Решение № 5093 от 11.07.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 11.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 4391 по описа за 2015 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.Ж.К. срещу ЗК „Е.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 13.02.2013 г. около 06,30 ч. в гр. Петрич, ул. „Битоля“ баща му Ж.К. бил ударен от л.а.м. „Форд Фокус“ с рег. № *******, управляван от водача А.П.П., докато пресичал пътното платно. Поддържа се, че вследствие на ПТП на Ж.К. са причинени увреждания-черепно-мозъчна травма, довела до усложнения, причинил болестен процес, който довел до неговата смърт на 18.02.2013 г. Твърди се, че по повод настъпилото ПТП е образувано ДП № 124/2013 г. по описа на РУП-Петрич, което не е приключило. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна полица № 07112001022757 с начало на покритие 08.04.2012 г. и край 07.04.2013 г. Поддържа се, че след смъртта на баща си и до настоящия момент ищецът е в стрес и скърби за неговата загуба. Тъгата от загуба на родител е постоянна и неутешима.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 150 000 лв. обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговия баща, резултат от ПТП, настъпило на 13.02.2013 г. в гр. Петрич, ул. „Битоля“, виновно причинено от водача А.П.П. управлявал от л.а.м. „Форд Фокус“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по застраховка с полица № 07112001022757 с начало на покритие 08.04.2012 г. и край 07.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-13.02.2013 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

На 29.07.2015 г. е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск на първо място като недопустим, поради липсата на правен интерес от предявяването му. Твърди се, че липсва пряка причинно-следствена връзка между събитието и настъпилата смърт, поради което ищецът води иск за претърпените от неговия наследодател вреди, без същият да е предявил такива.

Това възражение на настоящия етап е неоснователно, доколкото причинно-следствената връзка подлежи на главно и пълно установяване в настоящия процес, поради което и на настоящия етап подобен извод за недопустимост на иска не може да бъде направен.

По същество на иска ответникът го оспорва като неоснователен и по основание, и по размер. Оспорва наличието на виновно поведение от страна на водача А.П.П.. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП е неправомерното поведение на пешеходеца. Твърди се, че липсва пряка причинно-следствена връзка между събитието и настъпилата смърт. Поддържа се, че по отношение на пострадалия не е проведено адекватно лечение, което да предотврати неговата смърт и именно това е причината за смъртта, а не застрахователното събитие. Заявява възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е предприел пресичане на пътното платно на не позволено място, по начин и време, когато това не е било безопасно. При условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на иска.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска си чрез своя процесуален представител.

Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът

ЗД „Е.“ АД, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Претендира разноски, като представя списък на разноските по чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното и прието като писмено доказателство по делото удостоверение за наследници № 102/21.02.2013 г. на Община Петрич, се установява, че ищецът е единствения син на починалия Ж.С.К..

Между страните не е било спорно, а и от представената от ответника застрахователна полица, се установява, че по отношение на увреждащото МПС е била налице валидна застраховка

«Гражданска отговорност» с полица № 07112001022757 от 07.04.2012 г., валидна от 08.04.2012 г. до 07.04.2013 г.

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5 от 13.02.2013 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от 15.02.2014 г., скица на ПТП и фотоалбум към протокола, както и от заключението на двете приети по делото САТЕ, между заключенията на които не се установява разлика относно механизма на настъпилото произшествие, се установява, че на 13.02.2013 г. около 06,30 часа л.а.м. «Форд Фокус» с ДК № *****АТ, управляван от А.П.П. ***«Битоля» с посока от запад на изток със скорост около 31 км/ч. Когато автомобилът се е намирал на разстояние около 11-7 метра от мястото на удара , пешеходецът Ж.Стоянов К. и в района на училище «Кирил и Методий», е предприел пресичане на платното за движение на ул. «Битоля» с посока от ляво надясно, считано по посоката на движение на лекия автомобил.

Настъпва удар между лекия автомобил и пешеходеца, като инициалният контакт за автомобила е в странична лява част, в областта на преден ляв калник, а за пешеходеца-в странична дясна част. От удара тялото на пешеходеца се е наклонило към автомобила, главата се е ударила в челното стъкло, тялото е ударено от страничното огледало, отхвърлено е напред и в ляво, и е паднало на лявата страна на терена, в близост до южния тротоар. Автомобилът се е установил на платното за движение на разстояние около седем метра след мястото на удара.

Установява се, че произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието, мокра пътна настилка, осветление от фаровете на автомобила. Установява се също така, че от момента на предприемане на пресичане на платното за движение от пешеходеца, ударът е непредотвратим за водача на автомобила чрез предприемане на аварийно спиране, но от момента, в който водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца в зоната на осветеност от фаровете, ударът е бил предотвратим за водача чрез предприемане на аварийно спиране. /заключение на вещото лице Г./

От приетото по делото и неоспорено заключение на СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП Ж.С.К. е получил средна по тежест черепно-мозъчна травма със следните увреждания: травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява тилна област на черепа с дебелина около 1 см и обем около 60 куб.см., травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, травматично кръвоизливно огнище в челните дялове на мозъка по-изразено в десния, травматичен кръвоизлив в мозъчните стомахчета, изразен мозъчен оток, разкъсно-контузна рана в лява тилна област на главата. Въпреки проведеното лечение съзнанието на пациента постепенно се влошило до кома и на

18.02.2013 г. е направил смъртен изход.

Констатираната двустранна бронхопневмония при аутопсията е усложнение от средно-тежката мозъчна контузия. Постелният режим като част от лечебния план при мозъчна контузия е довел до задържане на секрети в белодробните основи при Ж.К. и на тази база се е развил възпалителния процес в белите дробове. Вещото лице дава заключение, че смъртния изход при Ж.К. се дължи на развилите се във времето усложнения от средната по тежест мозъчна контузия-двустранната застойна бронхопневмония и мозъчния оток. Мозъчната контузия и възпалението в белия дроб си влияят взаимно неблагоприятно и утежняват протичането си, задълбочавайки мозъчната хипоксия, мозъчния оток, повишеното вътречерепно налягане. Като краен резултат е настъпило малкомозъчно вклиняване с парализа на дихателния и сърдечно-съдови центрове и смърт. Претърпените травматични увреди от процесното ПТП от Ж.К. и смъртния изход са в причинно-следствена връзка.

Пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката

Д.С.О.-леля на ищеца. Свидетелката установява, че веднага след като разбрала за произшествието с ищеца, неин брат, отишла в болницата и той вече не бил добре. Свидетелката установява, че отношенията на ищеца със сина му били най-нормални, човешки отношения. Не е била свидетел на разправии и на караници между тях. Свидетелката установява още, че баща и син не живеели заедно и не контактували много често.

С. се грижел в болницата за баща си, идвал да го вижда, носел му дрехи. Ищецът присъствал на погребението на баща си. След смъртта на баща си С. започнал да пие повече. По-затворен е. С. дошъл 3-4 пъти в болницата. С. няма семейство, живее с майка си.

Свидетелят И. Г.Ш. е собственик на процесния лек автомобил, който бил дал на А.П. да си свърши работа и с който автомобил станало пътното произшествие. Свидетелят се поинтересувал от състоянието на пострадалия след приемането му в болница, като го посещавал всеки ден, наел жена да го гледа в болницата. В болницата казали, че пострадалият няма близки и затова се наложило свидетелят да помогне, за да бъде приет за лечение.

Свидетелят И.Т.Г. установява, че познава Ж.К., дотолкова доколкото живее две къщи над неговата, на същата улица.

Знае, че има семейство, жена, две деца, обаче дали са живеели с него, не е сигурен. В последните 20 години не е виждал Ж.трезвен. От съседи, от разговори е чул, че жена му и децата не живеят при него. Това се коментира в махалата, но свидетелят няма лични впечатления.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

По въпроса за вината на причинителя.

С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че презумпцията на чл.45 от ЗЗД не е оборена, като безспорно вина за настъпване на произшествието има както водача на лекия автомобил А.П.П., така и пострадалия Ж.К.. В този смисъл възражението на ответника за съпричиняване е основателно.

Поведението на водача на лекия автомобил е в нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП /"водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците"/, чл. 20, ал. 1 ЗДвП /"водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"/ и чл. 116 ЗДвП /"водачът е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците"/. Предвид тази нормативна уредба отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението е по-голяма в сравнение с тази на пешеходците, включително и в хипотезата, при която и водачът, и пешеходецът са допуснали нарушение в правилата за движение. В този смисъл е и установената съдебна практика - постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на II т. о., Решение № 105 от 19.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60353/2016 г., III г. о., ГК/.