Решение № 521 от 30.09.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Благоевград, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Моника Христова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20221200500239 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Н.А. срещу решение № 7939/28.05.2021 г., постановено по гр.д. № 617/2020 г. по описа на Районен съд-***, с което са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от въззивника срещу ЕТ „***“ ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“ № 7, представлявано от Г.Е.М. искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД, чл.258 ЗЗД, чл.286 и сл.ТЗ, чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3 627.34 /три хиляди шестотин двадесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща неплатена главница, дължима на основание Договор за извършване на услуга-кетъринг-доставка на храна и хранителни стоки, по фактура № 00000***/30.07.2014 г. и сумата от 1 807.11 /хиляда осемстотин и седем лева и единадесет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава на главницата, за период на забава, считано от 31.07.2015г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /29.06.2020г./ по ч.гр.д. № 489/2020г. по описа на РС-***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането.

В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт, с които обосновава искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъдат изцяло уважени предявените искове. Жалбоподателят претендира съдебни разноски за две инстанции. Не прави доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна депозира чрез пълномощник -адв.Д. Бойкова-Банева, писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Релевира подробни аргументи в подкрепа на заявената позиция. Пледира за оставяне на жалбата 1 без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК, приложен към отговора. Не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание за дружеството-въззивник процесуален представител не се явява, неизразява становище относно отговора на насрещната страна по въззивната жалба.

За дружеството-въззиваем в съдебно заседание се явява договорен процесуален представител, който поддържа отговора на въззивната жалба, оспорва същата като неоснователна и пледира за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно списък по чл.80 ГПК.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора, и като взе предвид събрания по делото доказателствен материал – поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е редовна и допустима, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивника, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Релевираните от въззивника оплаквания съдът счита за основателни.

Съображения:

Производството по гр.д. № 617/2020г. по описа на Районен съд-*** е образувано въз основа на искова молба вх.№ 4836/04.08.2020г., подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от едноличния собственик Н.Г.А. срещу ЕТ „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“ № 7, представлявано от Г.Е.М., обективираща установителни искове за сумите: 3 627.34 /три хиляди шестотин двадесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/ лева главница с вкл.ДДС, представляваща неплатена цена по фактура

№

00000***/30.07.2015г. и 1 807.11 /хиляда осемстотин и седем лева и единадесет стотинки/ лева лихва за забава на главницата, считано от датата, следваща падежа на задължението - 31.07.2015г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 29.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски.

Ищецът твърди, че е извършил кетъринг услуга -доставка на храна и хранителни стоки, възложена от ответника, във връзка с което е издал фактура № 00000***/30.07.2015г. Твърди, че изпълнението на услугата и фактурата били приети от ответника без възражения. Сочи, че плащането следвало да извърши на датата на издаване на фактурата, а именно на 30.07.2015г. Твърди, че задължението за заплащане цената на услугата не било изпълнено въпреки многократните разговори, провеждани между страните по делото. Сочи, че ответникът е в забава от 31.07.2015г., поради което дължи както главницата по фактурата, така и лихва за забава, считано от посочената дата.

Ищецът твърди, че за процесното вземане е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д № 489/2020г. на РС-***, в хода на което била издадена заповед по чл.410 ГПК с № 2073/29.06.2020г. за 2 процесните вземания. В законоустановения срок длъжникът подал възражение, с което оспорил съществуване на вземанията по заповедта за изпълнение. С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковете.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва съществуването на релевираното с исковата молба облигационно правоотношение между страните. Оспорва представената фактура № 00000***/30.07.2015г., като твърди, че съдържанието й не дава информация за основанието на нейното издаване. С посоченото ответникът обосновава теза, че е лишен от възможността да се защити поради неяснота относно правното основание на договора, въз основа на който ищецът претендира процесните вземания, както и че е лишен от възможност да направи възражение за виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца. Твърди, че на 30.07.2015г. не е получавал от ищеца кетъринг-услуга.

При така очертания предмет на делото в първоинстанционното производство като доказателства по делото са събрани фактура № 00000***/30.07.2015г., фактура № 10525/12.06.2015г., ч.гр.д. № 498/2020г. по описа на РС-***. Назначена е съдебно счетоводна експертиза, вещото лице е изслушано в съдебно заседание, заключението е приобщено към доказателствата. При анализ на този доказателствен материал и на приложимия закон, първоинстанционният съд е постановил решение № 7939/28.05.2021г., с което е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените искове. Съдът е приел, че в случая ищецът не е доказал възникване на релевираното с исковата молба облигационно правоотношение между страните, на основание договор за кетъринг –услуга. По отношение на фактура № 10525/12.06.2015г. с издател „***“ с.Д. и получател- ищеца, за доставени храни и хранителни стоки, на обща стойност 3 627.34 лева с ДДС, съдът е приел, че същата не доказва, че описаните в нея стоки са доставени след издаването й от ищеца на ответника, същевременно неизяснена останала разликата от един месец от получаване на стоките от ищеца по фактура № 10525/12.06.2015г. и издаването на фактура № 00000***/30.07.2015г. По отношение на фактура № 00000***/30.07.2015г., районният съд е приел, че тъй като тя не съдържа елементи на твърдяната от ищеца сделка -вид, количество и единична цена на доставените стоки, същата не доказва ищцовите твърдения за възникнало между страните облигационно правоотношение, по силата на което ищецът-изпълнител по договора, е изпълнил възложената от ответника-кетъринг услуга, респективно последният е приел изпълнението без възражения, във връзка с което е издадена фактура № 00000***/30.07.2015г. Съдът е посочил, че отразяването на фактурата в счетоводството на ответника би могло да бъде разглеждано като доказателство за признание от страна на ответника на релевираното от ищеца облигационно правоотношение само при условие, че в нея са отразени съществените елементи на сделката- вид и стойност на закупената стока, имена на купувача и продавача /или на техните представители/, време и място на сключване на договора. Приел е, че процесната фактура не съдържа основните елементи на твърдяната сделка -вид, количество и единична цена на доставените стоки, същите не са установени по друг начин в процеса, поради което е счел за недоказан и неоснователен главния установителен иск и като такъв го е отхвърлил, а като последица от това е отхвърлил като недоказана и неоснователна и акцесорната претенция за лихва за забава. С оглед този резултат в тежест на ищеца са възложени претендираните и доказани разноски, сторени от ответника, а именно сумата от 200.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Установи се по делото, че на 29.06.2020г. ЕООД „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от едноличния собственик Н.Г.А. е подало заявление с вх. № 3254 /по описа на РС-***/ за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу ЕТ „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“ № 7, представлявано от Г.Е.М., за сумите:

3 627.34 /три хиляди шестотин двадесет и седем лева и тридесет и четири 3 стотинки/ лева, главница с вкл.ДДС, представляваща неплатена цена за кетъринг, по фактура № 00000***/30.07.2015г. и 1 807.11 /хиляда осемстотин и седем лева и единадесет стотинки/ лева лихва за забава на главницата, считано от датата, следваща падежа на задължението - 31.07.2015г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 29.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане. Образувано е ч.гр.д. № 489/2020 г. по описа на РС-***, в хода на което е издадена заповед за изпълнение № 2073/29.06.2020г. по чл.410 от ГПК, за претендираните от заявителя суми.

Със заповедта длъжникът е осъден да заплати на заявителя и съдебни разноски в размер на 108.70 лева държавна такса и 304.00 лева адвокатски хонорар.

На 13.07.2020г. заповедта е връчена на длъжника/ответното дружество/, който в законоустановения срок /на 21.07.2020г./ е подал възражение, с което е оспорил съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

На 27.07.2020г. заявителят е уведомен за подаденото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК, като в указания едномесечен срок е предявил /на 04.08.2020г./ исковите претенции, предмет на разглеждане в настоящото производство.

От представената по делото фактура № 00000*** от 30.07.2015г., се установи, че същата е издадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, с управител Н.Г.А. в качеството на доставчик на кетърингуслуга на стойност 3 022.78 лева /без ДДС/ или 3 627.34 лева с ДДС, и с получател на услугата – ЕТ „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“ № 7, представлявано от Г.Е.М.. Не е спорно по делото, че във фактурата доставената услуга е описана като "кетъринг", без индивидуализиране на включените в нея стоки/асортимент, брой, цена.

Съгласно приобщеното към доказателствата съдебно-счетоводно заключение, което съдът изцяло кредитира с доверие като компетентно, обективно, неоспорено от страните и необорено от останалите доказателства по делото, фактура № 00000*** от 30.07.2015г. е осчетоводена в счетоводството на ответника/въззиваем, включена е включена в Дневник за покупки за месец юли 2015г. и лицето е ползвало по нея данъчен кредит през същия месец юли 2015г. Вещото лице сочи, че счетоводството на ответника е редовно водено, както и че сумата по фактурата е отразена като задължение към доставчика на услугата, което задължение не е погасено. Съгласно заключението размера на законната лихва за забава на главницата по фактурата, за период на забава от 31.07.2015г. - 29.06.2020г. е 1 808.63 лева.

Разпечатката съдържа 37 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95f43804-e031-410b-991c-9499b3f1081a