Решение № 111 от 24.03.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 762/2021
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 24.03.2022
- В сила
- 19.04.2022
- Състав
- Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 84 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 111 гр. Варна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20213100900762 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от “Юни-В“ ЕООД, ЕИК 200130095, седалище и адрес на управление: община Кюстендил, с. Скриняно, ул. „Стоян Лудев“ No 59, представлявано от И.Ю.В. - управител срещу „Арслан 2008“ ООД, ЕИК 200061795, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано от Х.К. – управител, с която е предявен иск с правно основание чл. 232, ал.
2 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати общата сума от 16 715 евро /шестнадесет хиляди седемстотин и петнадесет евро/, представляваща уговорената и незаплатена наемна цена по договор за наем от 29.07.2016г. за периода от 01.04.2019г. до 08.08.2019г., както следва: 2199 евро – остатък от дължима наемна цена за месец април 2019 г.; 4500 евро – наемно възнаграждение за месец май 2019 г.; 4500 евро – наемно възнаграждение за месец юни 2019 г.; 4500 евро – наемно възнаграждение за месец юли 2019 г. и 1016 евро – наемно възнаграждение за периода 01.08.2019 – 08.08.2019 г., ведно със законната лихва върху общия размер на главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 26.05.2021 г. до окончателното заплащане.
В отговора на исковата молба, ответникът, в условията на евентуалност прави възражение за прихващане с вземане, представляващо депозит по договора за наем в размер на 6841,41 лева.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 29.07.2016 г. между него, в качеството му на наемодател и ответника „Арслан 2008“ ООД, в качеството му на наемател, бил сключен договор за наем, вписан в Служба по вписванията гр. Варна, вх рег. № 18926, акт № 34, том VIII, дело № 2681/ 03.08.2016 г., по силата на който наемодателят предоставил на наемателя за възмездно 1 ползване собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***, представляващ 367,50 кв. м. идеални части от офис с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Варна, представляващ съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация банков офис и лизингова къща, а по документ за собственост игрална зала, боулинг и билярд с кафе-бар и ресторант, разположен на етаж -1 в жилищна сграда с идентификатор *** срещу задължението на наемателя да му заплаща уговорената в договора месечна наемна цена в размер на 4500 евро с ДДС.
Съгласно т. 2.2 от договора, тя следвало да бъде заплащана до 5-то число за същия месец.
Имотът бил предаден на ответното дружество на 29.07.2016 г., съгласно съставен между страните протокол-опис въвод във владение.
Поради неизпълнение на задължението на ответното дружество за заплащане на наемната цена, нарушаващо клаузите на т. 2.1 и т. 2.2 от договора за наем, ищецът предприел действия за прекратяването на наемното правоотношение, като на 12.04.2019 г. съставил уведомление до ответника, с което го информирал, че прекратява договора за наем и го поканил да освободи доброволно наетото помещение не по-късно от 01.05.2019 г.
Ответникът продължил да ползва имота след дадения в уведомлението срок, поради което „Юни-В“ ЕООД инициирал производство по издаване на заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК. На 04.07.2019 г. в полза ищеца „Юни-В“ ЕООД била издадена Заповед № 5169/ 04.07.2019 г. по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 7443/ 2019 г. на Варненски районен съд в изпълнение на Определение № 2374/ 27.06.2019 г. по в. ч. т. дело № 945/2019 г. на Варненски окръжен съд, с която било разпоредено длъжникът „Арслан 2008“ ООД да предаде на заявителя, ищец по настоящото дело, държането върху процесния имот. С Протокол за въвод във владение № 268/ 08.08.2019 г. по изпълнително дело № 20198950401399 по описа на ЧСИ Людмил Станев, вписан под № 895 в Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие – Варненски окръжен съд, ищецът бил въведен във владение на имота.
С влязло в законна сила на 09.04.2021 г. Решение № 260031/ 26.02.2021 г. по в. т. дело № 608/ 2020 г. на Варненски апелативен съд било потвърдено в цялост Решение № 260287/ 15.10.2020 г. по т. дело № 1894/ 2019 на Варненски окръжен съд, с което били отхвърлени предявените от „Юни-В“ ЕООД против „Арслан 2008“ ООД искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на суми, представляващи неустойки по т. 2.4 във вр. с т. 2.2 от договора за наем от 29.07.2016 г. върху неплатения наем за м. април 2019 г., както и за заплащане на суми, представляващи неустойка по т. 7.1 от договора за наем за периода от 01.05.2019 г. до 08.08.2019 г., като е приел че изпратеното на 12.04.2019 г. от ищеца уведомление за прекратяване на договора за наем не е връчено на „Арслан 2008“ ООД съгласно уговореното в т. 7.7 от договора за наем и в този смисъл няма покана от „Юни-В“ ЕООД до „Арслан 2008“ ООД за връщане на имота.
Ищецът счита, че независимо от предприетите от него действия по прекратяване на договора за наем, заявеното прекратяване не е породило целените правни последици и така, през период м. април 2019 – 08.08.2019 г., на която дата ответникът е предал държането 2 върху процесния имот, обективирано в Протокола за въвод във владение по изп. дело № 20198950401399 по описа на ЧСИ Людмил Станев, между страните по договора за наем е било налице валидно наемно правоотношение, поради което ответникът дължи на ищеца уговорената наемна цена за периода април 2019г. до август 2019г. в размерите, които сочи: 2199 евро – остатък от дължима наемна цена за месец април 2019 г.; - 4500 евро – наемно възнаграждение за месец май 2019 г.; - 4500 евро – наемно възнаграждение за месец юни 2019 г.; - 4500 евро – наемно възнаграждение за месец юли 2019 г.; -1016 евро – наемно възнаграждение за периода 01.08.2019 – 08.08.2019г. Сумите не са му били заплатени, поради което и предявява настоящата претенция.
В срока за отговор, предоставен на ОТВЕТНИКА по гр. дело № 7364 по описа за 2021 г. на Варненски районен съд, е постъпил отговор на исковата молба, в който твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни и оспорва същите по основание и размер.
Не се оспорва обстоятелството, че между страните по делото бил сключен процесният договор за наем и съставен протокол за въвод във владение от 29.07.2016г. Не оспорва, че с Решение № 260287/ 15.10.2020 г. по т. дело № 1894/ 2019 на Варненски окръжен съд, потвърдено изцяло с Решение № 260031/ 26.02.2021 г. по в. т. дело № 608/ 2020 г. на Варненски апелативен съд били отхвърлени предявените от „Юни-В“ ЕООД против „Арслан 2008“ ООД искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на суми, представляващи неустойки по т. 2.4 във вр. с т. 2.2 и по т. 7.1 от договора за наем, поради изложените в решението мотиви.
Оспорва се обаче, че ответникът е получил уведомлението от ищцовото дружество, с което „Юни-В“ ЕООД го е информирало, че прекратява договора за наем и го е поканило да освободи наетото помещение, не по-късно от 12.05.2019 г.
Ответникът сочи, че на 23.04.2015г. за процесния имот е бил сключен договор за наем с нот. заверка на подписите, по силата, на който наемодателят „Юни-В“ ЕООД е отдал под наем процесния имот на трето лице „Габи 63“ ЕООД, което било заплатило на наемодателя сумата от 6845,41 лв. – депозит за обезпечение на точното изпълнение по договора. Сочи, че този договор за наем бил прекратен предсрочно, тъй като „Габи 63“ ЕООД не желаело да ползва имота, а в същото време ответникът проявил интерес от наемане на обекта. Всички страни постигнали съгласие, обективирано в тристранно споразумение от 29.07.2016г., по силата, на което „Габи 63“ ЕООД прехвърлило на „Арслан 2008“ ООД вземането си от „Юни –В“ ЕООД, а „Арслан 2008“ ООД се задължил да заплати на „Габи 63“ ЕООД сумата от 6841,41 лева, което ответникът сторил с РКО No 406 / 01.08.2016г.
На 29.07.2016г. бил сключен и процесният договор за наем между ищеца и ответника. Съгласно т. 2.5 от договора, сумата на депозита трябвало да се съхранява от наемодателя за срока на действие на договора, като депозитът следвало да бъде възстановен на наемателя при прекратяване на договора или да се прихване срещу съществуващи към този момент негови задължения. Ответникът твърди, че до момента заплатеният депозит не 3 му е върнат.
В отговора се излагат твърдения, че за първи път волеизявлението на наемодателя за прекратяване на договора за наем, съгласно уговореното в чл. 7.7 от договора, било обективирано в Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20198950401399 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 и достигнало до него на 23.07.2019 г. С поканата ответникът бил поканен да върне държането на имота, което било сторено на посочената в поканата дата – 08.08.2019 г.
Ответникът твърди, че съгласно т. 2.1 от договора за наем, за предоставеното ползване на имота, наемателят се задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 4500 евро с ДДС. Тъй като ищцовото и ответното дружество били регистрирани по ЗДДС и наемната цена била уговорена с ДДС, вземането за същата се дължало и ставало изискуемо едва след издаването на счетоводен документ – данъчна фактура съгласно чл. 113, ал. 4 и чл.
25, ал. 4 от ЗДДС. „Юни-В“ ЕООД обаче, не било издало и изпратило на ответника данъчни фактури за заплащане на наемната цена за претендираните с исковата молба суми. В допълнение, ответникът твърди, че въпреки че заплатил сумата от 4500 лева като част от наемната цена за месец април, до момента не било получило данъчна фактура за това плащане. Така, наемателят не извършил плащане на наемните възнаграждения, тъй като не бил получил надлежно оформени фактури. Доколкото сумата, която се претендира от ищеца, била с включен ДДС, в случай, че ответникът бил осъден да заплати като месечен наем цялата сума, ищецът щял да се обогати с този данък.
Въз основа на изложеното в отговора си, ответникът отправя искане до съда да отхвърли исковите претенции изцяло като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност, в случай, че съдът достигнел до извода, че ответното дружеството дължи претендираните наемни възнаграждения, в отговора си, ответникът релевира искане за отхвърляне на исковете поради компенсация след извършване на съдебно прихващане със заплатения от ответника и невъзстановен от ищеца депозит.
В съдебно заседание, за ищеца се явява процесуален представител, който поддържа исковата претенция, моли съда да уважи исковете, както и да присъди на ищеца сторените от него разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. За ответника се явява процесуален представител, който оспорва исковата претенция, поддържа направените възражения, моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски, като прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 29.07.2016 г. между страните е бил сключен договор за наем, вписан в Служба по вписванията на гр. Варна, вх. рег. № 18926, акт № 34, том VIII, дело № 2681/03.08.2016 г., както и че на 29.07.2016 г. е бил подписан представеният с исковата молба Протокол-опис въвод във владение и че държането върху имота, предмет на наемното правоотношение е 4 било предадено от ответника на ищеца на 08.08.2019г.
Видно е от приетия договор за наем от 29.07.2016г., вписан в Служба по вписванията на гр. Варна, вх. рег. № 18926, акт № 34, том VIII, дело № 2681/03.08.2016 г., че същият е сключен между ищеца “Юни-В“ ЕООД, ЕИК 200130095, в качеството му на наемодател и ответника „Арслан 2008“ ООД, ЕИК 200061795, в качеството му на наемател, за обект, находящ се в гр. Варна, ***, представляващ 367,50 кв. м. идеални части от офис с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Варна, представляващ съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация банков офис и лизингова къща, а по документ за собственост игрална зала, боулинг и билярд с кафе-бар и ресторант, разположен на етаж -1 в жилищна сграда с идентификатор ***. Страните са договорили месечна наемна цена в размер на 4500 евро с ДДС, платима до 5-то число на същия месец, а ако този ден е неработен в първия работен ден след тази дата. Договорът е сключен за срок от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. В чл. 2.5. от договора е предвидено, че наемателят внася като депозит сума в размер на 3 750 евро, като наемодателят ще я съхранява за срока на действие на договора. Депозитът следва да се възстанови на наемателя при прекратяване на настоящия договор или се прихваща срещу съществуващи към момента негови задължения. На същата дата, на която е сключен договорът за наем, е предаден и процесният имот от ищеца на ответника, за което е подписан и протокол –опис въвод във владение.