Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 456 от 15.11.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 720/2024
Вид
Решение № 456
Подписан
15.11.2024
В сила
14.11.2024
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 298 · Търговски закон
  • чл. 309а · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. ХАСКОВО, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.А СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря С.Г. Д. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20245600500720 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №215/17. VI.2024 г. постановено по гражданско дело №1 517/2023 г. Районен съд-Димитровград признава за установено по отношение на Ж. Д. Т., с ЕГН **********, от с.***, община Димитровград, че дължи на „Юробанк България”АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Витоша”, ул.”Околовръстен път” №260, представлявана от П.Н.Д. и Д.Б.Ш.- изпълнителни директори, сумата от 456,17 лева /четиристотин петдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ главница, представляваща неплатено задължение по Заявление-договор за издаване на кредитна карта Euroline от 10.10.2004г., за периода от 03.01.2020г. до 15.05.2023г., договорна лихва за периода от 03.01.2020г. до 24.07.2020г. в размер на 144,95 лева /сто четиридесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/, мораторна лихва за времето от 14.05.2020г. до 15.05.2023г. в размер 1 на 80,82 лева /осемдесет лева и осемдесет и две стотинки/, такса за периода от 03.01.2020г. до 15.05.2023г. в размер на 245,33 лева /двеста четиридесет и пет лева и тридесет и три стотинки/, разноски за уведомяване за периода от 03.01.2020г. до 15.05.2023г. в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2023г. до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед №291/25.05.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по гр.д.

№627/2023г. по описа на РС-Димитровград.

С решението се осъжда Ж. Д. Т., с ЕГН **********, от с.***, община Димитровград, да заплати на „Юробанк България”АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Витоша”, ул.”Околовръстен път” №260, представлявана от П.Н.Д. и Д.Б.Ш.изпълнителни директори, сумата в размер на 525 лева /петстотин двадесет и пет лева/ разноски за настоящото производство, както и разноски по ч.гр.д.

№627/2023г. по описа на РС-Димитровград в размер на 505 /петстотин и пет/лева.

Решението е е постановено по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Обстоятелства по въззива

Ж. Д. Т., с ЕГН **********, от с.***,община Димитровград е останала недоволна от горното решение,тъй-като същото било неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила,с искане за отмяната му и отхвърляне на предявения установителен иск.

Исковата претенция се обосновавала с издадена на 10.Х.2004 г. карта с правоприемник ищеца като кредитодател и Ж. Т. като кредитополучател за сумата от 500 лева.Условията в относимия договор нарушавали разпоредбите на ЗПК в частта относно таксата за одобрение,такса предсрочно погасяване,такса за ползване на кредит,за обслужване на кредита,за преиздаване на карта-тези клаузи били нищожни изначално,което водело до нищожност и на самия договор.

Въпросният договор за кредит станал изискуем пред 2015 г.,а предявяването на вземанията се извършило осем години по-късно.През това време ищецът начислявал всички такси,заложени в договора,което довело до многократно нарастване на дължимата сума.

Прави се и възражения за изтекла погасителна за вземанията 2 давност.

Оспорва се и датата,на която въззивницата била известена за предсрочното прекратяване,като на практика същата не била уведомявана за това,но се извело задължение именно за това уведомяване в размер на 120 лв.

Неправилно първата съдебна инстанция приела,че подписването на декларация от Т.,че е съгласна с условията по процесния договор,то това водело до липса на нередност относимо неравнопоставеността на клаузите по облигаторната връзка.В тази насока се твърди,че кредитополучателят е нямал никаква възможност да откаже подписване на тези документи,ако иска да получи парите.

Съдът не се произнесъл и по възражението за изтекла погасителна давност с оглед датата на настъпила изискуемост.Неправилно съдът приел,че картата се ползвала редовно за времето о т2004 г. до 2020 г.,въпреки,че със същата нямало разплащания за този пероиод.Според въззивницата с настъпване на петгодишния срок,през който нямало транзакции и нямало отправяне на претенция от кредитодателя,то била настъпила и давност.

„Юробанк България“ АД представя отговор на въззивната жалба, с който извежда неоснователността на същата и иска потвърждаване на постановеното първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. С въззивната жалба били въведени напълно нови твърдения за факти и обстоятелства които по никакъв начин не били въвеждани от страна на ответника или неговия процесуален представител, нито с исковата молба, нито в рамките на откритите съдебни заседание. Поради това обстоятелство, същите не следвало да бъдат разглеждани, като преклудирани.

Въззиваемата страна извежда,че във въззивната жалба, по подобие на исковата молба, били направени бланкови твърдения, които не са подкрепени с каквито и да е доказателства.

Приложимостта на разпоредбите на ЗПК била абсолютно неотносително в настоящия случай. Процесния договор за кредит е сключен през 2004г. когато изобщо не е съществувал Закон за потребителския кредит.

Първият такъв приет закон бил през 2006г, в сила от 01.01.2007г., в последствие отменен с приемането на новия ЗПК през 2010г.

В нито един от двата закона не било предвидено разпоредбите им да се прилагат с обратна сила. С оглед на това било неоснователно да се твърди, че което и да е условие от процесния договор нарушава която и да е разпоредба на ЗПК.

Районен съд - Димитровград

3 направил служебна проверка за неравноправност на клаузите от договора, съгласно вмененото му задължение по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ГПК.

В случая приложение намирала разпоредбата на чл. 298 от Търговския закон относно договорите при общи условия, Съгласно нея, когато страна изрично и писмено е заявила, че ги приема, то общите условия намират приложение по отношение на нея. В процесния случай, видно от представения договор, кредитополучателя Ж. Т. дала изричното си съгласие, че е съгласна с общите условия към договора, поради което същите са породили действие за нея и не можели по никакъв начин да бъдат квалифицирани, като неравноправни, респективно нищожни. Първоинстанционният сьд изследвал задълбочено и подробно договора, как страните са го сключили, при какви условия, кои разпоредби са се прилагали към него, с оглед момента на сключването му и всеки един друг аспект, преценката на който влияе върху формирането на мотивите на съда относно това дали клаузите на договора са действителни или не са. В допълнение към това следвало да бъде посочено, че всяка една клауза е на ясен и разбираем език. Всяка една уговорена такса била на ясен и разбираем език, като изрично е посочен абсолютният й размер, поради което не можело да се говори за каквато и да е неравноправност на нито една клауза от процесния договор. Твърденията на жалбоподателя поради това били и неоснователни и следвало да бъдат оставени без уважение.

Твърденията, че договорът за кредит станал предсрочно изискуем през 2015г. били напълно неоснователни и абсурдни. Съгласно приетото в т.

18 на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост може да породи действие единствено и само след връчването на покана до длъжника. Банката връчвала само една покана в този смисъл по реда на ГПК на жалбоподател през 2020г.

Банката сочи и че за обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ се изисквало изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост имала действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й - в този смисъл е горецитираното Тълкувателно решение № 4/2013г. В процесния случай, изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост/поканата била получена от длъжника на 09.07.2020г.С оглед на това, всички счетоводни операции, които е извършвала банката, в това число начисляване на лихви и такси, са напълно законосъобразни.

Неоснователно било и становището,че вземането било погасено по давност. Видно от посочено както в отговора на исковата молба, така и в тази 4 въззивна жалба, ответникът твърди, че е налице изтичане на давността при условие, че бъде прието, че кредитът е станал предсрочно изискуем през 2015г. Твърдения, че предявените вземания за посочените периоди са погасени по давност не били направени. С оглед на което,според въззиваемата страна, не може да бъде прието, че е налице възражение за погасяване на вземанията по давност, тъй като същото е поставено под условие, че бъде прието твърдяното от длъжника обстоятелство, че кредитът е станал предсрочно изискуем през 2015г..

Оспорването на датата на уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост било бланково и не било подкрепено с каквито и да е доказателства. Поканата била връчена редовно при съобразяване на изискванията на ГПК, ЗКИ и постановките на Тълкувателно решение № 4/2013г. За да се пристъпи към принудително събиране на вземанията съгласно горецитираното Тълкувателно решение, банката трябвало да обяви кредита за предсрочно изискуем, като отправи на изрично волеизявление за това, което трябва да достигне до длъжника. Към това задължение били добавени строгите изисквания за процедурите за връчване, като например три посещения в рамките на 1 месец, които да бъдат по различно време. Също така, волеизявлението следвало да бъде направено в писмена форма, като с оглед надлежното удостоверяване на редовното й връчване, то следва да бъде направено от ЧСИ или нотариус, тъй като с оглед законовите разпоредби на тези лица са предоставени официални удостоверителни функции и същите връчват книжата съгласно изискванията на ГПК и Тълкувателното решение.

Подобни изисквания можело да се изпълнят по един единствен начин -чрез връчване на покана.

За извършването на услугите по връчване от страна на съдебния изпълнител били начислени такси, които банката е направила като разход за събиране на вземанията си. Тези разходи били включени в извлечението от счетоводните книги на банката, приложено по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 309а от Търговския закон, кредиторът имал право на обезщетение за направените разноски за събиране на вземането си. В настоящия случай банката направила такива разноски, в размер на 120 лева, С оглед гореизложеното, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, съгласно изискванията на ГПК, ЗНИ и Тълкувателно решение № 4/2013г, като за връчването на поканата кредитопояучателят дължи възстановяване на сторените от банката разноски, тъй като същите са за събиране на вземането по смисъла на чл. 309а от ТЗ.

Във въззивната жалба за пръв път се правели твърдения, че кредитополучателят не е имал никаква друга възможност освен да сключи договор за кредит с банката. Подобно твърдение не било правено в рамките на 5 първоинстанционното производство, то същото се явява недопустимо и не следвало да бъде разглеждано от въззивния съд. На второ място, тези твърдения били изпълнени с вътрешни противоречия, а по същество са и неоснователни. Към момента на сключване на процесния договор в България е имало над 15 търговски банки и други финансови институции и жалбоподателят е могъл да се обърне към всяка една от тях, но въпреки това е сключила процесния договор, тъй като е счела, че същият е най-изгоден за нея.

Процесния договор за кредит бил сключен през 2004г., когато изобщо не е съществувал Закон за потребителския кредит. Дори и в приетите след това закони не било предвидено разпоредбите им да се прилагат с обратна сила. С оглед на това било неоснователно, че към процесния договор са се прилагали разпоредби на ЗПК, поради което не може да се говори и за неравноправност на клаузи.