Определение № 4434 от 03.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4434 гр. Варна, 03.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501769 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава XXI от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 58900/22.07.2026 г. подадена от С. П. С. и П. Д. Г., чрез адв. Д. М. Т., срещу определение рег. № 8960/03.07.2026 г., постановено по гр. д. № 2705/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, 25 състав, с което е прекратено производството по цитираното дело поради неотстраняване в цялост и срок на нередовностите в депозираната от ищците искова молба, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

В жалбата се излага, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателите сочат, че с молба с вх. № 39747/19.05.2026 г. са заявили, че не разполагат с документите за собственост на процесното МПС, тъй като същите се държат от ответницата, и са поискали съдействие от съда чрез изискване на официална справка от КАТ – Варна.

Излагат, че с определение № 7316/22.05.2026 г. първоинстанционният съд е уважил искането им, като е продължил срока за отстраняване на нередовностите и е разпоредил да се изиска информация от КАТ – Варна. Твърди се, че КАТ – Варна е препратил искането до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, но до постановяване на прекратителното определение справката не е постъпила по делото. Поддържа се, че ищците са проявили необходимата процесуална активност и не следва да търпят неблагоприятни последици от забавяне, дължащо се на държавен орган. Алтернативно се иска възстановяване на срока по реда на чл. 64 ГПК. Посочват се обстоятелства, свързани с внезапно заболяване на процесуалния представител – адв. Т., както и последвала смърт на нейн близък.

Отправеното искане до съда е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:

Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от легитимирани и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх. № 30012/15.04.2026 г., подадена от С. П. С. и П. Д. Г. срещу М. П. Г., с която е предявен иск за съдебна делба на лек автомобил БМВ 730Д, рег. № **********, рама **********, двигател № **********, цвят зелен, при твърдени квоти: 4/6 идеални части за П. Д. Г., 1/6 идеална 1 част за С. П. С. и 1/6 идеална част за М. П. Г.. В исковата молба са изложени твърдения, че автомобилът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от наследодателя ********** и съпругата му П. Д. Г., а след смъртта на наследодателя неговата част е наследена от преживялата съпруга и двете му дъщери. Посочено е, че автомобилът се държи от ответницата, която отказва доброволно уреждане на отношенията. Претендира се и обезщетение с оглед лишаване от правото да ползват описаното МПС. Формулиран е петитум за допускане на делба на процесното МПС при посочените квоти. Отправено е и особено искане за задължаване на ответницата да представи документите за собственост на автомобила.

С разпореждане № 10238/27.04.2026 г. Районен съд – Варна е оставил исковата молба без движение и е указал на ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението: да представят доказателства за собствеността на МПС и застрахователната му стойност; да уточнят дали се прави искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане на обезщетение занапред, или се предявява претенция по сметки по чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за минал период.

Видно от приложеното съобщение, Разпореждане № 10238/27.04.2026 г. е връчено на адв. Т. на 14.05.2026г.

С молба с вх. № 39747/19.05.2026 г. ищците са поискали продължаване на срока, като са заявили, че не разполагат с документите за собственост на автомобила, тъй като свидетелствата за регистрация се намират у ответницата. Със същата молба са поискали съдът служебно да изиска от КАТ – Варна официална справка относно собствеността и техническите данни на процесното МПС. В тази молба ищците са направили и уточнение, че искането за обезщетение, изложено в исковата молба, е във връзка с фактическата обстановка, а евентуална претенция по сметки ще бъде упражнена в срока по чл. 346 ГПК.

С определение № 7316/22.05.2026 г. първоинстанционният съд е продължил срока за отстраняване на нередовностите до 04.06.2026 г. и е разпоредил да се изиска от КАТ – Варна информацията, посочена в молбата с вх. № 39747/19.05.2026 г.

С писмо от 01.06.2026г. КАТ – Варна служебно е препратил искането за предоставяне на информация относно автомобила до КАТ-Бургас, доколкото същия се е водил на отчет там.

С последваща молба вх. № 43865/03.06.2026 г. ищците отново са поискали продължаване на срока, като са посочили липсата на постъпила информация от компетентния орган. С определение № 7791/05.06.2026 г. срокът е продължен до 18.06.2026 г.

С обжалваното определение № 8960/03.07.2026 г. Районен съд – Варна е приел, че в предоставения срок и към момента на постановяване на определението нередовностите не са отстранени, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството.

Едновременно с частна жалба с вх. № 58900/22.07.2026 г. по която е образувано настоящото производство е депозирана в срок и молба за възстановяване на срока по чл. 64 от ГПК с вх. № 58916/22.07.2026 г.

Настоящата инстанция счита, че частната жалба се явява основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК исковата молба следва да съдържа посочване на съда, страните, цената на иска, когато той е оценяем, изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, петитум и подпис. В текста на чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК се посочва, че връщане на исковата молба е допустимо само когато тя не отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и чл. 128 ГПК и ищецът не отстрани в срок допуснатите нередовности. За да 2 настъпи последицата по чл. 129, ал. 3 ГПК, дадените указания следва да са относими към действителна нередовност на исковата молба, да са ясни, точни, конкретни, пълни и законосъобразни. Законосъобразността на указанията се проверява именно при обжалване на акта за връщане на исковата. Неизпълнението на указания, дадени за несъществуващи или незаконосъобразно приети нередовности, влече като последица и неправилност на преграждащия акт. Преди да върне исковата молба, съдът следва да провери не само дали указанията формално са изпълнени, но и дали самите те са били законосъобразни и изпълними – арг. определение № 1769 от 3.4.2026 г. на Върховен касационен съд по дело № 439/2026 г., 4-то гражданско отделение 5-ти състав.

В случая исковата молба е съдържала достатъчна индивидуализация на предмета на делбата. Процесното МПС е посочено по марка, модел, регистрационен номер, номер на рама, номер на двигател и цвят. Посочени са страните, фактическото основание за твърдяната съсобственост, наследственото правоприемство и квотите, при които се иска допускане на делбата. Формулиран е и ясен петитум за допускане на съдебна делба. При тези данни указанието за представяне на доказателства за собствеността на МПС не засяга липса на фактически твърдения или неяснота на петитума, а касае доказването на вече въведени твърдения. Непредставянето на доказателства за твърдяното право на собственост не прави само по себе си исковата молба нередовна, когато в нея са изложени твърденията, от които ищецът извежда правото си, и предметът на спора е индивидуализиран. Дали тези твърдения ще бъдат доказани е въпрос по основателността на иска, а не предпоставка за редовност на исковата молба.

Указанието за представяне на застрахователна стойност на автомобила също не е достатъчно обвързано с конкретна нередовност по чл. 127, ал. 1 или чл. 128 ГПК. В разпореждането не е посочено дали стойността се изисква за определяне на цена на иска, за държавна такса, за родова подсъдност или като доказателство. Липсата на такава конкретизация препятства извода, че неизпълнението на това указание може да доведе до връщане на исковата молба. Отделно от това, ищците са посочили причината, поради която не разполагат с документите за автомобила — твърдяното им държане от ответницата — и са поискали съдействие от съда за снабдяване с официална информация от компетентен държавен орган. Първоинстанционният съд е уважил това искане и е разпоредил информацията да бъде изискана от КАТ – Варна. При това положение не може да се приеме, че ищците са бездействали процесуално. Напротив, те са предприели действия за изпълнение на указанията чрез допустимо процесуално съдействие от съда.

Неоснователно е разбирането, че отправянето на запитване до КАТ автоматично спира срока за отстраняване на нередовности. Сроковете могат да бъдат продължавани по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини, като продължаването тече от изтичане на първоначалния срок. Съдът не е длъжен да съобщава на страната акта, с който срокът е продължен, а страната следва сама да следи за произнасянето по молбата си за продължаване. Това обаче не променя извода, че в конкретния случай неизпълненото указание не е било годно основание за връщане на исковата молба. Предметът на спора е бил очертан, искането за делба е било ясно, а липсата на доказателства за собствеността и стойността на автомобила е следвало да бъде преценявана в хода на производството, включително чрез произнасяне по направените доказателствени искания.

По отношение на даденото указание за уточняване на претенцията за обезщетение, настоящият състав намира, че то е изпълнено с молбата с вх. № 39747/19.05.2026 г. С нея ищците са заявили, че не поддържат към този момент самостоятелна претенция за обезщетение, а изложението в исковата молба има значение за фактическата обстановка, 3 като евентуална претенция по сметки ще бъде упражнена в срока по чл. 346 ГПК. След такова уточнение не е било налице основание исковата молба да бъде върната поради неизпълнение на указанието относно обезщетението.

Настоящата инстанция приема, че дадените от първоинстанционния съд указания за представяне на доказателства за собствеността на автомобила и за застрахователната му стойност не са били годно основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК. При наличието на индивидуализиран предмет на делбата, посочени страни, фактически твърдения за съсобственост, квоти и петитум, исковата молба не е подлежала на връщане на това основание.

Поради изложеното, частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение следва да се отмени като неправилно и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Доколкото едновременно с частната жалба е депозирана и отделна молба по чл. 64 ГПК, произнасянето по нея е от компетентността на първоинстанционния съд. При настоящия извод за неправилност на прекратителното определение не се налага въззивният съд да обсъжда тези обстоятелства като самостоятелно основание за отмяна. г Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8960/03.07.2026 г., постановено по гр. д. № 2705/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, 25 състав, с което е върната искова молба с вх. № 30012/15.04.2026 г., подадена от С. П. С. и П. Д. Г. срещу М. П. Г., и е прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4