Решение № 5906 от 27.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5906 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. А. при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А. Гражданско дело № 20251110150719 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 112/05.01.2026 г., от ***********, с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва: срещу Р. К. А. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ********:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 351.01 лева главница за периода 01.11.2022 г. до 31.03.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 18.06.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 67.62 лева лихва за периода 01.05.2022 г. до 30.04.202 г., начислена върху главница от 351.01 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1

6.41 лева - главница за дялово разпределение, начислено за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 18.06.2025 г.

(дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1.41 лева – лихва за периода 16.07.2022 г. до 13.06.2025 г., начислена върху главница от 6.41 лева за които суми има издадена Заповед за изпълнение: 19444/02.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 36189/2025 по описа на СРС, за абонатен номер ****, ID номер *****, инсталация № ****, за топлоснабден имот: ********. срещу Д. Д. А. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: *******:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 351.01 лева главница за периода 01.11.2022 г. до 31.03.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 18.06.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 67.62 лева лихва за периода 01.05.2022 г. до 30.04.202 г., начислена върху главница от 351.01 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 6.41 лева - главница за дялово разпределение, начислено за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 18.06.2025 г.

(дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1.41 лева – лихва за периода 16.07.2022 г. до 13.06.2025 г., начислена върху главница от 6.41 лева за които суми има издадена Заповед за изпълнение: 19444/02.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 36189/2025 по описа на СРС, за абонатен номер ****, ID номер *****, инсталация № ****, за топлоснабден имот: ********.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са съсобственици на процесното жилище и имат качеството на потребител.

Всеки един от тях отговаря за 3/8 ид. ч. от общото задължение за имота.

Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като съсобственици всеки е потребител на топлинна енергия. Изложени са 2 твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ******", IBAN: ****** BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците подават отговор. Оспорват иска по основание и размер. Правят възражение за давност. Правят възражение, че процесните суми са платени преди завеждане на ИМ. Възразява срещу методиката за изчисляване на дължимата топлинната енергия.

Молят съда да отхвърли исковете. Претендират разноски.

Във възражението по чл.414 ГПК, ответниците оспорват вземането.

Възражението е бланкетно. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба. Поддържа исковете.

Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явяват и не се представляват в о.с.з.

С писмени молби депозират становище, че изцяло оттеглят всички направени възражения и оспорвания в исковата молба и признават, че дължат сумите на ответника (л.97 от делото). Молят само да се намалят с направеното плащане.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 5305/06.02.2026 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради 3 което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 61-77 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С оглед признаването на исковата претенция от ответниците (л.97 от делото). То следва, че искът следва да се уважи. Същият е доказан.

Видно от материалите от заповедното дело има издадена заповед срещу Р. А., Д. А., И.М. и Е.С..

Сумите, които се търсят срещу веси един от И.М. и Е.С. са: 117.00 лева главница за ТЕ, 22.54 мораторна лихва върху тази главница, 2.12 лева главница за Дялово разпределение, 0.47 лева – мораторна лихва върху главницата за ДР. Същите не са подали възражение и за тях е издаден ИЛ.

Ищците са подали възражение, поради което производството е преминало в исково.

Ответниците не доказват никакво плащане на процесните суми. Такива доказателства не са представени от тях. Следователно направеното от тях възражение, че процесната сума следва да се намали с направеното от тях плащане не е основателно. Такива доказателства между кориците по делото липсват.

Ищецът признава постъпило плащане, което е направено от другите двама длъжници. Това плащане не е от ответниците по настоящото дело, ето защо не следва да се взема предвид.

С оглед изложеното, съдът приема, че исковете са доказани по основание и размер. Следва да се уважат напълно.

По разноските

Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

С оглед изхода от делото, ищецът има право на разноски.

По заповедното

Същият претендира 9.58 евро държавна такса за заповедното производство за тези длъжници (л.10 от заповедното дело) и 19.17 евро юрисконсултско възнаграждение. Общият разход на ищеца е в размер на 28.75 евро. Тъй като ответниците отговарят разделно, като всеки един от тях 4 отговаря за 1/2, с оглед исковите претенции спрямо тях и тяхната пропорция, то всеки един от тях следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 14.37 евро – разноски по заповедното дело, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

По исковото производство

В исковото производство ищецът претендира 89.48 евро държавна такса (л. 45 от делото) и 102.26 юрисконсултско възнагражедние. Последното е в законовия размер по чл.25, ал.1 НЗПП. Общият разход на ищеца е в размер на 191.74. Тъй като ответниците отговарят разделно, като всеки един от тях отговаря за 1/2, с оглед исковите претенции спрямо тях и тяхната пропорция, то всеки един от тях следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 95.87 евро – разноски по заповедното дело, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *********** срещу Р. К. А. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ******** обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, че Р. К. А. с ЕГН:********** дължи на ***** следните суми:

1. 351.01 лева главница за периода 01.11.2022 г. до 31.03.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 18.06.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;

2. 67.62 лева - лихва за периода 01.05.2022 г. до 30.04.202 г., начислена върху главница от 351.01 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;

3. 6.41 лева - главница за дялово разпределение, начислено за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 18.06.2025 г.

(дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;

4. 1.41 лева – лихва за периода 16.07.2022 г. до 13.06.2025 г., начислена върху главница от 6.41 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД; за които суми има издадена Заповед за изпълнение: 19444/02.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 36189/2025 по описа на СРС, за абонатен номер ****, ID номер *****, инсталация № ****, за топлоснабден имот: ********.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *********** срещу Д. Д. А. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ******** обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, че Д. Д. А. с ЕГН:********** дължи на ***** следните суми: