Решение № 134 от 30.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Варна, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Даниела М. при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно административно наказателно дело № 20243100600570 по описа за 2024 година

Предмет на въззивното производство е Решение № 414 от 26.03.2024г. по НАХД № 934 на ВРС.

Протестирания съдебен акт е оправдателен , за обвиняемата М. М. М.

, като същата е призната за НЕВИННА в това, че на 21.02.2024 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително, да е държала високорисково наркотично вещество, метамфетамин с нетно тегло от 0,19 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент – метамфетамин 40,49 % на стойност 13.30 лева, като случаят е маловажен, с което е осъществила състава на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК и на основание чл.304 от НПК, вр. чл.9, ал.2 от НК е оправдана по предявеното й обвинение.

Съдът се е разпоредил с вещественото доказателство 1 брой бях хартиен плик запечатан с печата на БНТЛ ОД МВР Варна с надпис „опаковки от наркотично вещество“ да бъде унищожен, а остатък от наркотично вещество метамфетамин е отнет в полза на Държавата и е постановено да бъде унищожен.

Въззивното производство е образувано по бланкетен протест на РП 1 гр.Варна, в който се твърди, че съдебният акт е неправилен. и се иска осъждането на М. по възведеното обвинение.

В допълнително писмено изложение /мотиви към протеста/ се твърди, че деянието не съответства на критериите на чл.9,ал.2 от НК. Навеждат се доводи в няколко аспекта, които на кратко могат да бъдат систематизирани по следния начин:

- чистото съдебно минало, единствено може да се отчете, че е като характеристична данна, но то от своя страна е проява на нормално поведение.

-деянието не може да се приеме за инцидентна проява в живота на обвиняемата само въз основа на това, че спрямо лицето не са отразени наличие на водени преписки, проверки и досъдебно производства.

- дееца не е в приетата от съда „млада възраст“ тъй като е на 32г и би следвало да е с изграден характер и формирани ценности.

В заключение се предлага освобождаването на обвиняемата от наказателна отговорност и налагането на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

Без да се сочат /или искат събирането/ на нови доказателства, в хода на съдебните прения въззивния прокурор не подържа протеста. Намира атакувания акт за мотивиран и законосъобразен.

В хода на съдебните прения ,процесуалния представител на обвиняемата в лицето на адв. М. Д. моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Намира за изключително мотивирано решението на ВРС за приложението на чл.9,ал.2 от НК.

В последната си дума обвиняемата моли да се потвърди атакуваното решение

Окръжният съд намира протеста за неоснователен по следните съображения:

Атакуваният съдебен акт е постановен по внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвинителен акт срещу обвиняемата М. М. М., за това че на 21.02.2024 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително, да е държала високорисково наркотично вещество, метамфетамин с нетно тегло от 0,19 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент – метамфетамин 40,49 % на стойност 13.30 лева, като случаят е маловажен, с което е осъществила състава на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие в рамките на особеностите на диференцираната 2 процедура по която се е развило делото,при което е положил грижа с доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:

Обвиняемата М. М. М. е родена на *** г. в гр. Варна, живуща в гр.

Варна, ж.к. Чайка, ***, българка, българска гражданка Същата има завършено средно образование, не е омъжена и е неосъждана. Работи, притежава ЕГН **********.

Обвиняемата М. се сдобила с наркотично вещество - метамфетамин, което на 21.02.2024 г. било в нея. За времето от 08:00 часа до 20:00 часа на 21.02.2024 г. св. Д.Д.Д. и Г.Г.Г. - полицейски служители във Второ РУ при ОД на МВР Варна били назначени в наряд като автопатрул 211. Около 16:25 часа на 21.02.2024 г. със специализиран автомобил с отличителни знаци на МВР се движили по улица „Д-р Железкова" град Варна и в близост до № 16 видели на тротоара две лица - момче и момиче, които им се сторили съмнителни и решили да ги проверят. Двамата полицейски служители поискали документите за самоличност на двете лица. Същите били установени като обв.М. М. М. и св.Д.Ю. К.. Установило се, че двамата живеели на семейни начела. Служителите на полицията задали въпрос дали имат в себе си забранени от закона вещи или вещества. Обв.М. заявила, че в себе си има „кристал" за 20 лева и ще го предаде. Обв.М. извадила от дамската си чанта една малка кутийка, в която имало полиетиленово пликче съдържащо кристално вещество, за да го покаже на двамата свидетели. Обв.

М. била отведена в сградата на Второ РУ при ОД на МВР Варна, където с протокол за доброволно предаване от 21.02.2024 г. предала намиращото се в нея наркотично вещество.

Съгласно заключение на физико-химическа експертиза е установено, че доброволно предаденото на 21.02.2024 г. с протокол за доброволно предаване бяло на цвят кристално вещество, съдържащо се в 1 брой полиетиленово пликче, от обв.М. М. М. представлява наркотична субстанция - метамфетамин. Нетно тегло на кристалното вещество - 0,19 грама.

Съдържанието на активен компонент метамфетамин в изследваното вещество е 40,49 %. Неизразходваната част от представеното за изследване кристалното вещество след анализите е запечатано в отделна опаковка и е предадено във Второ РУ при ОД МВР Варна.

3

От протокол за оценка на наркотични вещества е видно, че приобщените като веществени доказателства по БП № 218/2024 г. по описа на Второ РУ при ОД МВР Варна наркотичните вещества са на обща стойност 13,30 лв.

Привлечена и разпитана в качеството на обвиняема М. М. М. е заявила, че съжалява за случая.

ВРС е посочил и, че метамфетаминът е поставен под контрол в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).

Горната фактическа обстановка ВРС е установил от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като ги е посочил изрично : обясненията на обв. М., дадени при разпита като обвиняема, показанията на свидетелите Д.Д.Д., Г.Г.Г. и Д.Ю. К., протокол за доброволно предаване, писмено заключение на физико-химическа експертиза, протокол за оценка, трудов договор, както и от другите писмени доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК

Законосъобразно съдът е кредитирал всички изброени доказателства, като непротиворечиви, последователни и достоверни и е изградил вътрешното си убеждение въз основа на тях по реда на чл.378 ал.2 НПК, като е посочено, същите са изготвени съобразно изискванията на НПК и представляват годни доказателствени средства.

Показанията на разпитаните по делото свидетели са еднопосочни относно установяване на авторството на деянието

Правилно са оценени и обясненията на обвиняемата, които са намерени за достоверни и неопровергани, поради което и кредитирани изцяло.

Несъмнено законосъобразно е кредитирано и заключението по ФХЕ, тъй като същото обосновано и няма съмнения за неговата правилност.

Правилно е кредитиран и протокола за оценка на наркотични вещества, за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на 4 съдопроизводството, доказателство. като същия е приет за допустимо писмено

При така установената фактическа обстановка, ВРС е намерил от правна страна, че обвиняемата не е осъществила състава на престъпление, по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, НК, каквото обвинение и е било възведено. За да аргументира този си извод съдът е отчел от обективна страна, че действително на инкриминираната дата - 21.02.2024 г, обвиняемата М. е държала в дамската си чанта високорисково наркотично вещество – метамфетамин без надлежно разрешително по чл.73 ал.1 във вр. с чл.30 от ЗКНВП. С активното си поведение същата е нарушила разпоредбите на чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, според който се забранява производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл.3 ал.2 т.1

Независимо от изложените обективна и субективна страна на деяние по чл.354а НК ВРС съобразявайки,стойността и вида на наркотичното вещество, ведно с данните за личността на обвиняемата - липсата на предишни осъждания и противообществени прояви на лицето, трудова ангажираност, и не на последно място, че се касае за инцидентна проява в живота и, сериозността на която същата съзнава е извел извод за покриване на критериите на чл. 9, ал.2 НК. Правилен е извода, че деянието на обв. М., макар и формално и да осъществява признаците на предвиденото в чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК престъпление, е с явно незначителна обществена опасност, поради което и не е престъпно.

В правния си анализ ВРС обосновано и за това ненужно да се преповтаря е мотивирал решението си да приложи разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК, като изричен акцент е поставено, че наркотичното вещество е за лична употреба, както и че от деянието е изминал период от две години ,през който не са констатирани други случаи на употреба на забранени от закона субстанции. В същата положителна посока е отбелязано, че обвиняемата е в млада възраст и е демонстрирала критично отношение към деянието, за което е подведена под отговорност.

5

С Решението съдът не се е произнесъл по отношение на разноските по делото, но това се подразбира от разпоредбата на чл.190 НПК.

По подадения протест

Претенцията в подадения протест се свежда до това, че:

- чистото съдебно минало, единствено може да се отчете, че е като характеристична данна, но то от своя страна е проява на нормално поведение.

-деянието не може да се приеме за инцидентна проява в живота на обвиняемата само въз основа на това, че спрямо лицето не са отразени наличие на водени преписки, проверки и досъдебно производства.

- дееца не е в приетата от съда „млада възраст“ тъй като е на 32г и би следвало да е с изграден характер и формирани ценности.

Всички по горе претенции са неоснователни и не обосновават корекцията на съдебния акт. По своята същност те представляват некоректна интерпретация на мотивите на съда. Чистото съдебно минало, съгласно съдебната практика винаги е било смекчаващо вината обстоятелство, надскачайки моралната оценка на обществото. ВРС е изяснил и каква е разликата между деяние представляващо „маловажен случай“ по смисъла на чл.93 от НК и това което е „малозначително“ Тежестта на доказване в наказателното право е на прокурора и след като същият не е ангажирал доказателства, че стореното от обвиняемата не е единичен случай, то възраженията му в тази насока са голословни. И на последно място неверен акцент е предадено и на думите за „младата възраст“ на обвиняемата. В съдебния акт не се съдържат твърдения, че възрастта на обвиняемата е такава, че в нея все още се „формират ценности и се изгражда характер“, в каквато насока е възражението на прокурора подал протеста. Акцента в тази част от мотивите на съда е в това, че обвиняемата е

„демонстрирала критично отношение“ през целия период докато трае наказателния процес в това число и пред въззивната инстанция, както и че обв.М. е могла да увреди само своето собствено здраве, а не и обществените отношения, свързани с другите членове на обществото. Трудовата ангажираност и изрично непосочената бъдеща реализация в това число и в семеен план са част от възрастовата 6 оценка на индивида, която предполага поведенчески корекции само въз основа на възпитателният характер на наказателното производство.