Определение № 1082 от 08.04.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 292/2026
- Вид
- Определение № 1082
- Подписан
- 08.04.2026
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 414, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1082 гр. София, 08.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20261800500292 по описа за 2026 година Производството е по чл. 423 от ГПК.
Образувано е по подадено от И. А. С. възражение по чл. 423 от ГПК, която твърди, че не е узнала своевременно за издадената срещу нея Заповед № 2371 от 01.12.2025 г. по ч.гр.д. № 2932/2025 г. по описа на Районен съд – гр.
Ботевград, за която разбрала едва от изпратено от ЧСИ Стоян Лазаров съобщение за образувано срещу нея изпълнително производство, по което бил наложен запор върху банковите сметки. Заявява, че не е била редовно и своевременно уведомена за заповедта за изпълнение, поради което не е имала реална възможност да упражни правото си на защита в законоустановения срок. Счита, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК – длъжникът не е могъл да узнае своевременно за издадената заповед за изпълнение. Моли съда да приеме възражението по чл. 423 от ГПК за допустимо и основателно.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите на страната, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред Ботевградския районен съд е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.
417, т. 2 от ГПК на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу И. А. И. въз основа на извлечение от счетоводни книги.
Заявлението е било уважено изцяло, като по него е била издадена Заповед № 2371 от 01.12.2025г. по ч.гр.д. № 2932/2025 г. на Ботевградския районен съд.
Длъжницата е подала до Софийския районен съд документ, наречен „възражение по чл. 423 от ГПК и искане за спиране на принудителното изпълнение“, като в него е изложила и доводи срещу предприетото принудително изпълнение.
Документът е препратен на Ботевградския районен съд, който с разпореждане № 567 от 24.02.2026г. е указал на подателката, в едноседмичен срок да отстрани констатираните нередовности, като заяви, дали възразява срещу издадената заповед за изпълнение поради това, че не дължи 1 изпълнение, или поради това, че не е могла да узнае своевременно за издаването й, респ. дали обжалва действия на частния съдебен изпълнител.
В отговор на дадените указания длъжницата е подала уточнение и допълнение към подаденото възражение, в което посочва, че оспорва изцяло издадената заповед за изпълнение, като заявява, че не дължи сумата по нея.
Поддържа, че не е била своевременно уведомена за заповедта за изпълнение, като оспорва редовността на връчването на съдебните книжа и поканата за доброволно изпълнение по образуваното срещу нея изпълнително производство, както и оспорва действията на съдебния изпълнител.
С Разпореждане № 679 от 06.03.2026г., с оглед направените от длъжницата уточнения, заповедният съд е констатирал, че подаденото от нея възражение е в предвидения в чл. 414, ал. 2 от ГПК едномесечен срок от връчване на заповедта, поради което е приел същото и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си.
С определение № 190 от 06.03.2026г. районният съд е разгледал искането за спиране на изпълнителното производство по чл. 420 от ГПК, като го е оставил без уважение.
На същата дата районният съд е постановил и Разпореждане № 681/06.03.2026г., с което е изпратил по компетентност на Софийския окръжен съд подадените от длъжницата молби в частите им, касаещи възражение по чл.
423 от ГПК и обжалване на действия на съдебен изпълнител.
С разпореждане № 41 от 13.03.2026г. на СОС е разпоредено служебно изготвяне на копие от възраженията и молбите, подадени от И. А. И. по ч.гр.д.
№ 2932/2025г. на Ботевградския районен съд, съдържащи жалба срещу действия на съдебен изпълнител, както и изпращането на тази жалба на ЧСИ Стоян Лазаров - за администриране, след което същата да бъде изпратена отново на ОС- София.
Така, единствен останал предмет на настоящото производство е подаденото от длъжницата И. А. С. възражение по чл. 423 от ГПК.
Съдът намира, че същото е недопустимо поради следните съображения:
Съгласно чл. 414, ал. 1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение, длъжникът може да възрази срещу нея изцяло или отчасти, след което и ако възражението е подадено в срок съдът дава указания на заявителя за възможността му да предяви установителен иск за вземането си (арг. от чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК).
От друга страна, разпоредбата на чл. 423 от ГПК дава възможност на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение да подаде възражение до въззивния съд при наличие на хипотезите, посочени в т. 1-4 от тази разпоредба. Основания за уважаване на възражението по чл. 423 ГПК са допуснати нарушения при връчване на заповедта за изпълнение, а негова цел е постигане на резултат, аналогичен на възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК, въпреки че длъжникът е бил лишен от възможността да подаде такова.
В настоящия случай се установява, че издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист са били редовно връчени на длъжницата и тя е спазила законоустановения едномесечен срок за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта, което заповедният съд е приел и е инициирал процедурата по чл. 415, ал. 1 от ГПК с постановеното от него Разпореждане № 2
679 от 06.03.2026г. Следователно, длъжницата вече е постигнала резултат, идентичен с този, който цели и с възражението по чл. 423 от ГПК, поради което няма правен интерес от последното.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че подаденото възражение по чл. 423 от ГПК е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението по чл. 423 от ГПК, подадено И. А. И. (или С.) с ЕГН ********** срещу Заповед № 2371 от 01.12.2025 г. по ч.гр.д. № 2932/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3