения на чл. 17, чл. 18 и чл. 20 от КТД. Поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ТЕЦ Бобов Дол“ АД, в който процесуалния му представител излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и възразява срещу изложените в нея оплаквания. Поддържа, че длъжността на въззивницата „***“ е единствена в цялото дружество, поради което не е било необходимо извършване на подбор по см. на чл. 329 ал. 1 КТ. Счита, че е спазена и процедурата по колективния трудов договор за получаване съгласие от страна на синдикалното ръководство на КНСБ при ответното дружество. Поддържа искане за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:

Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 отТР 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

По делото от фактическа страна е установено следното:

По силата на Трудов договор от *** г. и Допълнително споразумение към него с № *** г. възивницата А. Я. е изпълнявала длъжността „***, ***“ в отдел „***“ в ответното дружество.

Със Заповед № 44/07.04.2025 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, а именно поради съкращаване на щата.

Представено е разписание на длъжностите в „ТЕЦ- Бобов дол“АД, в сила от 01.12.2023 г., от което е видно, че в отдел „***“ е съществувала длъжността „***“.

Видно от Протокол от 01.03.2025 г. от заседание на Съвета на директорите е, че е одобрена нова организационна структура на дружеството, считано от 01.03.2025 г.

Представено е новото разписание на длъжностите от 01.03.2025 г., в което длъжността „***“ вече не съществува.

Представено е писмо изх. № 670/14.03.2025 г., от което е видно, че на основание чл. 333, ал.4 от КТ и чл. 18, ал.2, т.6 от КТД синдикалното ръководство на НСФЕБКНСБ при ТЕЦ „Бобов дол“ е дало съгласие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ за ищцата.

2

По делото е представен Колективен трудов договор от 01.07.2023 г., в който са уредени отношенията между „ТЕЦ- Бобов дол“АД в качеството на работодател и синдикалните организации.

Видно от съдебно- икономическата експертиза е, че размерът на получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение преди датата на уволнението съгласно чл.

228 от КТ с базов месец март 2025 г. е 2 323.60 лв., както и че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение в отдел „***“ е работел един служител на срочен трудов договор, а по данни на ТП на НОИ гр. Кюстендил от общо заетите в отдела към тази дата 32 служители 7 бр. са пенсионери.

Чрез показанията на свидетеля Ц. Б. К. /служител в ответното дружество/ се установява, че при уволнението на ищцата не е правена процедура по чл. 18 от КТД, тъй като според него не е бил задължително.

Видно от приложената регистрационна карта, издадена от Д“Бюро по труда“ гр.

Дупница, ищцата се е регистрирала в бюрото на 09.04.2025 г. С Разпореждане № 09200-290-1 от 17.04.2025 г. на НОИ ТП- Кюстендил на ищцата е отпуснато парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане № 092-00-250-5 от 30.09.2025 г. е прекратено изплащането му, считано от 24.09.2025 г.

От представения Трудов договор № *** г. се установява, че ищцата е започнала нова работа в 142 ОУ „***“ гр. София.

При така установената фактическа обстановка, районен съд е отхвърлил иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, приемайки, че изпълняваната от ищцата длъжност е единствена в щатното разписание.Доколкото исковете по чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ са обусловени от изхода на първия иск, е отхвърлил и тези искове.

Въззивният съд счита, че решението е законосъобразно.

Съкращаване на щата по смисъла на чл.328, ал.1,т.2, предл. 2 от КТ означава премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни бройки (длъжности) от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите на тези длъжности трудови функции.

Именно поради преустановяване на трудовите функции запазването на трудовия договор е невъзможно и законодателя е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно основание.

В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че при процесното уволнение е осъществен фактическият състав на чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Ето защо, за законосъобразността на уволнението на ищцата, в тежест на ответника е да докаже, че прекратяването на процесното трудово правоотношение е при наличието на основанието, посочено в процесната заповед - съкращаване на щата, че е налице реално съкращаване на щата, касаещо заеманата от ищцата длъжност, че решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган; че е спазена процедурата по чл. 18 от КТД, и че е извършен подбор съобразно критериите по чл.329, ал.1 КТ.

Твърденията на ищцата за незаконност на уволнението, в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с това, че: не е извършено реално съкращаване на щата, че не е извършен подбор съгласно чл. 329, ал. 1 КТ между служителите на еднакви или сходни с нейната длъжности – „***“ и „***“ в отдел „***“, както и че при прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя са допуснати нарушения 3 на чл. 17, чл. 18 и чл. 20 от КТД. По отношение на твърденията на ищцата следва да се посочи следното:

Съгласно установената съдебна практика, съкращаване на щата е налице, когато длъжността не само е премахната като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност – Решение №126 от 02.05.2011 г. по гр.д. №1227/2010 г., III г. о., ВКС, доразвито с Решение № 498 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 1561/2010 г., IV г. о. В тези решения ВКС приема, че реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности.

Реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности с различни трудови функции, а също и при трансформация на длъжности. В съответствие с така установената съдебна практика и въз основа на съпоставка между длъжностните характеристики на отпадналата длъжност „***“ и длъжността „***“, въззивният съд приема че функциите на заеманата от ищцата длъжност не са променени чрез отпадане на част от тях или възлагане на допълнителни, а са премахнати изцяло, поради което за работодателя е възникнало правото за уволнение по чл.328, ал.1, пр.2 от КТ.

Следва да се има предвид, че няма значение дали изпълнението на тази функция е разпределено между други (назначени отпреди това) служители или отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя – съкращаването на щата е реално, когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата.

В настоящия случай от приложените по делото доказателства безспорно се установява, че изпълняваната от А. Г. Я. длъжност е била единствена в разписанието на длъжностите от 01.12.2023 г. И е била премахната и не съществува като бройка в последващото разписание в сила от 01.03.2025 г. Съдът не установи да е налице трансформиране на длъжности и фиктивно съкращаване на щата. Няма данни част или изцяло съкратени трудови функции да преминават към нова или към друга длъжност.

От посоченото следва, че е налице реално съкращение в щата.

Неоснователно е твърдението на ищцата, че ответното дружество в качеството си на работодател не е изпълнило задължението си да извърши подбор, съгласно чл.329 КТ. По делото не е спорно, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата без да извършва подбор, поради това, че съкратената щатна бройка, заемана от нея, е единствена на длъжността. Константна и непротиворечива е съдебната практика, че при съкращаване на единствената щатна бройка за съответната длъжност, без данни за останали по щат длъжности със сходни трудови функции, подборът не е задължителен. В този смисъл Решение № 139 от 28.07.2009 по гр.д. № 183/2009 г. IVг.о., Р., ВКС; Решение № 625 от 01.10.2010 г. по гр.д. 1986/2011 г., IV г. о., ВКС; Решение № 436 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 1086/2011 г., IV г. о., ВКС; Решение № 246 от 23.06.2011 г. по гр.д. № 1152/2010 г., III г. о., ВКС. Следва да се има предвид и че при съпоставка на длъжностни характеристики за длъжностите: „***“ и „***“ съдът установи, че те не съдържат еднородни трудови функции. В съдебната практика е прието, че в тези случай за работодателя няма задължение да извърши подбор, а това е само негово право.

Доколкото съдът счита, че в случая работодателят не е длъжен да извършва 4 подбор, то е неоснователно възражението на ищцата че е нарушена клаузата на чл. 18 от КТД, установяваща последователността при процедурата по подбор при закриване на работни места, и вкючваща като преоритет освобождаването преди всички на работещите пенсионери, както по трудов, така и по граждански договор.