Решение № 67 от 22.04.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Разлог, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200170 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на „Е..П.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес г.Д., у.“Д.“№22, с управител Н.М.П., против НП №*/15.02.2024 г., издадено от Директора на Д"ИТ"-Б., с което на дружеството е наложено адм. наказание "Имуществена санкция" от 3`000,00 лева за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, и на основание чл.416, ал.5 от КТ, и във вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

В жалбата се сочи че жалбоподателят не е съгласен с издаденото НП, счита същото за незаконосъобразно и неправилно поради това, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В СЗ въззивната страна - редовно призована, не се явява законен представител, явява се процесуален такъв - адв. Б., която поддържа жалбата на всички основания посочени в нея.

Излага подробни съображения в посока отмяна на процесното НП в депозирани писмени бележки. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - редовно призована в СЗ, се представлява от юрк. П., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на юрк. възнаграждение. Депозира писмени бележки.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.10.2023 г., лицата Т.Г.К. и Б.В.И., служители на Д"ИТ"-Б., извършили проверка по раб. места относно спазване на разпоредбите на трудовото законодателство в обект: Цех за производство на пелети в г.Д., у.“Г.“№1, стопанисван от „Е..П.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес г.Д, у.“Д“№22, с управител Н.М.П.. На процесния обект било заварено да работи лицето С.И.Г., ЕГН*, като описаното нарушение е било потвърдено от попълнената в хода на проверката по раб. места декларация лично от лицето Г., в която е удостоверено извършване на трудова дейност при установено раб. време от 08:00 ч. до 17:00 ч., изпълнявайки длъжността „общ работник“ с уговорено трудово възнаграждение 500,00 лева на седмица, с отразена почивка за хранене “12 до 13“, с определени физиологични почивки в работния ден „2 по 15“. В декларацията е посочено че лицето Г. няма сключен трудов договор и не е получил копие от 1 заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов договор. Като начална дата на започване на работа в предприятието е отразено „ 1 ден“.

При проверката по документи относно правоотношението м/у дружеството и С.Г. не е представен сключен трудов договор. Проверяващите са констатирали, че на 23.10.2023 г. лицето С.И.Г. е полагал труд на раб. площадка осигурена от "Е..П." ЕООД-Д., в определеното от търговеца раб. време, съобразно създадената от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за дружеството.

Междувременно на 29.11.2023 г., с Постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ, инспектор в О-л „БТКД“ при Д„ИТ“-Б., обявила съществуването на трудово правоотношение м/у "Е..П."ЕООД-Д. и лицето С.И.Г..

В хода на документалната проверка от страна на възз. дружество не бил представен трудов договор за С.И.Г., а от извършена служ. проверка на 29.11.2023 г. в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП, от ИС на ИА ГИТ, проверяващите установили че жалбоподателят не е подал и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, за регистриране на писмен трудов договор с лицето Г. към дата 29.11.2023 г. На 12.12.2023 г. с/у възз. дружество бил съставен и АУАН от Т.Г.К. - актосъставител, и Б.В.И. - свидетел, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбите на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като в качеството му на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 23.10.2023 г. не е сключил писмен трудов договор със С.И.Г., за предоставената от него раб. сила в стопанисвания от търговеца обект - Цех за производство на пелети в г.Д., у.“Г.“№1.

АУАН бил съставен в присъствие на упълномощен представител на управляващия ЕООД, бил му е връчен, възражения не постъпили в законоустановения срок. /представено е и пълномощното по делото-л.32/.

АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „Е..П.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес г.Д., у.“Д.“№22, с управител Н.М.П., адм. наказание "Имуществена санкция" от 3`000,00 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, и във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

В хода на съд. следствие като свидетел бе разпитан Т.К. - инспектор в Д"ИТ"-Б.

/актосъставител/, и Б.И. - свидетел, участвал в проверката на възз. дружество. Свидетелите в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си по време на проверката и потвърждават констатациите отразени в акта.

По делото е разпитан и свидетеля С.И.Г. като лице, заварено от проверяващите да работи на обекта на контрол, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Свидетелят е попълнил декларация, в която е отразил обстоятелства относно престираната от него работна сила на проверявания обект, като излага, че е отишъл да се срещне с управителя на дружеството с цел започване на работа и провеждане на разговор относно условията на работата в процесния ден, като декларацията е попълнил под натиск и диктовка на полицейски служители, които присъствали на проверката. В последствие потвърждава написаното в декларацията като излага, че размерът на трудовото възнаграждение и труд. дейност, която трябвало да извършва били уговорени предварително с работодателя „Е..П.“ЕООД, което в противоречие с първоначално изложеното. Съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел, поради обстоятелството че счита че същият е изложил показанията с цел изграждане на защитна теза.

По делото са разпитани и полицейски служители Т. и Г., които излагат непротиворичиви показания относно заварените на място лица като потвърждават, че всичките са излезли от стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект.

Съдът изцяло кредитира писмените материали съдържащи се в АНП, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява ч/з събраните и изготвени по реда на ЗАНН 2 и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно - от показанията на свидетелите дадени в СЗ, АУАН, декларация по чл.402 от КТ, обяснения, постановления по чл.405а от КТ, протокол от извършена проверка, заповед и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното адм. наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП /съобразно редакцията на ЗАНН/ и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ, и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл.399 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА"ГИТ" към МТСП. Съгласно чл.416, ал.5 от КТ, НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби, органът който може да налага адм. наказания по КТ, е ИД на ИА"ГИТ" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от Директора на Д."ИТ"-Б., който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА"ГИТ".

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на представляващия дружеството и свидетеля Б.И., присъствала при установяване на нарушението.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съд. състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

Спазено е от страна на АНО, на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено, на доказателствата които потвърждават извършеното адм. нарушение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична. Необсъдените писмени доказателства, съдът приема за неотносими към предмета на доказване по делото, поради което и не ги анализира.

При така изведената фактическа обстановка, съдът счита че с атакуваното НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Съобразно чл.6 от ЗАНН, адм. нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държ. управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с адм. наказание, налагано по адм. ред. Предвидената в чл.83 от ЗАНН, имуществена отговорност на ЮЛ е обективна, безвиновна, като НО, при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставяне на раб. сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма.

В конкретния казус съдът намира за правилен извода направен от АНО, че работодателят 3

„Е..П.“ЕООД, с ЕИК*, е извършил нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, като при осъществяване на неговата дейност е приел на работа в горецитирания обект като "общ работник" лицето С.И.Г., ЕГН*, без да е сключил с него трудов договор.

Изложеното в АУАН и в НП се потвърждава по безспорен начин и от разпита в СЗ на актосъставителя и свидетеля по акта, които заявяват че по време на извършване на проверката, в обекта е работило лицето С.Г., като същото е редел дъски до банцинга, който се намирал в обекта, като същият е бил с раб облекло.

Съдът намира за неоснователни възраженията досежно обстоятелството, че проверяващите не са установили дали действително завареното на място лице С.Г. е престирал трудова дейност за дружеството, стопанисващо обекта. В своите показания, свид. Г. излага противоречиви твърдения, на първо място посочва, че се е намирал в обекта, за да се уговори с управителя П. за условията на работа, след това посочва, че предварително се били уговорили за труд. възнаграждение и условия като същият започнал работа след няколко дни. В тази вр. впечатление прави, че нарушението е констатирано на 23.10.2023 г., а проверка за наличие на сключен трудов договор е направена на 29.11.2023 г. т.е близо месец след това и проверяващите са констатирали, че не налице такъв т.е в случай, че съдът кредитира показанията в тази част на свидетеля, а именно че същият е започнал работа няколко дни по-късно, то с него отново не е бил сключен писмен трудов договор за предоставената раб. сила в стопанисвания от търговеца обект - Цех за производство на пелети в г.Д., у.“Г.“№1.