Решение № 112 от 15.05.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Севлиево, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Ив. Цветков при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Гражданско дело № 20254230101387 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Я. М., с ЕГН **********, с адрес – с.*************, общ.Севлиево, чрез пълномощника й адв. Р. Г.

– АК Стара Загора, против Я. И. И., с ЕГН **********, с адрес – с.*************, общ.Казанлък.

В законния срок е представен писмен отговор от ответника. С отделна молба от 11.09.2025 год. е предявен насрещен иск срещу Р. М., приет за съвместно разглеждане от съда.

В исковата молба, с която е предявен първоначалният иск се излага, че от съвместното си съжителство страните имат едно дете – И. Я.в И., роден на 25.05.2023 год. в гр.Казанлък. Първоначално живеели в дома на родителите на ответника в с.*************, общ.Казанлък, а в последствие, след като се разделили, ищцата заедно с детето се преместили да живеят в с.*************, общ.Севлиево.От края на 2023 г. бащата на детето не го потърсвал.В началото на 2024 год. ищцата заминала за Нидерландия, където започнала работа и се установила, а детето останало при родителите й.На 11.07.2025 г. ответникът отишъл в с.************* и взел детето.Отвел го в дома си в с.*************.Научавайки за това ищцата се прибрала в България на 14 юли 2025 г.Ищцата счита, че детето приема нейните родители като семейство, чувства се спокойно при тях, записано е на детска градина в с.*************, докато ответникът и обкръжението му биха били опасни за детето.Моли съда да предостави родителските права на нея, да определи местоживеенето на детето при нея, да определи съответния режим на лични отношения на бащата с детето, както и да го осъди да заплаща издръжка в размер на 400.00 лв. месечно.Предявява и иск с правно основание чл.149 от СК за заплащане на издръжка за минало време – една година назад в размер на 3600.00 лева.Моли постановяване на привременни мерки.Претендира и разноски.

В писмения си отговор ответникът по първоначалния иск оспорва исковете, като 1 неоснователни по следните съображения: Изтъква, че твърденията на ищцата са неверни.Твърди, че са живели на съпружески начала около 3 години, като след раждането на детето са се грижили двамата за неговото отглеждане.Когато детето е било на 2 месеца е разбрал, че ищцата му изневерява.Ищцата е напуснала ответника, като е оставила детето при него и е заживяла с новия си партньор в с.Тъжа, за което е уведомил родителите й.Те пристигнали в с.************* и се разбрали да се грижат съвместно за детето – един месец той, един месец те и взели детето със себе си.След един месец ответникът им се обадил, но те отказали да му върнат детето.Тогава той потърсил съдействие от отдел „Закрила на детето“.На 11.07.2025 год. заедно с братовчед си, дядо си и родителите си отишъл в отдел „Закрила на детето“ в гр.Севлиево, които го посъветвали да отиде да вземе детето си и в случай, че има проблем му обещали съдействие.Въпреки лошото отношение на родителите на Р. и заплахите от страна на нейния брат, ответникът успял да вземе детето.На 21.07.2025 год. подал документи за прием на детето в детско заведение в с.*************.В края на месец юли 2025 год. ищцата е отишла с изпълнителен лист и е взела детето.

Предвид всичко изложено, както и предвид факта, че ищцата живее в Нидерландия, ответника по първоначалния иск смята, че нейния родителски капацитет е доста по-нисък от този, който той притежава, поради което предявява насрещен иск и моли съда да предостави упражняването на родителските права върху детето на него, като се определи режим на лични отношения на майката с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа с преспИ.е; 15 календарни дни през лятото на всяка година, когато това не съвпада с неговия платен годишен отпуск; да бъде осъдена Р. М. да заплаща на малолетното си дете, чрез неговия баща месечна издръжка в размер на 400.00 лв., платими до 30-то число на съответния месец, считано от датата на предявяване на насрещния иск, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска.Претендира разноски.

По делото е постъпил отговор на насрещният иск, в който Р. М. чрез своя процесуален представител счита, че искът е допустим, но неоснователен.Оспорва твърденията, че е изоставила детето си и, че доброволно е напуснала семейното жилище. Конкретен повод да напусне дома им е бил нанесен й от Я. И. побой през декември 2023 го., когато е била изхвърлена на улицата през нощта, без да има възможност да вземе детето.Обадила се е на родителите си и те са дошли и взели детето при себе си в с.*************, където то живее вече две години.Твърди, че ищецът по насрещния иск не се е грижил никога нито за нея, нито за общото им дете.Това, че не може да разчита на него нито финансово, нито по какъвто и да е било друг начин я е принудило да замине на работа в Нидерландия, от където редовно е изпращала пари на родителите си, за да обезпечи нуждите на детето.

На 11.07.2025 год., след като е разбрала в телефонен разговор с родителите си, че Я. И. е взел детето, се е организирала максимално бързо и на 14.07.2025 г. се е прибрала в България.Посъветвана е била от социалните работници да потърси адвокатска помощ и е подала молба в Районен съд Казанлък, въз основа на която е образувано дело, по което са постановени привременни мерки, с определение № 1757/23.07.2025 г., съгласно което родителските права по отношение на детето И. Я.в И. са предоставени на нея.

След вземането на детето въз основа на горецитираното определение, бащата нито веднъж не е отишъл да го види, нито е изпращал средства за издръжката му, до момента, в който не е образувано изпълнително дело.

Предвид изложеното счита, че бащата няма родителски капацитет и именно тя е 2 родителят, който може адекватно да се грижи за детето, че при нея и родителите й детето се чувства спокойно и обичано и, че има всички необходими материални условия за отглеждането му.Твърди, че след окончателното си завръщане в България е започнала работа в „Хамбергер България“ ЕООД като шлайфист с месечно възнаграждение 1261.00 лв.

Моли съда да й предостави родителските права; да определи местоживеенето на детето при нея; да определи режим на лични отношения с бащата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца /първите 6 месеца без преспИ.е/ от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото, когато това не съвпада с нейния платен годишен отпуск; да осъди Я. И. И. да заплаща на детето чрез нея месечна издръжка в размер на 400,00 лева до 3-то число на съответния месец, ведно със законната лихва при просрочие.

В съдебно заседание на осн. чл.59, ал.8 от СК, съдът е изслушал ищцата по първоначалния иск.Същата обяснява, че първоначално са живели с бащата на детето им в с.*************, след което малко преди да роди са се преместили при сестра му в с.Горно Черковище.След раждането на детето нейната майка е отишла да й помага.Когато детето е било на 6 месеца, Я. И. я е изхвърлил от къщи и родителите й са дошли и са я взели заедно с детето.Била е принудена да замине за чужбина, за да изкарва средства за издръжката на детето, като през този период то е било оставено на грижите на баба си по майчина линия.Върнала се е от чужбина веднага щом родителите й са й се обадили, че бащата на детето го е взел. След завръщането си е намерила адвокат и завела дело за родителски права.Ответникът по първоначалния иск не е виждал детето от момента, в който тя го е взела при себе си, плащал е издръжка само 2-3 месеца.В момента детето посещава детско заведение, а тя работи на смени в „Хамбергер България“ ЕООД.

Ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния иск не се явява, редовно призован.Не се явява и негов процесуален представител.

Дирекция "Социално подпомагане" гр.Севлиево, уведомена за производството на основание чл.15, ал.6 от ЗЗДт, e представила социален доклад.По делото е приобщен като доказателство и социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Казанлък.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и се установява от представеното удостовеР.е за раждане, че страните са родители на малолетното дете И. Я.в И., роден на 25.05.2023 год.

Не е спорно и, че родителите не са заедно от декември 2023 год., като от раздялата им детето е живяло при майката и нейните родители в с.*************, общ.Севлиево до 11.07.2025 год., когато бащата е отишъл и го е взел, след което майката, която до този момент е била в чужбина се е завърнала, завела е дело с правно основание чл.127 от СК, по което има определени привременни мерки, с които са й предоставени родителските права и тя е взела детето при себе си.

В изготвения социален доклад от ДСП гр.Казанлък се посочва, че бащата на детето Я. И. живее в дома на родителите си в с.************* в двуетажна къща.На първия етаж има салон, обособен в кухня, две спални, хол и баня и тоалетна.На втория етаж има три стаи, като само една от тях е обзаведена. Има условия за отглеждане на детето.И. е без завършено средно образование. Към момента на изготвяне на социалния доклад работи в „Арсенал“ АД и получава трудово възнаграждение около 3

1800.00 лв. плюс ваучери за храна на стойност 200.00 лв.

Детето е здраво, няма специфични нужди, има достъп до социална средапосещава детска ясла в с.*************.Родителските отношения се характеризират като неефективни и липса на всякаква комуникация.По сведения на Я. И. след раздялата им с Р. основните грижи за детето са поети от нея, но след заминаването и на работа в чужбина за детето се грижат нейните близки.

Изнесеното в социалния доклад на ДСП гр.Севлиево потвърждава гореизложеното.Констатирано е, че основните потребности на детето се задоволяват от майката.Детето е клинично здраво и има избран личен лекар на територията на общ.Севлиево.Посещава

ДГ“Мечо

Пух“, с.Петко

Славейков, база с.*************.Бабата по майчина линия и нейният съжител оказват помощ на Р. при отглеждане на детето.Майката и детето обитават двуетажна къща в с.*************.От месец август 2025 год. Р. работи на три смени във фирма „Хамбергер“ гр.Севлиево.Между майката и детето видимо има изградена емоционална връзка.

По делото се установи, че и двамата родители са трудово заети, като майката работи в „Хамбергер България“, гр.Севлиево.Преди това е работила в Холандия.От представената служебна бележка с изх. № 653 от 05.11.2025 г. е видно, че брутното й възнагражнеие за периода от м. август до м.октомври 2025 г. вкл., е в размер на 2906.67 лв.

Бащата работи в „Арсенал“ АД, гр.Казанлък, като видно от представеното УдостовеР.е изх. № 4826 от 23.07.2025 год. за периода от м.април до м.юни 2025 г. вкл., е получил брутен доход в размер на 5294.60 лв.

По делото са разпитани двама свидетели.

Свидетелят Х.Р. е съсед на Р. в с.*************.Освен това тя е работила при него няколко години.Той обяснява, че първоначално Р. се е грижела за детето, а в последствие нейната майка.Не познава бащата на детето.Често е носел адаптирано мляко за детето от Турция.Знае, че Р. в момента работи в „Хамбергер“.Детето посещава детска градина.

Вторият свидетел е Х.В. – баща на Р., на когото се разясни разпоредбата на чл.166 от ГПК и той пожела да свидетелства, обяснява, че дъщеря му е живяла с бащата на внучето му при неговите родители.Знае, че когато е родила са били при сестра му.Когато детето е било на шест месеца се е прибрала с него в *************, но много скоро след това й се е наложило да замине за чужбина, за да изкарва пари.Редовно е пращала пари от там.Прибирала се е на 2-3 месеца за по няколко дни.Никога бащата на детето не го е вземал преди лятото на 2025 год., когато е пристигнал и отвел детето със себе си.След като са се обадили на Р. за това, тя веднага се е прибрала в България и са потърсили адвокат, който е завел настоящото дело и майката си е прибрала детето.От тогава Я. нито веднъж не е идвал да го вижда.Започнал е да плаща редовно издръжка едва след завеждане на изпълнително дело, но от три месеца не е плащал.