Решение № 10 от 25.01.2023, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш

Е Н И Е № 10/25.1.2023 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЪЛКО ДРАГАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ СТОЯНОВА

2. ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от съдия Вълко Драганов к. адм. д. № 306 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационни жалби на И.Н.Р. и на процесуалния му представител адвокат С.Й. от БАК против Решение № 728 от 01.06.2022 г. по адм. д. № 2196 по описа за 2021 г. на

Административен съд –

Бургас, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца три обективно съединени осъдителни искове против ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. София.

В касационните жалби се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че с оглед разпределението на доказателствената тежест между страните ищецът е доказал в цялост своите твърдения и ги е подкрепил с представените по делото писмени доказателства, но първоинстанционният съдебен състав е тълкувал доказателствата превратно, като не е направил подробен анализ както на всяко отделно писмено доказателство, така и в тяхната цялост. Сочи се, че с акта на ответника в лицето на администрацията на Затвор Бургас е допуснато лишеният от свобода Р. да бъде подложен на нечовешко и унизително поведение, вследствие на което в правната сфера на жалбоподателя са настъпили неимуществени по своя характер вреди, които са били от такъв вид, че са го накарали да се почувства значително унизен. Твърди се, че с действията си и поради неправомерното си поведение ответникът е предизвикал у жалбоподателя чувства на гняв и страх, за които се сочи, че попадат в хипотезата на чл. 3 от ЗИНЗС, очертаваща общо какво поведение не следва да се упражнява спрямо осъдените и задържаните под стража, тъй като тези чувства, както и всяко друго отрицателно такова, са израз на унижението, което жалбоподателят е изпитал.

Счита се, че по делото се съдържат достатъчно данни, от които да е видно, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия, които надхвърлят неизбежния елемент на страдание и унижение и същите основават наличието на претендираните вреди, които следва да бъдат обезщетени.

Установено е неизпълнение на законови задължения, вследствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

От така посоченото се прави извод, че са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС - касае се до вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, за които отговаря юридическото лице. Отделно от това се излага довод, че нито в ЗИНЗС, нито в правилника към него или други относими разпоредби, се съдържат законово регламентирани основания за допълнителни ограничения по отношение на вещите, чието притежание и употреба в затвора са забранени с оглед вида на наложеното на лишения от свобода наказание и определения му режим на изтърпяване на наказанието. Счита се, че начинът и основанието, въз основа на които администрацията е иззела тези вещи, е противозаконен и подлежи на санкциониране, а причинените неимуществени вреди - на обезщетяване. Намира за неоснователно позоваването от страна на ответника на разпоредбата на чл. 213 от ППЗИНЗС, като твърди, че основанието е посочено общо и без конкретика, отнесена към казуса. Счита се, че с оглед съдържанието на представената справка от инспектор при СДВР П.Л. администрацията е действала при превишаване на компетенциите си, осъществявайки унизително поведение към жалбоподателя.

Излагат се твърдения, че цитираната в справката заповед, с която се обосновават извършените действия по изземване на вещите, противоречи на нормативен акт от по-висок ранг – на ППЗИНЗС, както и на одобрения със Заповед № ЛС-04-642 от 28.11.2019 г. на Министъра на правосъдието Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат в себе си, поради което извършените в изпълнение на разпореденото с посочената в справката Заповед № 246 от 10.04.2020 г. действия са незаконосъобразни и обуславят уважаване на предявената претенция. За неправилни се считат изводите на съда и по отношение твърдяната неотносимост на материалноправната разпоредба на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, ратифицирана от РБ през 1992 г., част от вътрешното право на страната съобразно правилото на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. В тази връзка се прави позоваване на представената от ищеца практика на ЕСПЧ, според която отказът на властите да позволят на затворник да се консултира с конкретни интернет сайтове по правни въпроси, включително с уебсайта на ЕСПЧ, нарушавал правото на затворника да получава информация, гарантирано с чл. 10 от ЕКЗПЧОС, като се твърди, че в конкретния казус ищецът Р. е бил неправомерно лишен от правото на информация с оглед отказа от страна на ответника на достъп до интернет. За неверни се считат и изложените в справката твърдения за липса на нарушения от страна на администрацията, изразяващи се в подаване в процесуалния срок на заплатена държавна такса по адм. д. № 852/2020 г. и по адм. д. № 443/2021 г. – и двете по описа на БАС. Твърди се, че с така представената справка са предоставени и два броя платежни документи за внесени държавни такси по тези две дела, но не са представени доказателства за представянето на платежните нареждания по тях в определения от съда срок, неспазването на който обуславя процесуални негативни последици като връщане на жалбите и прекратяване на делата. Според твърденията в касационните жалби се касае до системно неправомерно поведение в ущърб на ищеца, което се проявява и в настоящото производство. По изложените съображения се иска отмяната на Решение № 728 от 01.06.2022 г. по адм. д. № 2196/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас като неправилно, незаконосъобразно и поставено при несъответствие със събрания по делото доказателствен материал, съответно – уважаване в цялост на предявените искове като основателни и доказани. Отправят се искания за събиране на доказателства, несъбрани от първоинстанционния съд, за които се счита, че са необходими за разглеждане на спора по същество.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител. Поддържа жалбата и направените искания, включително и искането за събиране на доказателства.

Излага твърдение за нищожност на първоинстанционното решение, като сочи, че с него е прогласено правото на Началника на затвор да издава заповеди за получаване на колет, което е в пряко противоречие на закона.

Счита исковата претенция за изцяло доказана; прави позоваване на чл. 19 от Договора на Европейския съюз. Процесуалният представител на ищеца допълва, че в хода на първоинстанционното съдебно производство са събрани достатъчно данни и доказателства, от които е видно, че е налице осъществен натиск от страна на ответника, водещ до поведение, което е нечовешко и унизително по отношение на ищеца Р.. Счита, че именно вследствие на това поведение в сферата на жалбоподателя са настъпили такива вреди, които са неимуществени по своя характер и са от такъв вид, че са го накарали да се почувства унизен и да изпитва страх, като намира, че тези обстоятелства са безспорно доказани. Иска се съдът да отмени първоинстанционното решение, като и да не уважи искането на ответника за присъждане на разноски в настоящото съдебно производство. Подробни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки от ищеца чрез процесуалния му представител с вх.№ 126/18.01.2023г.

Ответникът по касация – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, редовно призован, не изпраща представител. От редовно упълномощения такъв в лицето на старши юрисконсулт при Затвора Бургас М.Г. е постъпил писмен отговор по депозираната касационна жалба, с който същата се оспорва; намират се твърденията на ищеца са недоказани, като се сочи, че първоинстанционният съд е направил пълен и задълбочен анализ на събраните доказателства, въз основа на който анализ правилно е отхвърлил претенциите на ищеца. Иска се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за производството пред касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Ямбол дава становище за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, като счита, че същото е произнесено в съответствие със събраните по делото доказателства при съблюдаване на материалния и процесуалния закон. Иска съдът да постанови съдебен акт, с който да остави жалбата без уважение.

След като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените възражения, отговора на ответника и становището на прокурора в съдебно заседание, както и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Съгласно чл. 285, ал. 1, изр. 1 и 2 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се разглежда по реда на

Глава единадесета от АПК, като решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на Глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на същия съд. С Определение № 10498 от 18.11.2022 г. по адм. д. № 10466/2022 г. на основание чл. 133, ал. 6 от АПК, ВАС на РБ е изпратил касационните жалби на И.Н.Р. и неговия процесуален представител против Решение № 728 от 01.06.2022 г., постановено по адм. д. № 2196/2022 г. по описа на БАС, за разглеждане от Административен съд – Ямбол.

С оглед на така посоченото съдът намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежна страна с право и интерес от обжалването.

По съществото на спора съдът съобрази следното:

На основание чл. 218, ал. 1 от АПК съдът следва да обсъди само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно (ал. 2). Съобразно правилото на чл. 219, ал. 1 от АПК за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства, а според ал. 2 доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания, не се допускат.В чл. 220 от АПК пък е установена забрана за фактически установявания в касационното производство, като преценката за прилагането на материалния закон се извършва въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

В конкретния казус производството пред Административен съд – Бургас е образувано по искова молба на И.Н.Р. – лишен от свобода, понастоящем в Затвора Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове против дирекцията. Заявени са претенции, както следва: 1. да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, причинени в периода от 11.04.2020 г. до 10.05.2020 г. в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в изземване на 10 кутии цигари и ТВ игра от колетна пратка, предназначена за ищеца, ведно със законна лихва върху главницата от момента на извършване на незаконното действие до окончателното изплащане на сумата; 2. да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в общ размер на 25 лева, съставляващи разходи за заплатени консумативи и за внесени две държавни такси, както и неимуществени вреди в размер на 500 лева, причинени в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в незаплащане на държавни такси и непредставяне на платежните нареждания за това от негово име по две образувани в Административен съд – Бургас дела, а именно – адм. д. № 852/2020 г. и адм. д. № 443/2021 г., което е довело до прекратяване на делата от съда поради неотстраняване в срок на нередовността на подадените от Р. жалби и с което от затворническата администрация е възпрепятстван достъпът му до съд, ведно със законната лихва върху главниците от момента на извършване на незаконните бездействия до окончателното изплащане на сумата; 3. да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 400 лева, причинени в периода от 10.10.2019 г. до 30.08.2021 г. в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в неосигуряване на ищеца на достъп до интернет и на възможност да използва компютър, за да подава искания, сигнали и приложенията към тях по електронен път по реда на Закона за електронното управление, респ. по реда на ЗСВ в производствата пред съда в нарушение на правото му по чл. 18а от АПК, както и в резултат на системното подигравателно отношение към Р. от страна на длъжностни лица от администрацията на затвора, ограничаващи и забраняващи получаването на консумативи (листи и химикали), ведно със законна лихва върху главницата от момента на извършване на незаконното действие до окончателното изплащане на сумата. След цялостен анализ на приобщените по делото доказателства и установяване въз основа на тях относими към казуса факти и при подробно изложени в съдебния акт съображения първоинстанционният съд отхвърлил исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Разпечатката съдържа 29 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95f1a25d-56e8-43ee-8fb9-9156c470fc05