Решение № 613 от 11.08.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Казанлък, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510102831 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.92, ал.1 вр. с чл.99 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на *** г. между "К." ООД (заемодател) и П. М. Д.

(заемател) бил подписан Договор за паричен заем №***, с чиста стойност в размер на 450 лв. Договорът бил уговорен за срок 21 седмици, с уговорен брой вноски- 21, всяка от които в ден вторник от съответната седмица, в размер на 23.29лв., с първата падежна дата-22.03.2022 г. и последната вноска -09.08.2022 г. като общата дължима сума, която следвало да бъде върната на заемодателя 450 лв. От отпусната сума, ответникът заплатил сума в общ размер на 210.00 лв., от които: 76.76 лв. за погасяване на главница, 40.30 лв. за погасяване на дължимата договорна лихва и 92.94 лв., разпределени за погасяване на дължимата неустойка по кредита. На *** г. “К." ООД в качеството на цедент и "К.И." ЕАД като цесионер сключили Договор за цесия, по силата на който “К.“ ООД му цедирало вземането си по гореописания Договор за паричен заем.

Съгласно договора за цесия, “К." ООД му прехвърлило парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за паричен заем, подробно описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора. В предмета на цесията било включено и вземането по договор за паричен заем №***, сключен между “К.“ ООД и ответника П. М. Д. с Приложение № 1, като вземането на 687.02 лв., от които: 410.19 лв. непогасена главницата, 32.24лв. договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 244.59лв. Във връзка с така прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи действие спрямо ответника с пълномощно от *** г., 1 предишният кредитор /цедентът/ “К.“ ООД упълномощил “К.И.“ ЕАД, с ЕИК:***, да уведоми от името на “К.“ ООД всички длъжници по вземанията..

Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, цедентът “К.“ ООД, чрез пълномощника “К.И.“ ЕАД, изпратил чрез препоръчана поща до длъжника П. М. Д. уведомление за извършеното прехвърляне на вземания.

В случай, че се приемело, че длъжникът П. М. Д. не бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземанията.

В практиката на ВКС се приемало, че получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане, съставлявало валиден способ за уведомяване на длъжника. Към момента на подаване на искова молба, задължението не било погасено, от което произтичал правният от предявяване на осъдителен иск. Моли съда да постанови решение, с което да осъди П. М. Д. да заплати на“ К.И.“ ЕАД по договор за заем №*** сумата от 687.02 лв., от която: 410.19 лв. непогасена главницата, 32.24 лв. договорна /възнаградителна/ лихва и 244.59лв. неустойка, както и сумата 25.00 лв.разходи по заповедното производство за държавна такса. Сочи банкова сметка по която да бъдат преведени присъдените суми: IBAN:***, BIC:***, в "ОББ" АД. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника счита предявеният иск за неоснователен. Сочи, че процесния договор за кредит не отговарял на изискванията на чл.22 ЗПK към момента на сключването му. В погасителния план към договора, погасителната вноска била в размер на 34.00 лв., общата сума за плащане -489.01 лв., а по сбора от всички погасителни вноски сумата, която била необходима за погасяване на кредита в размер на 714 лв. и представляваща сбор от всички 21 погасителни вноски по 34 лв. Това на практика въвеждало в заблуждение заемателя, като било налице противоречие между посочената в чл.3, ал.2 от договора сума със сумата, предвидена за връщане и определена с погасителния план, което било в противоречие с добрите нрави. Позовава се на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК.

В конкретния договор бил посочен ГПР 49.085 %, отговарящ на императива на чл.19. ал.4 от ЗПК. ГПР несъмнено бил съществен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит и бил особено важен за интересите на потребителите. Имало и законоустановен максимален размер на ГПР, който бил до пет пъти законната лихва съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК.При посочване на ГПР в договора не било достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да бил рамките на предвиденото в чл.19, ал.4 ЗПК - до пет пъти законната лихва. Задължително трябвало да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да била в съответствие с описаната в част I от Приложение I към Директивата математическа формула, както и да били посочени данните, въз основа на които било направено това изчисляване.

Неспазването на това изискване било основание за обявяване на целия 2 договор за недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. В чл.8 от договора, било уговорено в случай, че заемателят не предоставил договореното в чл.6 от договора обезпечение или предоставеното такова не отговаряло па условията на общите условия към договора за заем, заемателят дължал на заемодателят неустойка в размер на 224.99 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителния план към договора. Прочитът на съдържанието на клаузата на чл.8 от договора и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагало разбирането, че по своето същество "неустойката" представлявала скрито възнаграждение за кредитора.

Изискванията, които клаузата на чл.6 от договора въвеждала за потребителя, били на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят щял да разполага със съответна възможност да осигури поръчители, банкова гаранция или недвижим имот за ипотека. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че или неизпълними от длъжника, то кредиторът целял да се обогати. Кредиторът не включвал неустойката по договора към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 ЗПК.Всичко това поставяло потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика нямало информация колко точно (като сума в лева) било оскъпяването му по кредита.

Това се явявало и в директно противоречие с чл.3, нар.1 и чл.4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формирало и дали те били в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. Включването на визираните допълнителни разходи по чл.6 от договора, в общите разходи по кредита и от там в общата сума, дължима от заемателя водело вероятно до надвишаване на максималния допустим по чл.19, ал.4 от ЗПК размер на ГПР. В този смисъл счита, че посочената клауза, предвиждаща задължение на кредитополучателя за заплащане на допълнителни разходи за противоречащи на горепосочената правна норма. По своята същност уговорката за заплащане на неустойка за събиране на дълга, представлявала допълнителна такса по управление на кредита и противоречала на забраната да се уговорят допълнително такси в подобен смисъл, предвидена в чл.10а, ал.2 от ЗПК. С предвиждане и начисляване на неустойката, уговорена в чл.6 от договора, всъщност се целяло заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост била изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Счита, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следвало да се приеме, че Договор за потребителски кредит №***/*** г.., сключен между „К.“ ООД и ответника П. М. Д. бил недействителен на основание чл.22 ЗПК вр.11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В чл.7, ал.2 от договора било предвидено също, че при неизпълнение на задълженията за плащане на 3 погасителна /и вноска /и по договора, заемодателят имал право едностранно да обяви предсрочна изискуемост на всички дължими и изискуеми по настоящия договор задължения - в това число цялата дължима главница, дължимите до момента на обявяване на предсрочна изискуемост по заема лихви, остатъкът от дължимата по чл.8 от договора неустойка / ако имало начислена такава. В чл.11, ал. 2 от Общите условия към договора, в сила от 22.01.2020 г. било предвидено заемодателят да информира заемателя за настъпилата предсрочна изискуемост, по следните начини - изрично с писмено уведомление, изпратено на предоставения по договора за заем адрес на заемателя или чрез електронно съобщение на посочен от заемателя имейл адрес или чрез sms съобщение. Ищецът не твърдял и не С исковата молба не били представени доказателства, нито се твърдяло, че било налице такова уведомление. В тази връзка от исковата молба не ставало ясно, коя била последната погасителна вноска, заплатена от ответника П. Д., както и от кога настъпила предсрочната изискуемост на останалото задължение, както и как бил формиран неговия размер. Предсрочната изискуемост на вземането имало действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че правило кредита предсрочно изискуем, ако към този момент настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения иск.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

По делото е приложеното ч.гр.д.№1679/2024 г. по описа на РС-К., от което е видно, че с влязло в сила Разпореждане №4137/13.09.2024 г. е отхвърлено заявлението на “К.И.“ ЕАД, с ЕИК:*** за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за нейното незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу П. М. Д., с ЕГН-********** с адрес с.С., *** за сумата 687.02 лв. на запис на заповед от *** г. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Представени по делото са заверени копия на Договор за паричен заем №*** от *** г., ведно с погасителен план към договора и ОУ, сключен между “К.“ ООД като заемодател и ответника П. М. Д., с ЕГН-********** като заемател, от които е видно, че заемодателят се е задължил да предостави на заемателя заем в размер на 450 лв., за срок 21 седмици, на 21 седмични вноски, всяка с ден за плащане –вторник, с дата на първо плащане: 22.03.2022 г. и дата на последно плащане: 09.08.2022 г., с размер на погасителна вноска23.29 лв., при уговорен месечен лихвен процент-3.340%. В договора е посочен годишният процент на разходите /ГПР/ - 49.085% и допусканията, които са взети предвид при определянето му, като изрично е отбелязано, че не са отчетени разходите при неизпълнение на задълженията по договора. Страните са договорили изпълнението на договора да бъде обезпечено с гарант, който отговаря на изискванията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем /две физически лица с нетен осигурителен доход над 1000.00 лв., съгласно справочни данни на НОИ, които работят по безсрочен трудов договор; не са заематели по договор за заем със заемодателя; нямат неплатени 4 осигуровки за последните две години; имат статус "редовен" към кредитни институции по активни и пасивни задължения според справочните данни на БНБ) и ценна книга, издадена на заповед. При непредставяне в 3-дневен срок от сключване на договори или при предоставянето на обезпечение, което не отговаря на изискванията, заемателят е декларирал, че дължи неустойка в размер на 224.99 лв.- арг. чл.8 от договора и чл.14, ал.2 от ОУ. Установи се, че в деня на сключване на договора за паричен заем №***/*** г., заемателят е издала запис на заповед, с който се е задължил да заплати на предявяване на "К."ООД сума в размер на 714 лв. / л.8 на ч.гр.д.№1679/2024 г./ Записът на заповед е предявен на длъжника на 16.03.2022 г. Срокът на договора е изтекъл на 09.08.2022 г.

Разпечатката съдържа 20 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95f285e4-0205-49ee-9d0f-f2cd724caf97