Решение № 21 от 13.01.2022, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Ямбол, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря П. А. А. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20212330100789 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба от А. А. М. от гр. Я. срещу Х. Х. О. от гр. С., в която се твърди, че с нотариален акт от 26.10.2020 г. ищецът е закупил 1/8 ид. част от земеделски земи в землището на гр.Я. от Н. Й. К. - наследник на К. Н.

Т., на чиито наследници имотите са предоставени като обезщетение с решение на ОСЗ“Т.“ , влязло в сила на 17.11.2016 г. До предоставянето им земите са били частна общинска собственост. Решението за обезщетяване на наследниците е взето въз основа на решение за това на общинския съвет от 25.04.2016 г. Ответникът се легитимира като собственик на спорната ид.ч. с постановление за възлагане на недвижим имот от 12.06.2013 г. по изп.д.

№***/2011 г. на ЧСИ И.Х. , с длъжник Н. Й. К., която обаче към този момент и към 22.06.2013 г.-датата на влизане в сила на постановлението- не е била собственик на имотите, съотв. не е могла да прехвърли собствеността на ответника. Владението на наследниците върху имотите се е осъществявало от 2016 г., като от 2018 г. са ги отдали под наем на трето лице за срок от 11 стопански години. Поради това се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/8 ид.ч. от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор №*** с площ от 2549 кв.м. в 1 местността „***", с номер по предходен план-***, с начин на трайно ползване-нива, при граници: имоти с №№ ***, ***,

***, ***, ***; поземлен имот с идентификатор №

*** с площ от 4642 кв.м., в местността „***", с номер по предходен план-***, с начин на трайно ползване-нива, при граници: имоти с №№ ***, ***, ***, ***, ***,

***; поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 2522 кв.м. в местността „***" с номер по предходен план-***, с начин на трайно ползване -лозе, при граници: имоти с №№ ***, ***,

***, ***, ***, ***; поземлен имот с идентификатор№*** с площ от 5269 кв.м. в местността „***", с номер по предходен план-***, с начин на трайно ползване- нива, при граници: имоти с №№ ***, ***, ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***,

***, ***; поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 2628 кв.м., в местността „***" с номер по предходен план- *** , с начин на трайно ползване- нива, при граници: имоти с №№ ***, ***, ***; поземлен имот с идентификатор №*** с площ от 3823 кв.м. в местността „***", с номер по предходен план- ***, с начин на трайно ползване-нива, при граници: имоти с №№ ***, ***, ***, ***. Направено е искане и за присъждане на разноските по делото.

В с.з. исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца.

В срока за отговор ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Признава твърдените от ищеца факти, но счита че имат различно от претендираното от него правно действие. Изтъква, че вписването на постановлението за възлагане на недвижим имот в книгите на Службата по вписванията –на 19.10.2020 г. е предхождащо извършването на продажбата.

Към датата на сключване на последната-26.10.2020 г. продавачът не е бил собственик, тъй като имотите са били възложени вече на ответника. Поради това сделката не е породила желаните от страните по нея правни последиципрехвърляне на собствеността на ищеца. Върху земите е била вписана възбрана през 2011 г. в полза на взискателя по изп.дело, по което ответникът е придобил имотите.

2

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът основава правото си на собственост на сключената с нотариален акт № *** т.*** рег.№***дело№***/2020 г. от 26.10.2020 г. на нотариус С. М.

-с рег.№*** с район на действие-РС-Я., вписан с вх. peг. № ***/27.10.2020 г. в Службата по вписвания -Я., възмездна сделка, чрез която е закупил описаните в исковата молба земи.

Не е спорно, че продавачите, вкл. Н. Й. К. са наследници на К. Н. Т., починала на 19.03.1962 г., според У достоверение за наследници изх.№ ***/13.10.2020г. на Община Я.. В качеството на такава е провела успешно иск по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, видно и от копие от Решение № ***/09.10.2008 г. по гр. дело № ***/2007 г. на Районен съд- Я., с което е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на гр.

Я.. Решението е влязло в сила на 05.11.2008 г..

Въз основа на съдебното решение Н. Й. К. от името на всички наследници е подала Заявление вх.№***/12.11.2008 г. до н-ка на ОСЗГ- „Т.-Я.“ за обезщетяване със земи (остатъчен, общински) фонд, видно от приложената по делото преписка №***/28.03.2014 г. на ОСЗ-„Т.-Я.“. По нея първоначално е постановено решение по Протокол №***/13.11.2008 г. за настаняване на наследниците в процесните имоти. С ново заявление от 24.03.2014 г. Н. Й. К. е заявила желанието си процедурата по обезщетяване да приключи, с решение за възстановяване на собствеността. ОСЗ е изпратила писмо от 02.04.2014 г. до Община Я. с питане, възможно ли е настаняването на наследниците в имотите, които представляват остатъчен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ, и извършена ли е разпоредителна сделка с някой от тях. В отговора си от 16.10.2015 г. общината е посочила, че част от земите, станали общинска собственост по силата на закона -съгласно чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ- са определени с протоколно решение от комисията по чл. 19 ал.2 като такива и за тях са съставени актове за общинска собственост. В писмото си до заявителката от 23.10.2015 г. ОСЗ е посочила, че е налице пречка за довършване на процедурата. Посочено е, че съдебното решение е влязло в сила след обнародване на обявлението в ДВ за изготвения проект на плана за земеразделяне на гр.Я. – бр.71 от 02.09.1994 г. Изпратено е Предложение изх.

№*** от 04.02.3016 г. от ОСЗ чрез кмета на града до Общинския съвет при 3

Община Я. за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване на наследниците. С решение на общинския съвет от 25.04.2016 г . са определени земите за обезщетяване от общинския поземлен фонд -7 имота, между които процесните. Въз основа на издадените от СГКК-Я. скици на имотите от 13.10.2020 г., в които са отразени като частна общинска собственост с АОС от 15.06.2009 г., с изключение на имоти с идентификатори №*** и ***, посочени като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, е постановено Решение № ***/25.10.2016 год. на ОСЗГ- „Т.-Я.“, влязло в сила на 17.11.2016 г. , с което е възстановено като обезщетение на наследниците на К. Н. Т. правото на собственост върху процесните земеделски земи. За взетото решение е уведомен кметът на Община Я. с писмо от 01.11.2016 г.

В преписката по нотариално дело № ***/2020 г. на нотариус С. М. -с рег.

№*** с район на действие-РС-Я. е представено Решение № ***/25.10.2016 год. на ОСЗГ- „Т.-Я.“ с отбелязване на вписването му от Служба по вписванията –Я. с рег.№ ***/26.10.2020 г., както и са представени скици на имотите от СГКК, в които за собственик е вписан по данни от КРНИ К. Н. Т..

По делото са представени: Акт за частна общинска собственост №***/04.06.2009 г., Акт за частна общинска собственост №***/08.06.2009 г., Акт за частна общинска собственост №***/05.06.2009 г., АЧОС № ***/08.06.2009 г. относно имоти с идентификатори *** с площ от 4642 кв.м., в местността

„***", поземлен имот с идентификатор№*** с площ от 5269 кв.м. в местността „***", поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 2628 кв.м., в местността „***" и поземлен имот с идентификатор №*** с площ от 3824 кв.м. в местността „***". В актовете е посочено като правно основание „чл.2 ал.1 т.3 от ЗОС, Протоколно решение от 16.01.2009 г. на комисията по чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ, назначена с ъ с Заповед № ***/16.06.2008 г. на ОД "Земеделие"-Я. и Наредба №***/10.09.2005 г.“. За останалите два процесни имота не е съставян АОС, съгласно писмо от 17.11.2021 г. на Община Я. до ЯРС, тъй като не са били общинска собственост.

С Договор за наем на недвижим имот от 01.08.2018г., вписан в Агенцията по вписванията на 02.08.20218 г., вх. рег. №***, парт. №***, стр.***, земите са отдадени под наем на А. Я. М. за срок от 11 стопански години .

4

Свидетелката Н. Й. К. дава показания, че имотите са били във владение на наследниците на К. Н. Т. след възстановяването на собствеността през 2016 г. и към отдаването им под наем.

Не е спорно, че процесната 1/8 ид.ч. от земите е възложена на ответника с Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.06.2013г. по изп.д.№*** по описа на ЧСИ И. Х.. По изпълнителното дело преди възлагането е бил представен единствено Протокол №***/13.11.2008 г. на ОСЗ за настаняване на наследниците на К. Н. Т. в процесните имоти. Във връзка с налагането на възбрана са издадени скици от 14.10.2011 г. от СГКК-Я., в които са отразени като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Възбраната е вписана на 24.10.2011 г., видно от писмото на ЧСИ до АВ-Я.. С Постановление от 23.11.2017 г. ЧСИ е прекратил изп. производство на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК и е вдигнал наложените възбрани по изп.дело след влизане в сила на постановлението.

ЧСИ е поискал издаването на скици за имотите от СГКК с писмо от 05.10.2020 г., като в издадените такива от 12.10.2020 г. като собственик е записана К. Н. Т.. Протоколът за възлагане е вписан по искане на ЧСИ на 19.10.2020 г.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК- относно шест недвимижи имота.

Съдът намира исковете за допустими. Ищ eцът има интерес от установяване на правото си на собственост. В случая правният интерес от предявения установителен иск най-пълно се разкрива от процесуалното поведение на ответника, отричащ претендираното от ищеца право на собственост. Възражението в отговора на исковата молба е неоснователно.

Налице е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, дори и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, отразена в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК.

По отношение на основателността съдът приема следното:

Спорът по делото е, кое от конкуриращите се придобивни основания е породило вещно-транслативен ефект в правната сфера на съответната страна.

Съгласно чл. 496 ал.2 от ГПК о т деня на влизане в сила на 5 постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.

ВКС в мотивите на цитираното в исковата молба Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГК приема, че с оглед предвиденото, че купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота /чл. 496, ал. 2 ГПК/, както и с оглед възможността третите лица да защитават правата си върху продаден на публична продан имот с иск за собственост /чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК /, публичната продан се характеризира като деривативен придобивен способ, но за разлика от гражданскоправните сделки, при него няма договаряне между страните. Проданта на имота на длъжника се извършва независимо от неговата воля, при спазване на формалните изисквания за поредицата от процесуални действия и актове на съдебния изпълнител, водеща в съвкупност до крайния му властнически акт, имащ вещноправни последици. Публичната продан се концентрира в рамките на образуваното срещу длъжника изпълнително производство и макар всяко едно от процесуалноправните действия от фактическия й състав да има своето значение за осъществяване на този способ, то възлагането на имота с постановлението на съдебния изпълнител, обусловено от внасяне на дължимата сума от купувача, е правопораждащият юридически факт за придобиване на правото на собственост.

На така приетия деривативен характер на публичната продан като специфичен придобивен способ се позовава ВКС и в т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК, и в посоченото от ищеца Решение № 37 от 16.07.2015 г. по гр. д. № 6418/2014 г., ІІ г. о.