Решение № 1656 от 04.10.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1919/2023
- Вид
- Решение № 1656
- Подписан
- 04.10.2023
- В сила
- 21.02.2024
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 16, ал. 1, т. 4 · Закон за счетоводството
- чл. 38, ал. 1, т. 1 · Закон за счетоводството
- чл. 74, ал. 1 · Закон за счетоводството
- чл. 180 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1656 гр. Пловдив, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330201919 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 683549-F598592/23.12.2022 г. на заместник-директор на ТД НАП гр. Пловдив, с което н Г. Д. А. ЕГН:
********** на основание чл. 74, ал. 1 от Закон за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Жалбоподателят моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не претендира присъждане на направени разноски.
Въззиваемата страна – ТД НАП - Пловдив, сочи на неоснователност на жалбата и желае да бъде потвърдено процесното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в предвидения от закона четиринадесет дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 09.03.2021г. срещу Г. Д. А. бил съставен АУАН №
F598592/09.03.2021г. за това, че същият в качеството си на *** на „Мега 58“ ЕООД - предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговския 1 закон /ТЗ/, като е бил длъжен, не е публикувал годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2019 г. в Търговския регистър /ТР/ при Агенцията по вписванията.
Жалбоподателят Г. А. бил длъжен да заяви за вписване и да представи за обявяване в ТР при Агенцията по вписванията ГФО на дружеството в законоустановения срок – до 30 септември на следващата година, т. е. до 30.09.2020 г. Търговското предприятие не е подало и годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019г. в ТД на НАП Пловдив. Въпреки това, видно от справка „Фискални устройства с дистанционна връзка“ се установява, че дружеството извършвало дейност през отчетния период 2019 г., като имало реализиран оборот в размер на 386377.20 лв.. Към датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2019 г. не бил заявен за вписване и не бил представен за обявяване в ТР към Агенцията по вписванията.
Посочено е в АУАН, че по този начин на 01.10.2020 г. в гр. Пловдив жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, с което е осъществил състава на чл. 74, ал. 1, от ЗСч.
Нарушението било установено във връзка с писмо вх. № 12-00353/14.12.2020 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП-Пловдив с вх. № 0401-208/05.02.2021 г. Така на 09.03.2021 г. св. И. Г. съставила процесният АУАН в отсъствието на жалбоподателят или негов представител. След съставяне на АУАН били предприети действия по установяване на нарушителя с цел връчване на акта. В тази връзка били изпратени две покани за връчване на АУАН по пощенски оператор, на адреса на дружеството в гр.
Пловдив, ул. „Бъндерица“ 26, ет.2, ап. 5, върнати невръчени с отбелязване едната, че „лицето непознато на адреса“, а другата с отбелязване „непотърсена“. Бил съставен протокол № 1600030660/13.08.2021 г. удостоверяващ, че жалбоподателят след като бил призован от служители на Шесто РУ Пловдив, не се явил в районното управление за връчване на АУАН. Така след неуспешни опити да се намери жалбоподателят, актосъставителят изготвил доклад до заместник-директор на ТД на НАП Пловдив за предприетите действия по установяване на жалбоподателя, с което отправил предложение за спиране на започнатото административнонаказателно производство. С разпореждане № 594537F598592 /19.08.2021 г. административнонаказателното производство било спряно на същата дата. Впоследствие съставеният Акт за установяване на административно нарушение бил връчен на жалбоподателят на 16.12.2022 г.
След връчване на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган възприел идентична на съставения акт фактическа обстановка. Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя И. Г. и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, разпореждане за спиране, доклад, протоколи и др.. В показанията си св. Г. заявява, че поддържа АУАН, който съставила, излага процедурата за установяване на нарушението, и съставяне на АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля доколкото същите са обективни и кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства.
Предвид събраните по делото доказателства съдът прие, че фактическата 2 обстановка в хода на воденото административнонаказателно производство е била установена правилно.
След извършена служебна проверка съдът констатира нарушения във връзка с процедурата по спирането на административнонаказателното производство. Разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН предвижда такава възможност само ако нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване. Понятието „щателно издирване“ е трайно утвърдено в съдебната практика и под него се разбира: „издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време.
Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. " В този смисъл Решение № 365/23.2.2023 г. на Административен съд – Пловдив, КАНД № 3196 по описа на съда за 2022 г. За обективиране на предприетите действия по установяване на нарушителя преди спиране на производството служат двете изпратени покани по пощенски оператор и протокол № 1600030660/13.08.2021 г. И двете покани по пощата, видно от върнатите в цялост разписки, са нередовно връчени, като посочените причини са в едната – „непознат“ и „пратката не е потърсена“. Същевременно съгласно трайната съдебна практика връщането на пощенска пратка, с отбелязване, от което не може да се направи несъмнен извод, че адресатът е напуснал или трайно е преустановил връзката си с адреса, не може да се приравни на надлежно лично връчване по чл. 58, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 180 НПК и не е достатъчно, за да намерят приложение правилата за връчване по силата на уредените в закона фикции /чл. 40, ал. 2 ЗАНН/, нито е достатъчно, за да се приеме, че е извършено щателно издирване на лицето. На следващо място, следва да се отбележи, че компетентен да спира административнонаказателното производство не е наказващият орган, а актосъставителят. Въпреки липсата на изрична правна уредба по този въпрос, този извод следва от систематичното място на цитираната разпоредба в ЗАНН. Това право е включено в правомощията на актосъставителя. Последният е единствено компетентен да разпореди спиране на производството, тъй като задължението да връчи препис от акта на наказаното лице, след като го състави, е изводимо и от разпоредбата на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН, изискваща предявяване на акта от актосъставителя. В този смисъл е налице нарушение на процесуалните правила, предвиждащи реда и условията за спиране.
При незаконосъобразност на спирането по чл. 43, ал. 6 ЗАНН се налага извод, че не е спряла да тече и давността по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на НП, в който смисъл издаването му близо година и девет месеца след съставяне на АУАН се явява незаконосъобразно и представлява първо самостоятелно основание за отмяната му.
3
Съдът констатира, че в производството по издаване на АУАН също са допуснати съществени процесуални нарушения. Това е така, доколкото АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките за това. Действително в чл. 40, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя.
Съгласно трайната съдебна практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта; нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи.
Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето, което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели. В процесния случай липсват доказателства за получени от жалбоподателя покани за съставяне на АУАН и по никакъв начин не може да се приеме, че същият не е бил намерен или е бил поканен за съставяне на АУАН, но не се е явил. Посоченото налага извод за опороченост на процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН. С оглед всичко изложено наказателното постановление следва да бъде отменено.
По разноските :
С оглед изхода от спора, доколкото жалбоподателят не е предявил искане за разноски и липсват доказателства за направени такива, то съдът не следва да се произнася .
По изложените съображения,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 683549-F598592/23.12.2022 г. на заместник-директор на ТД НАП гр. Пловдив, с което н Г. Д. А. ЕГН:
********** на основание чл. 74, ал. 1 от Закон за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4