Решение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№1 гр. В., 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

В.Р.Г. при участието на секретаря Н.И.Н. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20251300500322 по описа за 2025 година

Делото е образувано по жалба на „Г.” АД-***,общ.В. против Решение №244 от 05.05.2025г. по гр.д. №595 по описа за 2024 г. на ВРС,с което е уважен иск по чл.200 КТ.

Поддържа се в жалбата,че не е доказано в хода на делото,че професионалното заболяване на ищеца е в резултат от работата му в тяхното дружество,тъй като той е работил и в ***,който е признат за силинокоопасен рудник и именно работата му там е причина за професионалното му заболяване.Направили са доказателствени искания за нови експертизи във връзка с установяване на обстоятелството дали претендираните имуществени вреди са реално претърпени. Иска се от съда да отмени решението като неправилно и необосновано и постанови друго, с което отхвърли исковете по чл.200 КТ.

Ответната по жалба страна – М. Б. А. не е подал отговор на въззивната жалба.

От данните по делото във връзка с направените оплаквания,съдът приема за установено следното:

1

Пред първата инстанция са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 ЗЗД. Установено е, че М. Б. А. е бил в трудовоправни отношения с ответника .Вследствие естеството на работата е получил професионално заболяване

“Хроничен бронхит”,установено по надлежния ред – с протокол №15 от 08.12.1988 г. ДК, акт за трудова злополука №17/30.12.1988 г. и експертно решение №445/23.05.2007г. на ТЕЛК за общи и професионални болести при УБМБАЛ”Св.Иван Рилски”ЕАД-София. С Решение по други гр.дела на ВРС са уважени искове между същите страни и със същото правно основание,но за предходни периоди .

От представената по делото медицинска експертиза е установено,че заболяването е хронично, признато за професионално,изискващо постоянно поддържащо лечение и спазване на ХДР.Според ВЛ по назначената счетоводна експертиза за процесния период от 01.12.2023 до 01.03.2024г сумите за лечение възлизат на 893,49 лв.като е посочено за всеки месец каква сума е била необходима. Прието е и представено заключение на ВЛ –диетолог по предходно дело,който е посочил какъв хранителен режим следва да се спазва от ищеца.От събраните гласни доказателства се е установило,че ищецът се стреми и спазва предписаният му ХДР и приема предписаните лекарства.

При тези данни ВРС е приел иска за основателен и го е уважил до размер на посочените по експертизите суми.

Пред втората инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

ВРС правилно е преценил събрания доказателствен материал и е направил правилни и законосъобразни изводи.

Установено от данните по делото и не е спорно между страните, че М. А. е получил професионално заболяване при изпълнение на трудовите си задължения докато е бил в трудово-правни отношения с ответника. Възраженията на жалбоподателя,че професионалното заболяване е причинено от работата на ищеца при ***,който е признат за силинокоопасен рудник не са подкрепени с доказателства. Самото дружество „Г.” АД-*** е сключило Споразумение от 05.09.1994г.,с което признава,че М. А. е получил 2 професионално заболяване в резултат от работата си при тях и се е съгласило да му изплаща месечно обезщетение.

По делото е събран достатъчно доказателствен материалсъдебни експертизи-медицинска,икономическа и от лекар –диетолог,както и свидетелски показания ,от които може да се направи извода, че ищецът действително е направил претендираните имуществени вреди разходи.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя, тъй като заболяванията са във връзка с работата по трудово правоотношение с жалбоподателя и това е безспорно установено. Относно основателността на претенцията има и влезли в сила съдебни актове между същите страни със същия предмет, които визират предходни периоди.В настоящото производство следва да се докажат действително ли са направени нужните за лечение разходи-за закупуване на лекарства и за подсигуряване на нужния хранителен режим.Въззивният съд споделя мотивите на ВРС в тази насока,а именно,че искът е доказан и основателен . ВРС ги е уважил в размер предвид заключенията на ВЛица и свидетелските показания.

По изложените съображения Окръжният съд намира жалбата за неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение. За съда е безспорно,че предписаните лекарствени средства са действително изразходвани от ищеца, тъй като без тях същият не би могъл да поддържа здравословното си състояние, а това се установява и от рецептурните книжки,проверени от ВЛица. Що се отнася до присъденото обезщетение в размер на 893,49 лв. за средства, изразходвани за усилена храна за процесния период, съдът намира, че същото е доказано и обосновано предвид събраните гласни доказателства и служебната бележка от лекуващия

/лични/лекар,представени по делото, поради което решението в тази му част също следва да бъде оставено в сила.

Оплакването на жалбоподателя,че районният съд не е съобразил разпоредбата на чл.200,ал.3

КТ също е неоснователно.Претендираните обезщетения за вреди от изразходвани средства за усилен ХДР и лекарства са допълнителни вреди,различни от получаваната пенсия от ищеца и следва да бъдат отделно обезщетени.

М. Б. А. не е направил разноски за настоящата инстанция 3

,поради което съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №244 от 05.05.2025г. на В.ски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№1 гр. В., 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

В.Р.Г. при участието на секретаря Н.И.Н. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20251300500322 по описа за 2025 година

Делото е образувано по жалба на „Г.” АД-***,общ.В. против Решение №244 от 05.05.2025г. по гр.д. №595 по описа за 2024 г. на ВРС,с което е уважен иск по чл.200 КТ.

Поддържа се в жалбата,че не е доказано в хода на делото,че професионалното заболяване на ищеца е в резултат от работата му в тяхното дружество,тъй като той е работил и в ***,който е признат за силинокоопасен рудник и именно работата му там е причина за професионалното му заболяване.Направили са доказателствени искания за нови експертизи във връзка с установяване на обстоятелството дали претендираните имуществени вреди са реално претърпени. Иска се от съда да отмени решението като неправилно и необосновано и постанови друго, с което отхвърли исковете по чл.200 КТ.

Ответната по жалба страна – М. Б. А. не е подал отговор на въззивната жалба.

От данните по делото във връзка с направените оплаквания,съдът приема за установено следното:

1

Пред първата инстанция са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 ЗЗД. Установено е, че М. Б. А. е бил в трудовоправни отношения с ответника .Вследствие естеството на работата е получил професионално заболяване

“Хроничен бронхит”,установено по надлежния ред – с протокол №15 от 08.12.1988 г. ДК, акт за трудова злополука №17/30.12.1988 г. и експертно решение №445/23.05.2007г. на ТЕЛК за общи и професионални болести при УБМБАЛ”Св.Иван Рилски”ЕАД-София. С Решение по други гр.дела на ВРС са уважени искове между същите страни и със същото правно основание,но за предходни периоди .

От представената по делото медицинска експертиза е установено,че заболяването е хронично, признато за професионално,изискващо постоянно поддържащо лечение и спазване на ХДР.Според ВЛ по назначената счетоводна експертиза за процесния период от 01.12.2023 до 01.03.2024г сумите за лечение възлизат на 893,49 лв.като е посочено за всеки месец каква сума е била необходима. Прието е и представено заключение на ВЛ –диетолог по предходно дело,който е посочил какъв хранителен режим следва да се спазва от ищеца.От събраните гласни доказателства се е установило,че ищецът се стреми и спазва предписаният му ХДР и приема предписаните лекарства.

При тези данни ВРС е приел иска за основателен и го е уважил до размер на посочените по експертизите суми.

Пред втората инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

ВРС правилно е преценил събрания доказателствен материал и е направил правилни и законосъобразни изводи.

Установено от данните по делото и не е спорно между страните, че М. А. е получил професионално заболяване при изпълнение на трудовите си задължения докато е бил в трудово-правни отношения с ответника. Възраженията на жалбоподателя,че професионалното заболяване е причинено от работата на ищеца при ***,който е признат за силинокоопасен рудник не са подкрепени с доказателства. Самото дружество „Г.” АД-*** е сключило Споразумение от 05.09.1994г.,с което признава,че М. А. е получил 2 професионално заболяване в резултат от работата си при тях и се е съгласило да му изплаща месечно обезщетение.