Разпореждане № 95543 от 17.06.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 95543 гр. София, 17.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело № 20251110132280 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Подадено е заявление от ,, за вземания по договор за паричен заем, и договор за поръчителство, сключени с потребителя.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на договора за крЕ.т, а на самостоятелно основание – и на отделни клаузи от договора за него, както и на свързания с него договор за поръчителство.

На първо място, от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че принципал на заявителя „,, е „К,“ ЕАД (с прЕ.шна правноорганизационна форма АД). Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

На второ място, уговореното по посочения по-горе начин възнаграждение за осигуряване на поръчителство на свързано с първоначалния крЕ.тор е в размер над 50 % от този на размера на задълженията за главница по договора за заем.

Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и ангажираните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че 1 уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство, трябва да се разгледа, като разход по договора за крЕ.т (включително с оглед изложеното, че е налице хипотеза на свързани лица), който разход следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, който е индикатор за общото оскъпяване на договора за крЕ.т – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

В разглеждания случай, при цялостният анализ на договора за крЕ.т, съдът намира, че неговото сключване и получаването на сумата по крЕ.та е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на крЕ.тополучателя.

Според съда, невключването на възнаграждението за поръчител в годишния процент на разходите, на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК, във вр. § 1 ДР ЗПК и прави целия договор за крЕ.т вероятно недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не е посочен действителният годишен процент на разходите по крЕ.та, което прави невъзможно за потребителя да прецени икономическите му послЕ.ци.

В случая добавянето на „възнаграждение“ за поръчителя би променило годишния процент на разходите, а това означава, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, т.е. прилагат се послЕ.ците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр във връзка с чл. 22 ЗПКр и целият договор е нищожен, а длъжникът дължи връщане само на главницата по договора.

В горния смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22, с поред което Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски крЕ.т не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води Е.нствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В заключение, предвид обстоятелството, че договорът за крЕ.т се основава на неравноправни клаузи и съществува обоснована вероятност същият да е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, по него се дължи връщане на чистата стойност на крЕ.та (чл. 23 ЗПК), а възнаградителна лихва и други лихви, както и възнаграждение по договора за поръчителство не се дължат.

2

Съдът намира, че независимо, че договорът на поръчителство е недействителен, заявителят е погасил задължението за главница, дължимо от длъжника по договора за крЕ.т и на основание чл. 59 от ЗЗД се явява крЕ.тор на последния за същата сума.

Съдът определя юрк. възнаграждение в размер на 50 лв.

Съдът ще присъди съразмерно на уважената част разноски.

Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийският районен съд,

РАЗПОРЕ.:

РАЗПОРЕ.:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от заявител:

, и адрес: гр. София, Б,, общ. Столична, обл. София (столица), за издаване на заповед за изпълнение срещу :Е. П. Д. с ЕГН: ********** и адрес: ********** за сумата : сумата 202,61 лева (двеста и два лева и 61 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 11.12.2023 г. до 10.10.2024 г., сумата 139,24 лева (сто тридесет и девет лева и 24 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 10.01.2024 г. до 05.05.2025 г., 83,25лева (осемдесет и три лева и 25 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство , ведно със законна лихва за период от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 7,49 лева (седем лева и 49 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 10.01.2024 г. до 05.05.2025 г. както и съразмерно разноски.

УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от 3 внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе Е.нствено разликата.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4