Решение № 3894 от 13.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3894 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100510061 по описа за 2021 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. С. Й. и И. В. Й., подадена чрез пълномощника им адв.В. П. срещу решение № 20103200 от 23.04.2021 г., постановено по гр.дело № 33190/2020 год. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 150 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. С. Й., ЕГН ********** и И. В. Й., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.София, ж.к.“*******, ******* срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******, БенчМарк Бизнес Център, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване, че Е. С. Й., ЕГН ********** и И. В. Й., ЕГН **********, не дължат на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *******, при равни квоти сумата от 4170,46 лева, представляваща стойност на начислена въз основа на извършена едностранна корекция на сметка по реда на ПИККЕ за периода от 27.10.2019 г. до 23.04.2020 г. електрическа енергия за имот в гр.Оряхово, ул.“*******. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Жалбоподателите- ищци, чрез своя пълномощник адв.В.

1

П. молят съда да постанови съдебно решение, с което да отмени решението в обжалваната от тях част, като неправилно, и да уважи предявения отрицателен установителен иск. Претендират присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемата страна - ответник ЧЕЗ Разпределение България“ АД, гр.София/ със сегашно наименование „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“, ЕИК *******, гр.София/, чрез своя процесуален представител юрк.Н. С., оспорва жалбата по съображения подробно изложени в представения по делото отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли въззивната жалба, като неоснователна да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ищците част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция е ангажирано ново доказателство по смисъла на чл.266 от ГПКнотариален акт от 01.11.2021 г. за покупко- продажба на недвижим имот № 51, том VІ, дело № 423/2021 г., но същия не променя така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и обоснования извод на съда, че към момента на извършената проверка ищците са собственици на процесния недвижим имот находящ се в гр.Оряхово, ул.“*******. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при 2 постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно и обосновано, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищците Е. С. Й. и И. В. Й. срещу ответника ЧЕЗ Разпределение България“ АД, гр.София/ със сегашно наименование „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, ЕИК *******, гр.София/, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължат на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *******, при равни квоти сумата от 4170,46 лева, представляваща стойност на начислена въз основа на извършена едностранна корекция на сметка по реда на ПИККЕ за периода от 27.10.2019 г. до 23.04.2020 г. електрическа енергия за имот в гр.Оряхово, ул.“*******. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Безспорно е по делото обстоятелството, че в процесния случай проверката в недвижим имот, собственост на ищците в гр.Оряхово, ул.“******* е извършена на 23.04.2020 г. по време на действие на новите ПИККЕ /обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г./, издадени от председателя на КЕВР на основание чл.21, ал.1,т.9 от ЗЕ, във връзка с делегираното на този административен орган с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ нормотворческо правомощие. Безспорно е обстоятелството, че към 23.04.2020 г., ищците са били собственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр.Оряхово, ул.“*******. Съдът приема за безспорно установено по делото обстоятелството, че при извършената проверка на 23.04.2020 г. в имота на ищците, находящ се в гр.Оряхово, ул.“******* е установено наличието на неправомерно присъединяване на имота на ищците към електроразпределителната мрежа. С оглед представения констативен протокол № 3029804/23.04.2020 г. се установява, че при извършена проверка от служители на ответника в процесния недвижим имот е констатирано наличието на „пуснат“ кабел свързващ електромера към сградата на ищците. Подписаният 3 констативен протокол и от служител на МВР се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото представлява официален свидетелстващ документ относно това, което служителят на МВР е възприел на място. С оглед на което съдът приема, че безспорно установено е по делото наличието на неправомерно присъединяване на имота на ищците към електроразпределителната мрежа.

Установено е по делото също така, с оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза обстоятелството, че така направеното присъединяване е довело до неотчитане на потребената ел.енергия, както и че именно при съобразяване на методиката определена в чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ за изчисляване на количеството ел.енергия, което следва да бъде начислено на собствениците на неправомерно присъединения обект. В съответствие с разпоредбата на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ и начислението е извършено за период от 180 дни преди датата на проверката.

Без значение в процесния случай е какво е действителното количество ел.енергия потребена в имота, тъй като в случая начислението се извършва въз основа на специални правила, уреждащи хипотезата на неправомерно присъединяване. В процесния случай от страна на ответника е установено наличието на всички предвидени в чл.51 от ПИКЕЕ предпоставки за ангажиране на отговорността на ищците за заплащане на дължимите суми по едностранно извършената корекция.

Основанието, на което сумата се дължи е не самата издадена от ответника фактура, а обстоятелството, че е бил осъществен фактическият състав предвиден в ПИКЕЕ за възникване на задължение за заплащане на начислената сума.

Трайно и непротиворечиво ВКС в своята многобройна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, е разяснявал, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Ако в общите условия на доставчика не е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, т. е. това нарушение не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Въззивният съд не е действал в противоречие с тази практика.

Според приетото в решение № 144 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр.дело № 1251/20 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 120 от 26.01.2021 г. по гр.дело № 3754/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 124 от 18.6.2019 г. по гр. дело № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., и други, в каквато насока е разбирането и на настоящия състав, правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, 4 са договорни, за доставка /продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл.183 и сл. ЗЗД , съответно гл. ХХII ТЗ , когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на осн. чл.200 ЗЗД . От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. /в този смисъл например решение № 107/26.11.2020 г. на ВКС III г. о., по гр. д. № 1096/2020 г./. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ПИКЕЕ/, съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. Следователно, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството ел.енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му енергия, която не е била заплатена, т.е. неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД, а е парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл.200, ал.2 ЗЗД /. В този смисъл е решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр.дело № 1174/20 г. на ІV г.о. на ВКС. При постановяване на решението си, въззивният съд следва да се съобрази с така установената практика на ВКС.

Разпечатката съдържа 27 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95fa30eb-aa03-4321-972b-43e182e01901