Решение № 9 от 12.02.2024, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Е., 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20234130100086 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно осн. чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземането.

Постъпила е искова молба от „Б.“ ЕООД гр. Т., представлявано от Е. Н. Ц., чрез адв. Ж. Д., против П. Х. Х. от гр. Е.. В същата се твърди, че ищецът бил в договорни отношения с „Н.“ ЕООД гр. София, а именно сключен договор за наем. „Н.“ ЕООД не изпълнил задълженията си по заплащане на дължимите суми по Договор за наем № 721/24.08.2021 г. за периода от 05.10.2021 г. до 10.01.2022 г., за което били издадени следните фактури: фактура № 23889/05.10.2021 г. на стойност 1786.00 лв. с ДДС, фактура № 23982/19.10.2021 г. на стойност 3061.86 лв. с ДДС, фактура № 24402/02.12.2021 г. на стойност 6123.72 лв. с ДДС и фактура № 24689/10.01.2022 г. на стойност 240.37 лв. с ДДС. Общият размер на задължението по посочените фактури било в размер на 10150.09 лв. с ДДС.

Същото следвало да бъде заплатено на датата, посочена във всяка една фактура, като дата на данъчното събитие, по банков път по посочената банкова сметка на ищеца. Последният твърди, че посоченото задължение не било заплатено нито частично, нито в пълен размер до настоящия момент. За обезпечаване му управителят и едноличен собственик на капитала на „Н.“ ЕООД ответникът П. Х. Х. издал запис на заповед в полза на ищеца с дата 26.08.2021 г. и падеж 24.12.2021 г. за сума в размер на 33501.26 лв., което 1 задължение издателят на записа на заповед поел лично. В последния изрично било посочено, че същият се издава, за да обезпечи задълженията на „Н.“ ЕООД към ищеца по Договор № 721/24.08.2021 г. Издадените фактури били надлежно приети от ответника. Поради неизпълнение на посоченото задължение, ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата 10150.09 лв. – главница, въз основа на което било образувано ЧГД № 33729/2022 г. по описа на Софийски районен съд. Делото било прекратено и изпратено по подсъдност в Районен съд – Е., където било образувано ЧГД № 306/2022 г. На 06.10.2022 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. На 30.10.2022 г. ищецът образувал изпълнително дело № 1395/2022 г. по описа на ЧСИ С.К. с рег. № *** в Камарата на ЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Велико Търново. На 17.02.2023 г. ищецът бил уведомен, че ответникът е депозирал възражение в законовия срок. С оглед на изложеното ищецът заявява, че за него е възникнал правен интерес от депозиране на настоящата искова молба.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника П. Х. Х., че му дължи сумата 10150.09 лв. по запис на заповед, издаден за обезпечаване задължението на „Н.“ ЕООД по сключен Договор за наем № 721/24.08.2021 г., както и сумата 212.82 лв., представляваща направените разноски за държавна такса за образуване на ЧГД № 33729/2022 г. по описа на Софийски районен съд и ЧГД № 306/2022 г. по описа на Районен съд – Е., ведно със законната лихва от подаване на заявлението от 22.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира направените разноски по делото.

С допълнителна молба е уточнена първоначалната такава, както следва: Общият размер на задължението по процесните фактури е 11211.95 лв., но неплатената такава е в размер на 10150.09 лв. с ДДС. По фактура № 23982/19.10.2021 г. ответникът заплатил частично сумата 1061.86 лв., поради което по тази фактура останало незаплатено задължение в размер на сумата 2000.00 лв. с ДДС.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника П. Х. Х., чрез адв. Г. К., в който последният заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен по следните 2 съображения: Записът на заповед е абстрактна сделка, но според трайната практика на ВКС записът на заповед е каузална сделка, която не е лишена от основание. В конкретния случай, основанието за издаване на процесния запис на заповед от 26.08.2021 г. в полза на ищеца е, че се издава във връзка с обезпечаване на наемно имущество по Договор № 721/24.08.2021 г.

Следователно, процесният запис на заповед обезпечава само стойността на наетото имущество при евентуални повреди, унищожаване или невръщането му, но не обезпечава възникнали и неплатени вземания за наем на същото.

Това се потвърждава и от срока на издаване и падежа на записа на заповед, както и от сумата в размер на 33501.26 лв., която съвпада със стойността на наетото имущество съгласно Приложение № 1 към Договор за наем № 721/24.08.2021 г., както и че ищецът не твърди да е налице повредено или невърнато наемно имущество. Ответникът заявява, че наетото имущество е върнато в цялост на ищеца на 13.12.2021 г. и следователно, вземането по процесния запис на заповед, с който е обезпечено това имущество, не се дължи нито от наемателя „Н.“ ЕООД, нито от издателя на запис на заповед П.

Х. Х.. По тези съображения, моли съда да отхвърли изцяло предявения иск с всички законни последици.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че издаденият запис на заповед обезпечава вземания за наемни вноски на наемодателя по договора за наем, моли съда да има предвид, че тези вземания не са в размера, посочен от ищеца. Видно от приложения по делото договор за наем, месечна наемна вноска е в размер на 1555.87 лв. Договорът за наем е сключен на 26.08.2021 г., а наемните вещи са ползвани и върнати на наемодателя на 13.12.2021 г. или наемният период е общо за три календарни месеца и 17 дни.

За този наемен период дължимото наемно възнаграждение е в общ размер 5549.24 лв. с ДДС, а не както е посочено в издадените от ищеца фактури в общ размер 11211.95 лв. От представените фактури „Н.“ ЕООД е приел и осчетоводил единствено фактура № 23889/05.10.2021 г. Останалите фактури не са приети и не са осчетоводявани от него, поради несъответствие с дължимите по договора за наем суми. Освен това, е необходимо да се има предвид, че наемателят „Н.“ ЕООД е направил две частични плащания по договора за наем, като първото е депозит по договора за наем в размер на 1296.56 лв., както и едно частично плащане, извършено на 12.11.2021 г. в размер на 1061.86 лв. Следователно, „Н.“ ЕООД дължи по договора за наем 3 сума в размер 3190.82 лв., поради което, ако евентуално се приеме, че издаденият от ответника запис на заповед от 26.08.2021 г. обезпечава вземането за наемни вноски на ищеца по договора за наем към наемателя „Н.“ ЕООД, то следва да се съобрази, че тези задължения са реално в размер на 3190.82 лв., а не както е посочено в исковата молба 10150.09 лв. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът „Б.“ ЕООД се представлява от управителя Е. Н. Ц. и адв. Ж. Д.. Последната поддържа подадената искова молба.

В съдебно заседание ответникът П. Х. Х. не се явява. Същият се представлява от адв. Г. К., който поддържа депозирания отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената справка в Търговския регистър, ищецът „Б.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Т., ул. „Ангел Балевски“ № 23 е вписан в Търговския регистър и се представлява от управителя Е. Н. Ц..

От Договор за наем № 721/24.08.2021 г. се установява, че ищецът „Б.“ ЕООД, в качеството на наемодател, предоставил за временно ползване на „Н.“ ЕООД гр. София, представлявано от П. Х., в качеството на наемател, собствения си инвентар – елементи за вертикален кофраж съгласно Приложение № 1 за изпълнение на строително-монтажни работи на обект в гр. Г.. Договорът бил сключен за периода от 24.08.2021 г. до 24.08.2022 г.

Между страните по договора бил договорен месечен наем в размер на 1555.87 лв. с ДДС. Договорът бил подписан от страните, като последните подписали и приложенията към него.

Ответникът П. Х. Х. издал в полза на ищеца „Б.“ ЕООД Запис на заповед на 26.08.2021 г. в гр. София, съгласно който се задължил по него да заплати безусловно и без протест сумата 33501.26 лв. на ищеца на падеж – 24.11.2021 г. и място на плащане - гр. Т.. В записа на заповед било изрично посочено, че същият е подписан във връзка с обезпечаване на наемно имущество по Договор № 721/24.08.2021 г.

4

Ищецът издал на „Н.“ ЕООД гр. София с МОЛ П. Х. следните фактури: фактура № 23889/05.10.2021 г. на стойност 1786.00 лв. с ДДС, фактура № 23982/19.10.2021 г. на стойност 3061.86 лв. с ДДС, фактура № 24402/02.12.2021 г. на стойност 6123.72 лв. с ДДС и фактура № 24689/10.01.2022 г. на стойност 240.37 лв. с ДДС.

По делото са представени 2 бр. стокови разписки с дата 13.12.2021 г. и 1 бр. стокова разписка с дата 4.05.2022 г., както и справка за предадените и непредадени елементи, предмет на договора за наем.

По делото на осн. чл. 176 от ГПК представляващият ищеца „Б.“ ЕООД – управителят Е. Н. Ц. е дал обяснения, от които е видно, че е спряно начисляването на наемната цена в края на месец януари 2022 г., когато е издадена последната фактура по сключения договор за наем. Имало невърнати елементи – предмет на договора, които били предадени от наемателя през месец май 2022 г. Въпреки, че ответникът бил в неизпълнение, ищецът не начислил наем за наетото имущество за месеците февруари, март и април 2022 г. Към месец май 2022 г. наетото имущество в цялост било предадено на ищеца.

По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Т. Г.

Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Същото не е оспорено от страните и прието от съда. Видно от последното е, че счетоводството на ищеца „Б.“ ЕООД за финансовата 2021 г. е водено редовно и дава възможност за извършване на последващ контрол и проверка на разчетите на дружеството с доставчици и с клиенти. „Напел“ ЕООД за финансовата 2021 г. е имал заведена счетоводна отчетност, която дава възможност за извършване на последващ контрол и проверка на разчетите на дружеството с доставчици и с клиенти. Процесните 4 бр. фактури, които са представени по делото и са приети като писмени доказателства, са отразени в счетоводните регистри на ищеца „Б.“ ЕООД. Общата стойност по тях е отразена по дебита на сметка 411 „Клиенти“ по партидата на „Н.“ ЕООД. Отразен е приход от продажбата на услуги, записан по кредита на сметка – 703-2 „Приходи от продажба на услуги“ със стойността на данъчната основа по фактурата. Със стойността на начисленото ДДС по фактурите е формирано задължение към бюджета за реализираните приходи от дейността. Записването е по кредита на сметка 4532 „Начислен данък за продажбите“. По счетоводните регистри на „Н.“ 5

ЕООД е отразена само първата фактура, касаеща авансово плащане в размер на 1555.87 лв., а именно фактура № 23575/31.08.2021 г. Ищецът „Б.“ ЕООД е отчел по счетоводните си регистри задължения за ДДС към бюджета, включвайки процесните фактури в дневниците за продажбите и в справките– декларации за ДДС за съответния месец – данъчен период. Общо начисленото задължение е в размер на 2127.97 лв. „Н.“ ЕООД е отчел по счетоводните си регистри право на ползване на данъчен кредит само по фактура № 23575/31.08.2021 г. в размер на 259.31 лв., като е включил фактурата в дневника за покупките и в справката-декларация за ДДС за съответния месец – данъчен период. „Н.“ ЕООД е извършил две частични плащания в размер на 2617.73 лв. по издадените процесни фактури. По счетоводните регистри на ищеца „Б.“ ЕООД са отчетени две частични плащания в общ размер 2617.73 лв. и е отчетено салдо – вземане от „Н.“ ЕООД в размер на 10150.09 лв. На основание издадените 5 бр. фактури във връзка с наемните отношения по Договор № 721/28.08.2021 г. и отчетените две частични плащания общо наличното задължение на „Н.“ ЕООД по счетоводни данни на ищеца „Б.“ ЕООД е в размер на 10150.09 лв. По счетоводните регистри на „Н.“ ЕООД е отчетена само първата фактура за авансово плащане в размер на 1555.87 лв.