Решение № 15661 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15661 гр. *, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110126465 по описа за 2024 година

Н. И. Д. е предявила срещу В. Ц. А. и А. Ц. Д. пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените на ищцата 6/8 ид. части от следните съсобствени между страните недвижими имоти: 1) УПИ № VI-*, находящ се в гр. * от кв. * по регулационния план на гр. *, с графично изчислена площ от 453 кв. м. и площ по документи за собственост от 470 кв.м., при съседи съгласно документи за собственост: улица, * и * и при граници съгласно скица: ул. № „*-та”, урегулиран поземлен имот № VII-296, урегулиран поземлен имот № VIII-*, урегулиран поземлен имот № XI294 и урегулиран поземлен имот № * и 2) построената в поземления имот едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 48,80 кв. м. и разгъната застроена площ от 148,80 кв. м., състояща се от сутерен, на кота 2,51 м., състоящ се от преддверие със стълбище и две складови помещения; партер, на кота +/- 0,00 м., състоящ се от стълбище, преддверие, кухня с трапезария, дневна и баня с тоалетна; подпокривен етаж, на кота +2,78 м., състоящ се от външна стълба, преддверие, две складови помещения, таванско помещение и тераса, при съседи: от четири страни двор, за периода 19.12.2021 г. – 20.03.2024 г., ведно със законната лихва от 10.05.2024 г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че с ответниците са съсобственици на процесните недвижими имоти, по отношение на които с решение № 367171 по гр. д. № 22011/2015 г. на СРС, 126 състав, е допусната делба, като за ищцата били отредени 6/8 ид. ч. Поддържа, че в хода на инициираното делбено производство е отправила нотариална покана до наследодателката на ответниците – *, връчена на 22.04.2015 г., с което е поканила последната да заплаща обезщетение за периода на ползване на делбените имоти в размер на 300 лв. месечно.

1

Възникналото в тежест на * задължение след смъртта било преминало върху нейните наследници – ответниците по делото, без да е необходимо до последните да бъде отправяна отделна покана за плащане. Посочва, че в периода 01.05.2018 г. – 18.12.2018 г. и в периода 19.12.2018 г. – 18.12.2021 г. в полза на ищцата не били извършени плащания на обезщетение във връзка с ползването на съсобствените имоти. Ищцата твърди, че за периода 19.12.2021 г.

– 20.03.2024 г. ответниците не са пожелали доброволно да изплатят дължимото се обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените имоти, поради което за същата възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците оспорват исковете като неоснователни. Не оспорват, че тяхната наследодателка * е починала на 25.05.2016 г.

Излагат, че препис от сочената в исковата молба нотариална покана не е бил връчен на *, тъй като същата напуснала страната в началото на 2015 г., за да се лекува в * По тази причина оспорват подписа, положен върху представената разписка от 22.05.2015 г. /с ръчно поправена дата – 22.04.2015 г./ да е на наследодателката им *. Оспорват препис от нотариалната покана да е бил връчен лично на ответниците. Твърдят, че след влизане в сила на решение № 367171/21.03.2018 г. по гр. д. № 22011/2015 г. в полза на ищцата е издаден изпълнителен лист от 21.12.2018 г., въз основа на който срещу ответниците е образувано изп. дело № 391/2019 г. на ЧСИ *, преместено впоследствие при ЧСИ *, където е образувано ново изп. дело № 376/2022 г. Сочат, че по изпълнителното дело регулярно са извършвани изпълнителни действия, в т.ч. бил наложен запор върху банковата сметка на ответника А. Ц.

Д., като до настоящия момент сумите за обезщетението за ползване са превеждани на ищцата. Позовават се на изтекла петгодишна погасителна давност, тъй като за периода от връчването на нотариалната покана на 22.04.2015 г. до предявяването на настоящите претенции са изминали повече от пет години. Ответницата В. Ц. А. оспорва иска с аргумента, че от 1986 г. не живее на адреса на имота, за чието ползване ищцата претендира заплащане на обезщетение, като счита, че не дължи обезщетение за ползване, тъй като не е живяла в имота.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С решение по гр. д. № 22011/2015 г. на СРС, 126 състав, е допуснато извършването на съдебна делба между Н. И. Д., В. Ц. А. и А. Ц. Д. на правото на собственост върху следните недвижими имоти: УПИ № VI-*, находящ се в гр. * ул. „*-та” № * от кв. * по регулационния план на гр. *, местността „*“, с графично изчислена площ от 453 квадратни метра и площ по документи за собственост от 470 кв. метра и построената в имота едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 48,80 кв. метра и разгъната застроена площ от 148,80 кв. метра, при следните дялове: 6/8 идеални части за Н. И. Д., 1/8 идеална част за В. Ц. А., 1//8 идеална част за А. Ц. Д., като е постановено делбените имоти да се ползват от В. Ц. А. и А.

Ц. Д. до окончателното извършване на делбата, за което последните са осъдени да заплащат месечно сума срещу ползването на делбените имоти, считано от 24.04.2018 г. до окончателното извършване на делбата.

2

От смъртен акт на * се установява, че същата е починала на 25.05.2016 г. в гр. *.

Представено е Потвърждение за регистрация на * на 21.12.2014 г. в гр. *.

С нотариална покана рег. № 06909, том IIБ, № 157 от 21.04.2015 г. Н. И. Д. е поканила * да заплаща ежемесечно наем за ползването на собствените ¾ ид. части от УПИ № VI-*, находящ се в гр. * ул. „*-та” № 16 и построената в имота едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 48,80 кв. метра и разгъната застроена площ от 148,80 кв. метра, считано от 01.05.2015 г.

Представена е разписка от 22.04.2015 г., чието авторство е оспорено, в която е посочено, че * е получила нотариална покана № 157/IIБ на нотариус *.

Прието е заключение на съдебно-графическа експертиза, според което подписът за „*” в разписка от 22.04.2015 г., удостоверяваща връчване на нотариална покана № 157/IIБ на нотариус *а, вероятно не е изпълнен от *, от чието име изхожда.

Изслушано е допълнително заключение на съдебно-почеркова експертиза, според което подписът, положен в мястото за „*” на разписка от 22.04.2015 г. за получена нотариална покана № 157, том IIБ, peг. № 06905/21.04.2015 г. на *а нотариус - обект на експертизата, е изпълнен от *.

С нотариална покана, връчена на * на 24.06.2015 г. след залепяне по реда на ГПК на 09.06.2015 г., същата е била поканена от Н. И. Д. да преустанови всякакви действия, с които се осуетяват правата в съсобствеността на УПИ № VI-*, находящ се в гр. * ул. „*-та” № 16 и построената в имота едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 48,80 кв. метра и разгъната застроена площ от 148,80 кв. метра.

По делото е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, според което средната пазарна цена на наем на имота за периода 19.12.2021 г. – 20.03.2024 г., е в размер на 7984,71 лева.

Допусната е допълнителна съдебно-оценителна експертиза, според която общият размер на обезщетението за периода 19.12.2021 г. - 20.03.2024 г. на жилищна сграда в гр. * ул. *-та № * с РЗП 148,80 кв.м и дворно място от 470 кв.м. е в размер на 24500 евро.

По делото са събрани гласни доказателства. * сочи, че * заминала за *още през 2014 г. при големият си син, който се грижел за нея, прибрала се за малко за Коледа на 2014 г. и през 01.2015 г. заминала отново за * имала тежки боледувания и починала през пролетта на 2016 г.

Разпитана е и свид. * Т. Т., която разказва, че през пролетта или есента на 2015 г. видяла как * подписа нещо права на портата. Към онзи момент тя била болна. Знае, че * е ходила при сина си в чужбина през 2016 г. или 2017 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на ищцата е да докаже, че процесните имоти са съсобствени между страните при определени квоти; че те се ползват 3 през исковия период само от ответниците по начин, който възпрепятства или ограничава /чрез фактически или правни действия/ ползването им от ищцата съобразно предназначението им; ищцата е поискала писмено от ответниците да осигурят достъп до имотите за ползване съобразно правата или да заплащат обезщетение; размера на дължимото обезщетение. С оглед възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищцата е да докаже спиране/прекъсване на давността.

Не е спорно и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че УПИ № VI-*, находящ се в гр. * ул. „*-та” № * от кв. * по регулационния план на гр. *, местността „*“, с графично изчислена площ от 453 квадратни метра и площ по документи за собственост от 470 кв. метра и построената в имота едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 48,80 кв. метра и разгъната застроена площ от 148,80 кв. метра са съсобствени между страните при квоти на съсобствеността, както следва: 6/8 идеални части за Н. И. Д., 1/8 идеална част за В. Ц. А., 1//8 идеална част за А. Ц. Д..

Когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване – чл. 31, ал. 2 ЗС. Съдържанието на писмената покана не е нормативно уредено. В съдебната практика се приема, че всяко писмено волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. От текста на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е видно, че писмената покана има действие за в бъдеще.

Веднъж отправена писмената покана действа занапред без ограничение във времето и без значение дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт (решение № 351 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 573/2009 г. на ВКС).

По делото следва да се установи, че през процесния период имотът се е ползвал лично само от ответниците по начин, който е възпрепятствал или ограничавал ползването му от ищцата. Понятието „лично ползване” по смисъла на чл. 31, ла. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове (ТР № 7/2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).

След анализ на събраните по делото доказателства се установява, че наследодателката на ответниците * е ползвала процесните недвижими имоти към 2015 г., доколкото с нотариални покани от 21.04.2015 г. и 24.06.2015 г. ищцата я е поканила да преустанови всякакви действия, с които се осуетяват правата в съсобствеността, както и да заплаща ежемесечно наем за ползването на собствените ¾ ид. части от процесните недвижими имоти. Съдът намира, че не се доказва, че след получаване на нотариалните покани да е предоставен достъп до имота на ищцата, още повече, че с решението за допускане на делба е постановено делбените имоти да се ползват от В. Ц. А. и А. Ц. Д. до окончателното извършване на делбата, за което последните да заплащат месечно сума срещу ползването на делбените имоти, считано от 24.04.2018 г. След получаване на поканата ползващият съсобственик, ако не иска да плаща обезщетение на лишения от ползване 4 съсобственик, следва да му предостави достъп до имота за да може, ако желае, да го ползва съобразно квотата си в съсобствеността. Установяването на факта на предоставяне на достъп до имота е фактически въпрос и най-често се изразява в предоставяне на ключ, когато се касае за жилищен имот. С изпращането на писмената покана лишеният от ползване съсобственик изявява желанието си оттук нататък да ползва съсобствения имот, поради което и с получаването на поканата активното поведение следва да бъде на ползващия съсобственик – той трябва да предостави възможност имотът да се ползва и от другия съсобственик.