Определение № 838 от 16.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 838 гр. София, 15.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601060 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 във вр. с чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на процесуалния представител на Началника на Затвора-*** срещу определение на СГС,НО,15 състав от 17.07.2024 год. по НЧД № 4012/24 год.,с което осъдения З. К. К. е условно предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода.

Счита определението за неправилно,тъй като съдът е кредитирал единствено положителните елементи от доклада на ИСДВР,без да е обсъдил становищата на администрацията на Затвора,които са в негативен аспект досежно наличието на всички основания за освобождаването на осъдения.Признава,че са налице част от обстоятелствата,които сочат на положителна промяна у осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието-бил е награждаван на основание чл.98,ал.1 от ЗИНЗС с цел стимулиране на положителното поведение и е участвал в трудова дейност,поради което безспорно е наличието на положителни промени,но счита това за недостатъчно да се приеме,че са достатъчно доказателство за неговото поправяне,в която насока изтъква,че поправянето изисква завършен превъзпитателен и самопревъзпитателен процес,в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него,да показва съзнание за неговата укоримост,сам да осъжда това,което е сторил и да е показал,че това поведение няма да рецидивира.Твърди,че от значение са изводите за постигане целите на наказанието с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице,както и за липсата на рискове,което е в защита и на обществения интерес.Поддържа,че тези обстоятелства не са налице предвид отношението му към извършените правонарушения с висока степен на обществена опасност ,както и наложеното му наказание.Обобщава,че целите на наложеното 1 наказание не са изпълнени,като се отчете специалната и генералната превенция както по отношение на осъденото лице,така и по отношение на обществото.Прави искане за отмяна на определението.

Срещу така подадената жалба е постъпило възражение от защитникът на осъдения,с което се поддържа,че посоченото в жалбата е в противоречие с характеристичните данни за лишения от свобода,без да е посочена каквато и да е конкретика относно твърдяното в нея.Намира,че са налице безспорни доказателства за трайно поправяне на К. и поведение,което надхвърля обичайно доброто поведение.Изтъква,че той не е наказван към момента,награждаван е и въпреки влошеното му здравословно състояние не е спирал да работи,като предвид положителното му поведение и демонстрирано категорично намерение за законосъобразен начин на живот дори му е засвидетелствано доверие за определянето му като отговорник за културно-масовата дейност на СЦЗ,каквато длъжност и отговорност се предоставя единствено на лице,което е показало трайна настройка за положителна промяна.

Подкрепя се с доклада на ИСДВР,според който лишеният от свобода проявява отговорност и се справя добре с възложената му работа,настроен е положително към корекционната дейност,оказва съдействие на ИСДВР и на служителите на НОС.Контактува с лица с положително отношение към изпълнение плана на присъдата.Поддържа,че следва да се отчете и факта,че К. е за първи път в местата за лишаване от свобода,че е съхранил отношенията си и връзките с роднините и близките си,както и че е трудово ангажиран и в случай,че излезе на свобода,веднага ще продължи да работи,което обстоятелство изключва риск от рецидивиране.

Като се позовава и на Резолюция № 76/2 на Комитета на министрите към Съвета на Европа и на Постановление №7 / 75 год. на ППВС прави искане определението на СГС да бъде оставено в сила.

Въззивният съдебен състав,като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата и възражението срещу нея,приема за установено следното:

Жалбата е допустима като изхождаща от легитимирана страна и в предвидения в закона срок,поради което следва да бъде разгледана по същество.

С атакуваното определение съдът е уважил молбата на лишения от свобода З. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на две години,три месеца и десет дни,определено му по НОХД № 420/15 год. на СпНС. По това дело му е наложено наказание за срок от шест години лишаване от свобода за престъпление по чл.128,ал.2 от НК при първоначален строг режим на изтърпяване.

Съдът е изложил съображения ,че са налице всички предпоставки на чл.70,ал.1 от НК,тъй като е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание и са налице доказателства за поправянето му в достатъчна степен.В тази насока е изложил,че освен,че е полагал труд,той не е наказван ,а е награждаван и от изготвения доклад за диференцирано психодиагностично заключение е видно,че същият е с относително положителни показатели 2 за осъщественото превъзпитание и социализация,както и с по-ниско ниво за възможни рискове.Преценил е,че по отношение на него не е подходящо постановяването на пробационна мярка доколкото са налице данни за влошено здравословно състояние,вкл. и за такова на негови близки.

От представената от затворническата администрация справка е видно,че същият е постъпил в Затвора-Бургас на 08.07.2021 год.,когато е поставено началото на изтърпяване на наложеното наказание от шест години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване и към момента на постановяване на определението на СГС осъденият е изтърпял всичко 3 години,8 месеца и 20 дни / от работа два месеца и десет дни/ с остатък две години,три месеца и 10 дни,т.е. налична е първата предпоставка на чл.70,ал.1 от НК,тъй като е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание .

В доклада на ИСДВР,изготвен на 06.06.2024 год. е посочено,че същият е с висше образование,женен,с едно дете,със запазени семейни отношения ,със собствен бизнес,стабилен финансово и материално.

Преведен е в СЦЗ на 10.01.2023 год.,като изтърпяването на наказанието му е прекъсвано неколкократно по здравословни причини и общо за срок от 11 месеца и 10 дни.Посочено е,че последно временното прекъсване на наказанието е прекратено с постановление от 10.01.2024 год. на СГП,считано от 11.01.2024 год.,но същият се е завърнал в Затвора едва на 06.02.2024 год.,за което е наказан на основание чл.101,т.7 от ЗИНЗС със заповед №86/08.02.2024 год. на Началника на Затвора с „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 дни“.Посочената заповед е обжалвана по съдебен ред и няма данни за постановено решение на административния съд.

От доклада е видно още,че след проведени избори на 13.03.2024 год. К. е избран за Председател на груповия съвет на 7-ма група,назначен е на работа със заповед № 261 от 30.04.2024 год. като „Отговорник по прехраната“ в 7-ма група.

Декларирал е нагласа за законосъобразно изтърпяване на наказанието,проявява отговорност и се справя добре с възложената му работа,оказва съдействие на ИСДВР и на служителите от НОС.Положително настроен е към корекционната дейност,регулярно с него се провеждат разговори,като се наблюдава положителна промяна.Осъзнава грешките си и е уверен,че ще води законосъобразен начин на живот след освобождаването си.Ангажиран е към реализиране на плана на присъдата си.Силен стимул към положителна промяна е малкото му дете,за което иска да се грижи и желанието му е да се прибере при семейството си предвид и здравословните проблеми на съпругата му.Стреми се да контактува с лица с положително отношение към изпълнение на плана на присъдата.Избягва контакти с лица,които биха го довели до поемане на необмислени рискове.Към пенитенциарния персонал се отнася с нужното уважение,общителен,контактува с по-голямата част от останалите лишени от свобода.Уважителен към служителите,с дължимо поведение,справя се добре с възложените му задачи и проявява отговорност към трудовия процес.За периода на изпълнение на възложената му работа като отговорник по прехраната,при К. се наблюдава положителна линия на поведение и спазване на трудовата дисциплина.

3

При направената оценка на риска от рецидив и вреди са констатирани средни стойности-41 т.,като са установени дефицити в отношението му към правонарушението,в начина на живот и обкръжение и в уменията му за мислене.В тази насока е посочено,че не демонстрира самокритичност,не поема отговорност за причинените вреди на пострадалия,не обсъжда факторите ,допринесли за него,не счита съдебния процес за справедлив,има връзки с криминално проявени лица и не се заема пряко с проблемите,не ги решава по законосъобразен начин и оправдава поведението си с други лица и обстоятелства.Ресурсите му са изразени в семейната подкрепа,жилищното устройване,образование,трудови умения,финансова обезпеченост и без данни за зависимости.

Обобщено е,че с оглед краткия престой на К. в местата за лишаване от свобода,заложените в плана на присъдата задачи не са изпълнени в своята цялост,не е налице реализация на принципа на прогресивната система при изпълнение на наложеното наказание и целите на чл.36 от НК все още не са постигнати.

Доклада за пробационен надзор съдържа същите констатации,като е предложено в случай на условно предсрочно освобождаване,по отношение на него да бъде наложена пробационна мярка по чл.42а,ал.2,т.2 от НК-„Задължители периодични срещи с пробационен служител“ в изпитателния срок,обусловена от характера и тежестта на престъплението и възможността да бъде продължено наблюдението на поведението му в условията на живот на свобода и неговата социализация в обществото.

В писменото становище на затворническата администрация е отразена отрицателна нагласа за условното предсрочно освобождаване на осъдения поради това,че доказателства за поправянето на лицето не са налице и целите на наказанието не са изпълнени в своята цялост,като има актуални проблемни зони,по които работата следва да продължи и оценката на риска от рецидив и от вреди са все още в средните стойности,както и поради това,че прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена и наличието на значителен остатък.

С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав споделя извода на първата инстанция,че са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения -същият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание и е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.Според нормата на чл.439а,ал.1 от НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства,които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието,като доброто поведение,участието в трудови,образователни,обучителни,квалификационни или спортни дейности ,в специализирани програми за въздействие,общественополезни прояви.По силата на ал.2 доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата,както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

В конкретния случай от оценката на ИСДВР се установява поведението на осъдения в мястото за лишаване от свобода-дисциплиниран,отговорен,трудово ангажиран и 4 награждаван от затворническата администрация,което налага извода,че при него е налице положителна промяна и по този начин са изпълнени изискванията за предсрочното му освобождаване.

Декларативното посочване от страна на процесуалният представител на началника на затвора,че е налице позитивна промяна,но корекционната дейност следва да продължи,така че да бъдат постигнати изцяло целите на наказанието,съвсем не е достатъчно за съда да сподели това разбиране при условие,че лишеният от свобода не е нарушавал режимните изисквания,не са наблюдавани каквито и да било агресивни прояви,дисциплинирано и отговорно изпълнява трудовите си задължения,не е наказван /заповедта за наложено дисциплинарно наказание не е влязла в сила/,а е награждаван.В този смисъл така изтъкнатото обосновава извода,че изтърпяната част от наказанието е способствала в достатъчна степен за постигане целите на същото и най-вече за поправянето на осъдения,а констатираният риск от извършване на престъпление,който е в средни стойности,може да бъде преодолян чрез налагане на побационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” в рамките на изпитателния срок.Единствено досежно необходимостта от тази мярка САС не се съгласява с аргументите на първоинстанционния съд,който е приел,че постановяването й не е подходящо с оглед данните за влошеното му здравословно състояние,вкл. и на съпругата му.Следва да се изтъкне,че макар и последното действително да е така,предвид приложената медицинска документация,то необходимостта от наблюдаване на поведението му в условията на свобода е приоритетно предвид защитата на обществения интерес,особено при изтъкнатия по-горе немалък остатък от наложеното му наказание.