Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11517 от 23.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41660/2025
Вид
Определение № 11517
Подписан
23.03.2026
В сила
23.03.2026
Състав
ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11517 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110141660 по описа за 2025 година

С искова молба с вх. № 257071/25.07.2025г. ищцата М. И. Д. е предявила против ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за потребителски кредит № 2994652/17.06.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.

Ищцата М. И. Д. е предявила против ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за предоставяне на поръчителство от 17.06.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ***** е бил сключен договор за потребителски кредит № 2994652/17.06.2024г., въз основа на който на ищеца е била предоставена в заем сума в общ размер от 4000 лева, със задължение да я върне на 24 погасителни вноски, с лихвен процент по кредита от 19.22% и ГПР в размер от 20.89%, като общият размер на всички плащания бил 4867.33 лева. Поддържа, че в договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, в изпълнение на което ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство от 17.06.2024г. с *****, по силата на който последният поел задължение да обезпечи пред ***** задълженията на ищеца по договора за кредит, като съгласно договора за поръчителство било уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 3481.12 лева, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема. Посредством този договор за кредит ищцата рефинансирала предходно задължение към кредитодателя и поръчителя, като ефективно усвоената от нея сума се равнявала на 1042.44 лева. Поддържа, 1 че договорът за кредит е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на поръчителя, което противоречи на добрите нрави, както и вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 20.89%. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми - чл.11, ал.1, т. 10, вр. чл.22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието - годишният процент на разходите по кредита, защото в нарушение на императивните изисквания бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани всички разходи и допълнителни услуги, които послужили за изчисляването му и не отговоря на действително прилагания от заемодателя, който бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 3481.12 лева представлявало част от общия разход по кредита за потребителя, същото е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В договора следвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В процесния договор това не било сторено, поради което счита, че договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на поръчителство е нищожен съгласно чл.

22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита. Договорът за кредит бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на поръчителя, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка. Договорът за поръчителство, сключен с *****, също бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, а освен това било налице нарушаване на нормативно установения размер на ГПР и заобикаляне на закона. Поради сочените основания поддържа, че процесните договори са недействителни.

Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане по чл. 190 ГПК и искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *****.

Ответникът признава, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит № 2994652/17.06.2024г. Излага твърдения, че ищецът е извършил плащания по сметка на ***** в общ размер от 4000.00 лева за погасяване на задълженията по процесните договори. Излага съображения, че договорът е действителен и отговаря на условията на ЗПК. В приложение № 1 ясно и разбираемо били посочени ГПР и общата дължима сума, а в 2 общите условия се съдържали взетите предвид допускания при формиране на ГПР, поради което било спазено условието на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди обаче, че възнаграждението по договора за поръчителство не е разход по пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, който следва да бъде включван в размера на ГПР, поради което това не било сторено, като била взета предвид единствено възнаградителната лихва. Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, което не съставлявало задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че договорът за поръчителство, съставлява отделно облигационно отношение с конкретни параметри, по което ответникът ***** е поел задължение да отговоря солидарно с ищеца за задълженията му по договора за кредит, както и че е този договор е сключен след договора за кредит, поради което за спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не е било необходимо, така и било обективно невъзможно това да бъде направено към момента на сключване на договора за кредит.

Поддържа, че договорът за поръчителство, сключен между ищеца и *****, по своя характер представлява договор за поръчка и уговореното между страните по сделката възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. В допълнение са наведени твърдения, че вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на *****, а не в полза на заемодателя. Дори и да се приеме, че е недействителен договорът за предоставяне на поръчителство, то това не важи и за основния договор за потребителски кредит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *****. Не оспорва сключването на договор за поръчителство. Ответникът оспорва процесният договор за кредит да е нищожен на посочените основания. Поддържа, че договорът за поръчителство, по който дружеството е страна, е действителен и отговаря на приложимите изисквания на закона. Излага съображения, че сключеният договор има характеристики на договор за поръчка, по който потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата.

Възнаграждението е дължимо само за периода на гарантиране и е съобразено с поетия риск.

Подчертава, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след договора за кредит, в независима електронна среда, до която ******* няма достъп.

Информацията за възнаграждението се предоставя на ******* единствено за улесняване на плащанията от потребителя. Твърди, че обезпечението е възможност, а не задължение за кредитополучателя. Обезпечените и необезпечените кредити не са различни продукти и не са пряко свързани с размера и условията на погасяване. Счита, че възнаграждението за поръчителство не следва да бъде включено в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (не е задължително условие и не е известно на кредитора към момента на сключване на договора). Поддържа, че свързаността между ***** и ***** не е основание възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен кредит, както и сумите, заплатени като възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не постъпват в патримониума на *******. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

3

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация:

Предявени са главни субективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - поради противоречие със закона, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, относно целия договор за потребителски кредит и относно целия договор за предоставяне на поръчителство.

2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че между ищеца и ***** е сключен договор за потребителски кредит № 2994652/17.06.2024г. с твърдяното в исковата молба съдържание, в т.ч. с посочени ГЛП от 19,12% и ГПР от 20,89%; 2) че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 4000 лева; 3) че при определяне размера на ГПР ответникът ***** е взел предвид като разход единствено уговорената между страните възнаградителна лихва, но не и възнаграждението по договора за поръчителство; 4) че между ищеца и ***** е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 17.06.2024 г., с твърдяното в исковата молба съдържание и възнаграждение за поръчителя от 3481,12 лева.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

По предявените против ***** искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с ответника ***** с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, както и че посочените клаузи са равноправни и индивидуално уговорени, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК.

По предявените против ***** искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за поръчителство за обезпечаване задълженията на ищеца по договор за кредит с ответника ***** с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителство, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на 4 договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, както и че посочените клаузи са равноправни и индивидуално уговорени, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР по договора за потребителски кредит, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК.