Определение № 117 от 02.06.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. Перник, 02.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Търговско дело № 20231700900021 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с пр. осн. чл. 439 ГПК от “СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ “ООД, с ЕИК 200957604, със седалище и адрес на управление: гр. София срещу „ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“, регистрирано като компания в Република Кипър, вписано под № НЕ 344762, при Министерството на търговията и туризма, отдел „Регистратор на дружества и официален синдик“ - Никозия, ул. „АгамемноС № 10, „Риджън корт“ № 16, офис 304, да се признае за установено, че “СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ “ООД не дължи на ответника „ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД, в качеството му правоприемник на „ГРИЙН ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 201707126, по силата на Договор за цесия от 05.05.2022г. и на взискател по изпълнително дело № 20217530401667 по описа на ЧСИ С.Б.. с per. №** в Регистъра на КЧСИ, с район на действие ОС-Перник, сума в размер на 400 000 ЕВРО, представляваща вземане за част от допълнителна парична вноска, съгласно решение на Общото събрание на съдружниците, от 12.01.2012г. за което вземане е издаден изпълнителен лист от 14.09.2020г. от Софийски апелативен съд (САС) по т.д. 5339/2018 г., поради това, че същото е погасено поради извършено прихващане от „СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“ ООД с насрещно вземане в размер на 400 000 ЕВРО, представляващо неустойка по развален Договор за съвместна дейност от 12.01.2012г., придобито чрез Договор за цесия на вземане от 10.05.2022 г., с цедент „ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ ООД, с ЕИК 200951747.

С подадени по реда на чл. 367 ГПК отговор на исковата молба и по реда на чл. 373 ГПК допълнителен отговор на допълнителната искова молба, ответникът „ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“ по подробни съображения прави възражение, с което предвид установеното му седалище в Република Кипър, оспорва международната компетентност на сезирания съд за разглеждане на делото, както и местната компетентност на Окръжен съд Перник да разгледа делото. По подробни доводи изразява становище, че процесното депо е 1 подсъдно на Софийски градски съд. Възразява и за недопустимост на иска на основание чл.

126, ал. 1 във връзка с чл. 298 от ГПК – към настоящия момент пред СГС, ТО - 24 състав е висящо т. д. № 1013/2022г., образувано по искова молба на Солар енерджи съпорт ООД с вх.

№ 34410/03.06.2022г., предмет на която е осъдителен иск за сумата от 400 000 евро.

Единствен ответник по т. д. № 1013/2022г. по описа на СГС е "Грийн енерджи България" ООД. Същевременно, "Грийн енерджи България" ООД е праводател (цедент) на пасивното вземане, което Солар енерджи съпорт ООД отрича чрез иска по настоящото дело. Съдебно претендиралото от Солар енерджи съпорт ООД вземане от 400 000 евро, което е предмет на осъдителния иск по т. д. № 1013/2022г. по описа на СГС, същевременно е заявено за съдебна компенсация по настоящото дело. С оглед на горното прави искане производството пред ПОС да се прекрати и изпрати по подсъдност на Софийски градски съд Пернишкият окръжен съд, при извършената проверка некомпетентност и местната подсъдност на делото, приема следното: на международната

Относно международната компетентност на съдилищата в Република България Предвид обстоятелството, че ищецът е българско дружество, а ответникът – дружество, регистрирано и със седалище в Република Кипър, се касае за частноправно отношение с международен елемент по смисъла на чл. 1, ал.2 от КМЧП, а подведомствеността на спора в съответствие с чл. 3 от КМЧП, следва да бъде уредена от разпоредбите на Регламент № 1215/2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, който дерогира действието на вътрешните национални източници - на КМЧП и ГПК.

Съгласно чл. 4, т.1 от регламента, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава-членка. Като основен критерий за определяне на юрисдикцията е възприето местоживеенето на лицето, срещу което ще бъде предявен искът, като по отношение на юридическите лица или сдруженията се счита, че местоживеенето им е в държавата, в която те имат своето седалище по устав, централно управление или основно място на стопанска дейност (чл. 62 и 63 от Регламента). С чл. 5 е предвидено изключение, по силата на което могат да бъдат предявявани искове и в съдилища на друга държава-членка, но само при съблюдаване на правилата на Раздели 2 – 7 от Глава ІІ на Регламента. Т.е. лице, което има местоживеене в друга държава-членка, може да бъде съдено в Република България само при спазване на разпоредбите на Регламента за специална, защитна (условно наречена така) и изключителна компетентност. В т. 15 от мотивите към Регламент (ЕО) № 1215/2012 на ЕП и Съвета е указано, че правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи,когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор.

Ищецът се позовава на чл.7, ал.1, б. „а“, предложение първо от Регламент /ЕС/ №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 година относно 2 компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съгласно който срещу лице, което има местоживеене в държава – членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава – членка: 1/ а/ по дела, свързани с договор – в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение. В чл.7 от Регламент 1215/2012 г. е предвидена специална компетентност, съгласно която срещу лице, което има местоживеене в държава-членка, може да се предяви иск в друга държава-членка по дела, свързани с договор и пред съда по мястото на изпълнение на задължението.

Основанието се преценява само въз основа на твърденията на ищеца за наличието на подобен договор, а не дали такъв е доказан и дали е валиден, което е въпрос по съществото на спора.

Предявеният иск е с правно осн. чл. 439 ГПК и ищецът по него “Солар Енерджи Съпорт“ ООД оспорва съществуването на вземане в полза на взискателя „Линеридж Холдингс Лимитед“ по изпълнително дело № 20217530401667 по описа на ЧСИ С.Б.. с peг.

№*** в Регистъра на КЧСИ, с район на действие ОС-Перник, поради извършено от първия прихващане на задължението по изпълнителното дело спрямо първоначалния кредитор – „ЕРИЙН ЕНЕРДЖИ БЪЛЕАРИЯ' ЕООД, със съществуващо вземане на длъжника “Солар Енерджи Съпорт“ ООД спрямо това дружество, което вземане е цедирано от първоначалния кредитор – „ЕНЕРЕИЙНИ КОЛЕКЕОРИ” ООД на “Солар Енерджи Съпорт“ ООД. Чл. 7 от Регламент Брюксел 1а в чл. 7 буква “а” говори за компетентност на съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение, като това може да бъде мястото, където съгласно договора за услуга тя е била предоставена или е следвало да бъде предоставена,съгласно буква “б”. При съмнение буква “в” препраща към по общото правило на буква “а”. Това насочва към мястото, където е местожителството на кредитора към датата на изпълнението.

С оглед съдебната практика на СЕС цесията по правило не променя компетентния съд. Така параграф 35 от Дело C- 352/ 13 “ Доколкото особеност на обстоятелствата в случая по главното производство е, че при ищеца по главното производство са обединени множество евентуални вземания за обезщетения за вреди, прехвърлени на това лице от редица предполагаемо пострадали от картела на водороден пероксид предприятия, най-напред следва да се припомни, че извършената от първоначалния кредитор цесия на вземания сама по себе си не може да има значение при определянето на компетентния съд по член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 (решение ÖFAB, C‑147/12, EU:C:2013:490, т. 58).” В посочената съдебна практика се излага становището, че цедирането на вземането не може да промени международната компетентност. Още по- категорично СЕС развива тези свои съображения в параграфи 56- 59 на дело C- 147/ 12[i]. Особено ясен се явява следният 58-и параграф от решението: ” От друга страна, следва да се отбележи, че да се приеме, че извършено от първоначалния кредитор прехвърляне на вземания може да има значение при определянето на компетентната юрисдикция по член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, би било в противоречие и с една от целите на този регламент, напомнена в съображение 11 от него — че правилата за компетентността трябва да са във висока степен предвидими.”. Тази практика е постановена при действието на Регламент Брюксел 1, на който Брюксел 1а се 3 явява наследник, но това не пречи тази практика да се съблюдава. С оглед на това, цедирането от страна на българско дружество на вземане в полза на кипърско дружество не може да влияе на международната компетентност. Безспорно е налице сходна хипотеза като тази на решенията на СЕС, тъй като старият кредитор на ищеца е цедирал вземането си на новия. Сегашният чл. 7 на Брюксел 1а е в значителна близост с чл. 5 на предишния Регламент в тази област. Както е посочил и СЕС в решение по дело C-213/18, правилото за компетентност на съда по местоживеенето на ответника се допълва по чл. 4 от регламент 1215/2012 г., в член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 от правило за специална компетентност по дела, свързани с договор, което е мотивирано от съществуването на тясна връзка между договора и компетентния да се произнесе по него съд (вж. по аналогия решение от 3 май 2007 г., Color Drack, C-386/05, EU: C: 2007: 262, т. 22). Поради това ответникът може да бъде призован пред съда по мястото, където задължението, стоящо в основата на иска, е изпълнено или трябва да бъде изпълнено, тъй като се предполага, че между този съд и договора съществува тясна връзка (вж. по аналогия решение от 3 май 2007 г., Color Drack, C-386/05, EU: C: 2007: 262, т. 23).

И двете страни по делото не оспорват и твърдят, че и вземането на прихващащия ищец (активното вземане) е свързано с договор - Договор за съвместна дейност от 12.01.2012 г. и е за пари - неустоечно задължение, и задължението на прихващащия (пасивното вземане на ответника) е свързано с договор за заем и също е за пари – задължение за възстановяване на допълнителна парична вноска. От това следва, че предметът на настоящото дело по чл.

439 ГПК е наличието или липсата на изискуемост и ликвидност на договорното вземане на прихващащия ищец (активното вземане) срещу цедента на ответника, доколкото договорното задължение на прихващащия (пасивното договорно вземане на цедента на ответника, което принудително се изпълнява и вече е установено с влязло в сила съдебно решение) не променя спорния предмет. В по-широк смисъл предметът на настоящото дело е вземаното по договор между цедента на ответника и ищеца, по който цедентът е предоставил сума на ищеца, която се оспорва като недължима от ищеца поради прихващане с договорно вземане на ищеца срещу цедента на ответника.

Такъв един договор, попада под обхвата на чл. 7 от Регламент 1215/2012 година. И тъй като паричните задължения са носими - мястото на изпълнението е в седалището на предходния кредитор-цедент „ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ” ООД и/или на предходния взискател –цедент „ЕРИЙН ЕНЕРДЖИ БЪЛЕАРИЯ“ ЕООД, които имат седалища в Република България. Следователно, съгласно чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламента, това води до учредяване на специална компетентност в полза на българския съд, тъй като мястото на изпълнение и на вземането на прихващащия ищец (активното вземане) и задължението на прихващащия (пасивното вземане на ответника), е именно на територията на България. Ето защо следва да се приеме, че местоизпълнението на твърдяното договорно вземане на ищеца е в Република България, което е достатъчно да обоснове международна компетентност на българските съдилища на осн. чл. 7, ал. 1 от Регламент № 1215/2012 г.

Относно местно компетентния български съд

4

Съгласно приетото, че международно компетентен да разгледа и реши делото е българският съд на осн. чл. 7, ал. 1 от Регламент № 1215/2012 г., като по делото е приложимо гражданското производство (българският процесуален закон) - чл. 29 от КМЧП.