Решение № 234 от 14.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. София, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело №

20221100900465 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 20220309115012 на „С.“ ООД срещу отказ рег. № 20220224095646-2/02.03.2022г., постановен по заявление обр. А4 с вх. № 20220224095646 на дружеството, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписване на обстоятелства по поле 19 – съдружници (заличаване на Р.К.К. като съдружник) и поле 24 – прехвърляне на дружествени дялове, по партидата на „С.“ ООД, с ЕИК *********, след сключването на 28.01.2022г. на договори за прехвърляне на дружествени дялове, с нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието, между съдружника Р.К.К. и съдружниците „П.Л.С.“ АД (12 дяла, всеки на стойност от по 50 лева), „Д.“ ЕООД (49 дяла, всеки на стойност от по 50 лева) и Д.Я.Ц. (59 дяла, всеки на стойност от по 50 лева) или всички притежавани от Р.К.К. дялове на стойност 6 000 лева, при което „П.Л.С.“ АД вече притежава дялове на стойност от 14 600 лева, „Д.“ ЕООД дялове на стойност 16 450 лева и Д.Я.Ц. – дялове на стойност 16 450 лева.

Към заявлението са били представени документ за внесена държавна такса; договорите за прехвърляне на дружествени дялове от 28.01.2022г.; нов дружествен договор; решения на съдружниците – юридически лица, чрез компетентните органи, за придобиване на допълнителни дяловете; протокол от общо събрание на съдружниците за приемане на изменения в дружествения договор и съгласие с прекратяване на участието на съдружника 1

Р.К.К.; декларации по чл. 13, ал. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ; пълномощно за адвоката, подал заявлението.

Не е била представена декларация по чл. 129, ал. 2 от ТЗ на управител на дружеството, нито от напускащия съдружник и прехвърлител по договорите да прехвърляне на дяловете.

Заявлението е било отхвърлено, тъй като не са били представени декларации по чл.

129 от ТЗ. На основание чл. 22, ал. 5, вр. чл. 21, т. 4 и т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ на заявителя е било указано представянето на такива документи, но това не е било направено. Били са посочени решения на съдилищата в подкрепа на посоченото от длъжностното лице по регистрация изискване.

Жалбоподателят възразява, че постановеният отказ е при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и по-специално чл. 129, ал. 2, вр. 1 от ТЗ. Длъжностното лице не е съобразило факта, че прехвърлянето на дружествени дялове се извършва от един съществуващ съдружник в дружеството на други съдружници, което по силата на ТЗ и дружествения договор се извършва свободно. Жалбоподателят сочи, че това разбиране се подкрепя и от практиката на българските съдилища, в това число и Софийски градски съд, за което също са посочени и представени съдебни решения.

Жалбоподателят иска отмяна на обжалвания отказ като незаконосъобразен и указване на длъжностното лице по регистрацията да извърши заявеното вписване.

Агенция по вписванията оспорва жалбата с подаден отговор, в който са развити съображения по същество, идентични с тези по постановения отказ.

По жалбата съдът намира следното:

Жалба е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

По същество подадената по делото жалба е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ (доп. – ДВ, бр. 102 от 2017г., в сила от 22.12.2017г.), дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения 2 дял.

От буквалното, но и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ в допълнената й от 22.12.2017г. редакция следва, че изискването за изплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите при прехвърляне на дружествен дял касае хипотезата на прехвърляне на трето лице, а не от един съдружник на друг. Самото изискване граматически е отнесено към втората хипотеза на чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ТЗ – прехвърляне на дружествен дял на трети лица, както и изискването е с оглед целта на закона – да се ограничи прехвърлянето на дружествен дял на трето лице при съществуващи изискуеми частни и публични задължения на дружество с ограничена отговорност или еднолично такова дружество във връзка с трудови правоотношения. В подкрепа на това тълкуване са и Мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ (сигн. 754-0139/06.07.2017г.), съгласно които с допълнението на чл. 129 от ТЗ се е целяло прекратяване на порочната практика фирми със задължения (предимно към НАП и с неизплатени заплати на работници) да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат вземанията си и по който начин вече бившите собственици се освобождават от пасивите на фирмата и остават всичките й задължения на новия собственик, като в същото време регистрират друго дружество и започват наново. За автентичната воля на законодателя в този смисъл може да се съди и от обсъжданията при приемането на допълнението на закона на първо и второ четене от Народното събрание – с очертана цел на допълнението основно недобросъвестен работодател да не може да прехвърли своите дялове и фирми на трето лице, което очевидно е неплатежоспособно.

В случая исканите вписвания са във връзка с прехвърлени дружествени дялове от един съдружник в дружество с ограничена отговорност на друг (трима от останалите четирима съдружници) и изискванията на чл. 129, ал. 1 от ТЗ да се удостоверяват изплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, съответно липсата на такива, е неприложимо. В този смисъл не е имало основание за даване на указания и отказ за вписване поради непредставянето на декларации по чл. 129 от ТЗ – от управителя на дружеството и от прехвърлителя по договорите за прехвърляне на дружествени дялове – съдружник в дружеството.

Спорният отказ за вписване, обоснован с приложение на разпоредбата на чл. 129 от ТЗ, е незаконосъобразен и оплакването на жалбоподателя в този смисъл е основателно.

Отказът следва да бъде отменен изцяло, с указания да бъде извършено вписване на заявените за вписване обстоятелства, с обявяване на изменения дружествен договор.

С оглед вече установената съдебна практика за необжалваемост на решенията на окръжен съд от Агенцията по вписванията в тези случаи (отмяна на обжалван отказ), настоящото решение е окончателно (така по определенията на състави на ВКС на РБ, ТК, по ч.гр.д. 1250/2021г., ч.т.д. № 1292/2021г., ч.т.д. № 1569/2021г., ч.т.д. № 1603/2021г., ч.т.д. № 3

1641/2021г., ч.т.д. № 1647/2021г. и др.).

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20220309115012 на „С.“ ООД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. София, район „*******, отказ рег. № 202202240956462/02.03.2022г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление обр. А4 с вх. № 20220224095646.

УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване.

Решението е окончателно (чл. 537, ал. 1 от ГПК).

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4