Решение № 73 от 16.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Велико Търново, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН Г.

Членове:

СЛАВКА Д.А

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от СЛАВКА Д.А Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600292 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С Присъда № 10 от 20.10.2023г., постановена по НОХД № 149/2023г. по описа на Окръжен съд-Габрово подсъдимият Н. Ц. Н. е признат за виновен в това, че на 25.11.2021г., около 10.00ч., в района на вр.“Зелениковец“ в м.

„Кръвнишки дол“, землище на с.Кръвеник, общ. Севлиево противозаконно/в нарушение на чл.38, ал.1, т.1 пр.2 от ЗБР/, унищожил/ умъртвил чрез обстрел с дългоцевно ловно оръжие/ застрашено диво гръбначно животно- дива коза от разред „Чифтокопитни“, сем. „Кухороги“, означен със знак (*) от вид по приложение №3 към чл.37 от ЗБР, поради което и на основание чл.278д пр.1 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на шест хиляди лева.

На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК са отнети в полза на държавата вещите, принадлежащи на подсъдимия, послужили за извършване на престъплението- един бр. дългоцевно оръжие/карабина/ м.“ TIKKА“, модел „Тх3 Varmint“, кал. 7мм REM Mag с фабр. № N180088, с монтирана оптика с 1 надпис „NIGHTFORCE“ с № Y00882, един брой синя кутия, съдържаща 14бр. патрони кал. кал. 7мм REM Mag и един бр. супресор. делото.

Съдът се е произнесъл с веществените доказателства и разноските по Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият Н., който чрез защитника си адв.Д. Ц., я обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност.Изтъкват се доводи за недоказаност на обвиненинето от обективна и от субективна страна и по-конкретно липса на преки и необорими доказателства досежно авторството на деянието.В допълнителната въззивна жалба се правят оплаквания, че окръжният съд неправилно е подценил показанията на свидетелите С. П. и М. П.,които,според защитника, кореспондират по между си и необосновано са игнорирани тези на св.М.П..Излагат се подробни и аргументирани доводи, с които се настоява,че по делото няма категорични и непосредствени доказателства установяващи по несъмнен и категоричен начин, че на инкриминираната дата и в посочената от обвинението местност подсъдимият е умъртвил чрез обстрел с дългоцевно ловно оръжие –карабина дивата коза,с което се претендира нарушение на чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК.Според защитата,обвинителната теза е изградена изцяло въз основа на оперативната беседа, проведена с подсъдимия на 26.11.2021г. от свидетелите Х. Д. и П. Б.,при която били направени извънпроцесуални признания и правилно окръжният съд не е кредитирал показанията на тези двама свидетели в тези им части.От друга страна се отправя упрек към първия съд, който неправилно е приел, че няма пречка да се ползват показанията на тези свидетели в останалата им част, като са изложени подробни доводи в подкрепа на това виждане.Твърди се, че не следва да се ценят и кредитират показанията на разпитаните в качеството на свидетели поемни лица К. С. и В. В.,защото първият от тях е участвал в мероприятията от 26.11.21г., а вторият- в събитията предходния ден,когато е ходил да търси дееца и евентуално отстреляното животно.Сочи се,че тези двама свидетели са служители на съответните институции,които пряко са заинтересовани от изхода на делото.Развиват се доводи, че те са имали друго процесуално качество в конкретното производство и като се е позовал на информацията съдържаща се в тези гласни доказателства съдът е допуснал абсолютно процесуално нарушение, по аргумент на чл.137 ал.2 от НПК.Според адв.Ц., заявеното от свидетелите С. и В. следва да се кридитира единствено и само досежно установените факти при извършения оглед на местопроизшествието.

На следващо място се сочи, че огледът на местопроизшествие е извършен в нарушение на чл.2, т.3 от Директива 2013/48 на ЕС,гарантираща правото да запази мълчание и правото на адвокат на уличеното лице,какъвто Н. не е имал по време на провеждането му.По отношение на останалите свидетели се правят оплаквания, че думите им били преиначени, наслагани били фрази, изказвани от едни свидетели, но не на база на техните лични възприятия,а с оглед на това,което е обсъждано по между им.Сочи се,че 2 показанията на тези свидетели са косвени и по делото не са събрани преки такива, които да ги подкрепят.Излагат се доводи, че няма преки доказателства в подкрепа на фактическите изводи относно това подсъдимият Н. да е бил около 10.00ч. на посоченото от обвинението място, както и че именно той да е умъртвил процесното животно с неговото оръжие.Защитата акцентира и на това,че от събраните по делото доказателства не е установено, животното да е умъртвено по начина инкриминиран от обвинението-чрез обстрел и то с процесната карабина.Според защитата, обвиненинето страда от сериозен доказателствен дефицит и по отношение на факта дали намереното месо е именно от отстреляно животно или то е починало от собствената си смърт.В подкрепа на тезата за недоказаност на авторството на деянието защитата сочи, че никой от разпитаните по делото свидетели не е разпознал подсъдимия като пряк извършител и окръжният съд не е отчел противоречията в показанията на свидетелите Ц. В. и В. К. относно цвета на кучето, как е влачено животното, разстоянието от което са го наблюдавали, описанието на облеклото на лицето,което са видели.Оправя се упрек към първия съд,че не е взел предвид намиращата се в района растителност и дали е можело от нея да се види животното е не е било отчетено наличието на други човешки следи в снега, които не били на подсъдимия.Аргументират се доводи, че обясненията на подсъдимия са последователни и логични относно това какво точно се е случило на процесната дата и същите не са опровергани от други първични доказателства.Изложените са и оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.Прави се искане въззивният съд да отмени атакуваната присъда като се произнесе с нова – оправдателна,поради недоказаност на обвинението или алтернативно да я измени, като намали размера на наложеното наказание към минимума визиран в закона.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Н. Н. – адв.Д. Ц. поддържа подадената жалба с изложените в нея доводи и искане.Счита,че не са събрани преки и годни доказателства, дори и косвени такива, от които да се направи извод,че подсъдимият е стрелял по животното,което е пречка да се постанови една обоснована осъдителна присъда.

Подсъдимият Н.,редовно призован не се явява пред въззивния съд и не взема становище.

Представителят на Апелативна прокуратура-Велико Търново счита подадената въззивна жалба за неоснователна.Изтъква доводи,че присъдата на окръжния съд е правилна,законосъобразна и обоснована със събраните по делото доказателства.Според прокурора първоинстнационният съд е изяснил подробно и задълбочено фактическата обстановка по делото,подложил е на подробен анализ всички събрани доказателства и е изложил убедителни и аргументирани съображения в мотивите си на кои дава вяра и на кои не,като е отговорил и на всички възражения на защитата.Излага доводи, че и от проведеното съдебно следствие пред въззивния съд авторството на деянието се явява доказано като акцентира на назначената тройната съдебномедицинска,биологическа и химическа експертиза,обследвала приобщените по делото веществени доказателства,от която е установено,че по острието на ножа са открити следи от кръв и при извършения ДНК анализ е 3 установено,че принадлежат на животно от рода на дива коза.Счита, че е налице верига от множество косвени доказателства,които обосновават авторството на деянието и пледира присъдата да бъде изцяло потвърдена.

Великотърновският апелативен съд,като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и служебно, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивното производство е второ по ред.

С Решение № 50 от 25.04.2024г., постановено по ВНОХД№12/24г. по описа на ВТАС е потвърдена Присъда №10 от 20.10.2023г. по НОХД№149/23г. по описа на Окръжен съд-Габрово.По жалба на подсъдимия Н. срещу въззивния съдебен акт е било образувано КНД№514/24г. по описа на Върховния касационен съд.С Решение №452 от 24.07.2024г. ВКС е отменил решението на Великотърновския апелативен съд,поради допуснати съществени процесуални нарушения и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.В отменителното решение Върховният съд е дал указания при новото разглеждане на делото въззивният съд да установи, дали е възможно дивата коза да е била умъртвена по друг начин освен чрез обстрел, дали свидетелите В. е К. са успели да идентифицират подсъдимия, като лицето, което са наблюдавали по-рано с биноклите си,както и дали по време на вероятната стрелба в местността е имало и други лица.

Габровският окръжен съд е установил от фактическа страна по делото, че подсъдимият Н. Н. е от гр. Карлово и имал придобито право на лов,след положени по съответния ред теоретични и практически изпити.Подсъдимият притежавал разрешително за съхранение, носене и употреба на три огнестрелни оръжия: ловна гладкостенна пушка „ИЖ-27 ЕМ“, кал. 12х76, сер.

№ 062737913; ловна нарезна пушка „Блазер R93“, кал. 30-06, сер. № 9/223474; както и ловна нарезна пушка марка „ТIККА“, калибър 7 rem/mag, сер. № N18088. Разрешителното му било със срок на валидност до 17.06.2023г.

Подсъдимият често предприемал планински излети, при които отсядал в хижа „Тъжа“, стопанисвана ТД“Приста“- Русе. Поради тази причина той бил добре запознат с района и територията на Средна (Централна) Стара планина.Хижа „Тъжа“ била разположена почти на билото на Средна Стара планина, в близост до черен и достъпен само за високопроходими автомобили път на Русалийския проход, който свързвал с. Тъжа, общ. Павел баня (от южната страна на планината) с кв. Острец на гр. Априлци (от северната страна). На разстояние около 800-1000 метра от хижа „Тъжа“ по посока северния склон на прохода била разположена хижа (хотел) „Табите“, която към инкриминирания период се стопанисвала от св. М. Г. П.. От престоите си в хижа „Тъжа“ подсъдимият се познавал със св. С. П./хижар/ и бил в добри отношения с него.Той имал възможност да се запознае и със св. М. П., с когото също се намирал в добри отношения.

На 24.11.2021 г., след обяд, с товарен автомобил марка „Тойота“,модел „Хайлукс“ с рег. № РВ47****,собственост на Х. Т. от гр. Карлово, 4 подсъдимият Н. достигнал до хижа „Тъжа“, където се настанил за два-три дни.Водел със себе си ловно куче порода „кръвоследник“.В багажа на автомобила,освен обичайните дрехи и принадлежности,необходими за туризъм в планината,носел и ловната си пушка марка „ТIККА“,която била снаражена с оптика и супресор,както и раница с принадлежности за лов – патрони за пушката, нож и точило за ножове, метеорологична станция, радиостанция, въже за почистване и др. Вечерта на 24.11.2021 г. в хижата били само подсъдимия и хижаря-св.П..Подсъдимият споделил пред него,че има намерение на следващия ден да се разходи до връх „Марагидик“.

На 25.11.2021г.,сутринта,в 08.30 часа,съгласно утвърден график, свидетелят С. П. подал дължимата информация за времето към метеорологичната станция на връх Ботев.След това,за около 10 минути разговарял с подсъдимия Н. пред хижата и после се отправил към водохващането,за да го провери.След като останал сам,подсъдимият облякъл камуфлажни дрехи, взел раницата си с принадлежности за лов, ловната си пушка марка „ТIККА“ и кучето си и напуснал хижата.Тръгнал на поход в планината,като се движел на територията на Национален парк „Централен Балкан“ по направление от запад на изток в посока към района на парков участък „Стоките“,охранителен участък „Зелениковец“, разположен в землището на с. Кръвеник, общ. Севлиево.

Разпечатката съдържа 25 от 120 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95f8b885-381d-4d72-b9d0-18a82b683b1b