Определение № 25724 от 21.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25724 гр. София, 21.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20231110163321 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по подадена искова молба от П. С. П., ЕГН **********, чрез адв. Д. М. против "**********" ООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. *********. "**********" №*******, представлявано от Н.П.П., с искане за прогласяване нищожността на клаузата на чл.11, ал.2 от Договор за потребителски кредит № ********/11.04.2023г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща императивните разпоредби на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, както и условията на евентуалност искова претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 50 лв., предявена като частична от сума в общ размер на 151,43 лв., която сума се твърди, че е заплатена на основание чл.11, ал.2 от договора за потребителски кредит, при изначална липса на основание.

Ищецът твърди, че на 11.04.2023г., сключил с „**********“ ООД договор за потребителски кредит № ********, за сума в размер на 500 лева, при лихвен процент от 44,50 % и годишен процент на разходите от 56,80 %. Поддържа, че на основание чл.5.1 от процесния договор за кредит, в тридневен срок ищецът е следвало да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител, като в случай на неизпълнение на това задължение, ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 151,43 лв., която неустойка се начислявала ежемесечно към всяка една от погасителните вноски, съгласно погасителния план. Сочи, че предвидената клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, в посочения размер е нищожна поради неспазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и на чл.11, т.9 и 10 ЗПК , тъй като било предвидено същата да се начислява към погасителните вноски, което по скрит начин оскъпявало кредита. Ищецът счита, че посочената неустоечна клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът й почти двукратно надвишавал сумата по кредита, като по този начин неустойката загубила присъщите си обезпечителна и обезщетителна функция. Ищецът твърди, че сключеният договор за потребителски кредит се явява изцяло недействителен, в т.ч. и включената в него, неустоечна клауза, като отправя искане съдът да се произнесе в тази насока с мотивите си по крайния съдебен акт. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 151,43 лв., е била изначално недължима, поради което моли, съдът да осъди ответника да му възстанови посочената сума като недължимо платена. Отправя се и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "**********" ООД е подал отговор на исковата молба, като в същия се сочи, че не става ясно на основание на кой договор за потребителски кредит ищецът основава своята претенция, като по представения с исковата молба, договор за потребителски кредит било образувано друго висящо производство.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на клаузата на чл. 11, ал.2 от договора за потребителски кредит, а по осъдителната искова претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – да докаже, че е предал на ответника процесната сума, а ответника от своя страна – да установи наличието на валидно правно основание за нейното получаване и задържане.

Съдът намира предявения иск за допустим, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Ищецът е представил писмени доказателства, по приемането на които с оглед възраженията на ответната страна, съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание.

Исканията на ищеца с правно основание чл.190 ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, а по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с въпросите, посочени в исковата молба, съдът ще се произнесе отново в първото по делото открито съдебно заседание, като вземе предвид становището на насрещната страна.

С оглед на изложеното от ответната страна, както и като съобрази постъпилата с писмо с вх.№119531 от РС – Плевен, информация, съдът намира, че следва да укаже на ищцовата страна, на основание чл.129, ал.1 ГПК, в едноседмичен срок от уведомяването си, същата да посочи въз основа на кой договор за потребителски кредит основава претенцията си по настоящото производство, като при неизпълнение на указанията в посочения от съда срок, исковата молба подлежи на връщане.

На основание чл.146, ал.2 ГПК, съдът указва на ищеца, че същият не сочи доказателства за наличието на облигационно правоотношение с ответника, със съдържанието посочено в исковата молба.

По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищцовата страна, на основание чл.129, ал.1 ГПК, че в едноседмичен срок от уведомяването си, същата следва изрично да посочи въз основа на кой договор /номер и дата/ за потребителски кредит, сключен с ответника, предявява претенциите си по настоящото производство, като при неизпълнение на указанията в посочения от съда срок, исковата молба подлежи на връщане.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОТЛАГА произнасянето си по представените с исковата молба, документи, както и по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с 2 въпросите, посочени в исковата молба, за първото по делото открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл.190 ГПК, като неоснователно.

На основание чл.146, ал.2 ГПК, съдът указва на ищеца, че същият не сочи доказателства за наличието на облигационно правоотношение с ответника, със съдържанието посочено в исковата молба.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца по насрещните искове да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3