Решение № 2340 от 07.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2340 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно гражданско дело № 20261100502282 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с вх. № 29474/04.03.2026 г. по вх. рег. на СГС от Л. Б. Е., ЕГН **********, срещу разпореждане от 16.01.2026 г. на ЧСИ М.Ц. по изп. д. № 20258400401322, рег. № 840, с район на действие СГС, с което е намален размерът на дължимото адвокатско възнаграждение от 400,00 лв. (204,52 евро) на 200,00 лв. (102,26 евро).

Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа, че по делото липсват доказателства за реално извършено плащане от страна на взискателя на уговореното адвокатско възнаграждение. На следващо място оспорва дължимостта на възнаграждението с оглед характера и обема на извършените от процесуалния представител действия, свеждащи се единствено до подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Твърди, че взискателят е разполагал с информация, относно банковите сметки на длъжника от предходно изпълнително производство, образувано при същия съдебен изпълнител, поради което не е било необходимо извършване на ново проучване. Посочва още, че адвокатът не е изготвял допълнителни молби, не е искал предприемане на конкретни изпълнителни действия, както и не е 1 извършвал справки за установяване на имущественото състояние на длъжника. Навежда доводи, че с оглед обстоятелството, че задължението по издадения изпълнителен лист е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение, извършените от адвоката действия се изчерпват единствено с депозиране на молба за образуване на изпълнително дело. Поради това счита, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, респективно – евентуално присъденото такова следва да бъде намалено.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя – Етажните собственици в етажна собственост, находяща се в жилищна сграда на адрес: гр. София, ж.к. ****, с което подадената жалба се оспорва изцяло като неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение.

Поддържа се, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника на основание чл. 79, ал. 1 от ГПК, тъй като изпълнението на задължението по издадения изпълнителен лист е осъществено в хода на образуваното изпълнително производство.

В законоустановения срок са депозирани и писмени мотиви от ЧСИ М.Ц., рег. № 840, с които се изразява становище за законосъобразност и правилност на определените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20258400401322 по описа на ЧСИ М.Ц. е образувано на 19.12.2025 г. по молба на взискателя - Етажните собственици в етажна собственост, находяща се в жилищна сграда на адрес: гр. София, ж.к.

****, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.12.2025 г. по гр. д. № 46695/2020 г. по описа на СРС, 119 с-в, за заплащане на следните суми: 286,46 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 71271/2018 г. по описа на СРС, 119 с-в; 189,50 лв., представляващи разноски в производството по ч. гр. дело № 2658/2024 г. по описа на СГС и 550,88 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Към молбата са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, видно от който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., от които 200 лв. при образуване на изпълнителното дело и 200 лв.

2 за водене на делото, платени изцяло в брой при подписване на договора.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 26636/19.12.2025 г., връчена на 05.01.2026 г., в която е посочено, че общото задължение по изпълнителното дело към 19.12.2025 г. е в размер на 1699,68 лв., от които 1026,84 лв. задължение по издадения изпълнителен лист; 9,00 лв. допълнителни разноски; 102,00 лв. разноски по изпълнителното дело; 161,84 лв. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 400,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Въз основа на предприетите от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

В изпълнение на наложения запор на 22.12.2025 г. по делото е постъпила сума в размер на 1699,68 лв., с която е погасено изцяло задължението по изпълнителното дело.

На 12.01.2026 г. е подадено възражение от длъжника с искане за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 16.01.2025 г. съдебният изпълнител е намалил възнаграждението на адв. К.С. от САК – пълномощник на взискателя, от 400,00 лв. (204,52 евро) на 200,00 лв. (102,26 евро) поради това, че същото е над нормативно определения минимум, съгласно чл. 10, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Относно депозираната жалба, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.

436, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал. 2, т.

7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал.

2, т. 7 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за недължимост, респективно прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнителното производство са за сметка на длъжника, освен в изрично предвидените в разпоредбата хипотези – при прекратяване на делото на основание чл. 433 от ГПК (освен ако плащането е извършено след образуване на изпълнителното 3 производство), при изоставяне на изпълнителните действия от взискателя или отмяната им от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Трайно в съдебната практика се приема, че нормата на чл. 79 от ГПК установява специален режим на материалноправна отговорност за разноските в изпълнителното производство, който изключва приложението на общите правила, действащи в исковия процес.

В настоящия случай не се установява наличието на някое от изключенията по чл. 79 от ГПК, поради което на общо основание длъжникът дължи разноските по изпълнението, включително сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Неоснователни се явяват възраженията на длъжника за недължимост на адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за реалното му заплащане. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, като самият договор, приложен по делото, има характер на разписка, удостоверяваща не само уговарянето, но и извършеното плащане.

В конкретния случай в приложения към молбата за образуване на изпълнително производство договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено изцяло в брой. Поради това не е необходимо представянето на допълнителни доказателства за извършеното плащане.

На следващо място съдът отчита, че към момента на включване на адвокатското възнаграждение в поканата за доброволно изпълнение, както и с оглед последващото му редуциране от съдебния изпълнител, процесуалните действия на пълномощника на взискателя се ограничават единствено до подаване на молба за образуване на изпълнително дело.

С оглед разясненията, дадени в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 относно приложението на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът не е обвързан от правилото за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение, определено от Висшия адвокатски съвет. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС (напр. Определение № 712 от 21.03.2024 г. по т.

4 д. № 175/2023 г., както и Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г.).

Дължимото възнаграждение може да бъде определено под минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сегашно наименование "Наредба за възнаграждения за адвокатска работа"), като следва да се съобразят фактическата и правната сложност на делото, извършените процесуални действия и установената съдебна практика. В настоящия случай съдът намира, че извършените от процесуалния представител на взискателя действия се свеждат единствено до сезиране на съдебния изпълнител с искане за образуване на изпълнително дело и събиране на вземането по изпълнителния лист. Няма данни за неефективност на избрания от взискателя способ, вкл. при нарочно овластяване на съдебния изпълнител с правата по чл.

18 от ЗЧСИ.

За пълнота следва да се отбележи, че преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК.

Макар съдът да не е обвързан от минималните размери по Наредбата, същите могат да служат като ориентир при определяне на справедлив и обоснован размер на възнаграждението. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че договореното възнаграждение не е прекомерно, а съответства на минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно 200 лв. (102,26 евро), като този размер е справедлив с оглед извършените от адвоката процесуални действия.

По изложените съображения жалбата на длъжника неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Софийският градски съд

5 се явява

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 29474/04.03.2026 г. по вх. рег. на СГС от Л. Б. Е., ЕГН **********, срещу разпореждане от 16.01.2026 г. на ЧСИ М.Ц. по изп. д. № 20258400401322, рег. № 840, с район на действие СГС, с което е намален размерът на дължимото адвокатско възнаграждение от 400.00 лв. (204.52 евро) на 200 .00 лв. (102.26 евро).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6