Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 18.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1939/2023
Вид
Решение № 54
Подписан
18.01.2024
В сила
07.01.2025
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Тихомир Руменов Рачев, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Бургас, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20232100501939 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Г. К., чрез адв. Сава Каров, срещу Решение № 2042 от 09.10.2023 г., постановено по гр. д. № 832/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което са отхвърлени исковете й срещу „Болеро“ ЕООД по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяната на уволнението й, извършено със Заповед № 171 от 12.12.2022 г. на управителя на въззиваемото дружество, и по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на въззивницата от такова по чл. 326, ал. 1 КТ на такова по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Въззивницата се оплаква, че първоинстанционният съд не й е позволил да докаже твърдението си, че е получавала трудово възнаграждение, повисоко от уговореното в трудовия договор с въззиваемото дружество. В жалбата се поддържа още, че в КТ липсва забрана при подадено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на едно основание работникът или служителят да прекрати трудовото правоотношение на друго основание.

Твърди се, че правоотношението е прекратено на 08.12.2022 г., когато работодателят е получил изявлението на въззивницата по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това исковете да бъдат уважени. Претендират се деловодни разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Болеро“ ЕООД, чрез адв.

Димитрина Ройдева. В него се излага, че съдът правилно не е допуснал до 1 разпит исканите от ищцата трима свидетели, тъй като свидетелските показания за опровергаване на трудовия договор и за изплащането на трудово възнаграждение са недопустими. Изтъква се, че твърденията за получаване на трудово възнаграждение над уговореното в трудовия договор е направено от ищцата за пръв път едва след подаването на отговор на исковата молба.

Второто волеизявление на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение целяло да оправдае самоволното си неявяване на работа след подаване на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ. Трудовото правоотношение не се прекратявало, ако работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ – например с цел да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление. Според въззиваемия хипотезата на чл. 327, ал. 1, т.

2 не се отнасяла до „бонуси“, ако се приеме, че такива са получавани. Иска се решението да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните е имало сключен трудов договор от 31.08.2020 г., по силата на който ищцата се е задължила да полага труд за ответното дружество на длъжност „супервайзор магазин“ в супермаркет, при работно време от 8 часа на ден, и месечно брутно трудово възнаграждение от 1000 лв.

Страните са постигнали съгласие договорът да се прекратява с тримесечно писмено предизвестие.

На 02.11.2022 г. ищцата писмено е уведомила ответното дружество, че прекратява трудовото правоотношение с предизвестие на основание чл. 326, ал. 1 КТ (л. 21 от първоинстанционното дело). Посочила е, че ще отработи 90те дни на предизвестието, предвидени в трудовия договор.

В открито заседание на 27.04.2023 г. ищцата изрично е заявила, че от 02.11.2022 г. не се е явявала на работа.

На 11.11.2022 г. ищцата е подала сигнал заедно с други работници до Районна прокуратура – Бургас, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – Бургас, чрез адв. Сава Каров, в който е заявила, че работодателят не желае да прекрати трудовото й правоотношение, въпреки връчено уведомление. Отказвал да й изплати и пълното й трудово възнаграждение и предприел действия да бъде уволнена дисциплинарно поради неявяване на работа.

На 08.12.2022 г. ищцата писмено е уведомила ответното дружество, че упражнява правото си по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 КТ да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие (л. 6 от първоинстанционното дело).

Посочила е, че работодателят самоволно и в разрез с нормативните изисквания прави удръжки от трудовото й възнаграждение, като не го изплаща в пълен обем.

Със Заповед № 171 от 12.12.2022 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ – поради отправено 2 от работника предизвестие. Наредил е да се изплати обезщетението по чл.

224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск и работникът да заплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ поради неспазения срок на предизвестието.

Заповедта е връчена на ищцата на 14.12.2022 г, видно от известие за доставяне (л. 119 от том II с доказателства).

В исковата молба ищцата е признала, че е получила заповедта за прекратяване на 14.12.2022 г. по пощата, като това обстоятелство не се оспорва от ответника.

Страните не спорят, че в трудовата книжка на ищцата е вписано основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ищцата е злоупотребила с правото си да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, защото е знаела, че я заплашва дисциплинарно наказание поради неявяване на работа в срока на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ. Съдът е приел, че с уведомлението на ищцата от 08.12.2022 г. ищцата е заявила, че не желае да отработи предизвестието си. Само за пълнота съдът е посочил, че тя няма право да прекрати договора по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, защото тази разпоредба е приложима само при пълно неизплащане на трудовото възнаграждение.

Освен това е установил, че ищцата е получавала пълното уговорено възнаграждение.

Настоящият съд съобрази практиката на ВКС, че правото по чл. 327 КТ се упражнява чрез едностранно волеизявление до работодателя. След като работодателят получи волеизявлението, той не може да прекратява трудовия договор на друго основание, тъй като от този момент насетне субективното право на работника или служителя по чл. 327, ал. 1 КТ вече е упражнено. Това право е произвело своето действие по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, трудовият договор вече е прекратен и не може отново да се прекратява.

Работодателят не може да преценява дали основанието, послужило на работника или служителя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, действително е съществувало, за да приеме, че то продължава да обвързва страните и повторно да го прекрати на друго основание. На такава преценка съответно няма право и съдът, разглеждащ спора за законността на последвалото прекратяване на трудовото правоотношение, извършено от работодателя. В този смисъл са Решение № 59/16.06.2020 г. по гр.д. № 3418/2019 г. на ВКС, III г.о., Решение № 144/23.02.2010 г. по гр.д. № 3101/2008 г. на ВКС, V г.о., Решение № 203/30.05.2011 г. по гр.д. № 832/2010 г. на ВКС, III г.о. и др. Като коректив в практиката на ВКС е изведено, че трудовото правоотношение не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ, например за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление (Решение № 289/18.11.2014 г. по гр.д. № 1289/2014 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 1071/15.10.2010 г. по гр.д. № 562/2010 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 396/18.05.2022 г. по гр.д. № 4532/2021 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 979/19.10.2017 г. по гр.д. № 2008/2017 г. на ВКС, IV г.о. и др.).

3

Настоящият съд не е съгласен с извода на първата инстанция, че ищцата е злоупотребила с правото си по чл. 327 КТ. По делото нито се твърди, нито има доказателства да е било образувано дисциплинарно производство срещу нея. Горепосочената практика на ВКС не касае случаите, когато работникът е извършил дисциплинарно нарушение, но срещу него все още не са предприети конкретните разписани в закона действия – да са му поискани обяснения, да е започнало събиране на доказателства и др. (чл. 193 и сл. КТ).

При липса на такива доказателства първоинстанционният съд е следвало да приеме, че възражението на работодателя за злоупотреба с права от страна на работника е недоказано.

В разрез с цитираната практика на ВКС първата инстанция е събрала и обсъдила доказателства дали действително е било налице основание работникът да упражни правото по чл. 327 КТ. В случая работодателят разполага само с възможност да предяви отделен иск, ако счита, че му се полага обезщетение за неспазено предизвестие или е претърпял други вреди (Решение № 289/18.11.2014 г. по гр.д. № 1289/2014 г. на ВКС, IV г.о.). Той е бил длъжен да констатира, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, а не чл. 326, ал. 1 КТ. Поради изложеното настоящата инстанция няма да коментира множеството доказателства във връзка с твърдението на ищцата, че е получавала по-голямо трудово възнаграждение извън уговореното и декларирането, съответно проведеното от работодателя насрещно доказване.

Само за пълнота следва да се отбележи, че е неправилен изводът на първата инстанция, че правото по чл. 327 КТ може да бъде упражнено само когато не е изплатено цялото трудово възнаграждение. В практиката на ВКС се приема, че може да е налице и само частично плащане (Решение № 145/07.06.2012 г. по гр.д. № 1247/2011 г. на ВКС, III г.о.).

За пълнота настоящият съд намира за нужно да посочи също, че първата инстанция неправилно е приела, че към момента на издаване на заповедта трудовото правоотношение е било прекратено. Ако наистина е налице злоупотреба по чл. 327 КТ (който извод не се споделя от настоящата инстанция), то тогава работодателят е издал заповедта преждевременно – преди да е изтекъл срокът на предизвестието. В нито един момент работникът не е заявявал, че няма намерение да отработи предизвестието. Нито уведомлението по чл. 327 КТ, нито фактическото неявяване на работника на работа, могат да се тълкуват в такъв смисъл. За работодателя е съществувала възможност да накаже работника дисциплинарно, но и да прекратява правоотношението (Решение № 104/20.04.2011 г. по гр.д. № 1833/2009 г. на ВКС, IV г.о.). Поради изложеното настоящият съд счита, че по силата на закона трудовото правоотношение би се прекратило с изтичане на срока на предизвестието (чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ), който съгласно договора между страните е тримесечен. Щом предизвестието по чл. 326 КТ е подадено на 02.11.2022 г., няма как правоотношението да е било прекратено към 12.12.2022 г., когато е издадена процесната заповед.

Поради тези аргументи настоящият съд намира, че заповедта за прекратяване е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Правилно е да 4 се приеме, че правоотношението е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 08.12.2022 г. Ето защо искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е основателен. Решението следва да бъде отменено и вместо това искът да бъде уважен.

Основателен е и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Страните не спорят, че в трудовата книжка на ищцата е вписано основанието по чл. 326, ал. 1 КТ, а не по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Поради това се налага отмяна на решението и в тази част, като вместо това искът да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски за двете инстанции има само въззивницата. Претендират се 500 лв. за адвокатско възнаграждение в първата инстанция. По делото обаче е наличен само един договор за правна защита и съдействие (л. 60 от първоинстанционното дело) за 100 лв., в който изрично е посочено, че е за защита пред инспекцията по труда и управителя на „Болеро“ ЕООД. Не е представен договор за правна защита за въззивното производство. Поради изложеното не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение. Липсват доказателства и за сторени други разноски.