Решение № 157 от 18.03.2020, Окръжен съд - Пловдив

РEШЕНИЕ

Номер 157 18.03. Година 2020 Град ПЛОВДИВ

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд XIII търговски състав

На

19.02.2020

Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА

ЖЕЛЯЗКОВА

Секретар: Милена Левашка като разгледа докладваното от СЪДИЯТА търговско дело номер 398 по описа за 2019 година намери за установено следното:

Субективно активно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.

Ищците - Г.Н.К. ЕГН

********** и К.П.П. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, представлявани от адв. Г.С. твърдят, че на 18.05.2016 г. около 13:00 часа на 234 км на главен път I -8, обл. Пловдив е настъпило пътно - транспортно произшествие, при което и загинал техния син Д.К.П.. Ищците сочат следния механизъм на станалото ПТП - водачът А.А.Б. управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № РА 32 86 ВН, собственост на „Дейзи мебел“ ООД, като се движел от гр. Първомай към гр. Пловдив в посока от изток на запад по стария международен път I-8, като на разстояние около 100 м. зад товарния автомобил се движил военен камион, управляван от А.Р., който пътувал за гр. Пловдив. Сочат, че Б. наближил района на крайпътен комплекс „Кемера“, където пътят бил с означени две ленти за двупосочно движение, а маркировката била „двойна смесена линия“, като пресичането й било разрешено само от страната на прекъснатата линия в случая или само за тези превозни средства, пътуващи по южната лента в посока запад – изток, което обстоятелство не забранявало на тези, които са започнали изпреварване да се върнат в пътната лента, съответстваща на посоката им на движение. Твърдят, че Б. не е имал причина да предприема изпреварване на този пътен участък, настилката на който е била асфалтова, суха, без неравности, видимостта добра при не натоварено движение, в който момент и в същата посока от гр. Пловдив към с. Чешнигирово от запад на изток се движил мотоциклет „Хонда“ с рег. № РВ 0682 А, управляван от пострадалия Д.П., който бил с поставена предпазна каска на главата. Сочат, че А.Б. е стигнал до страничното разширение на пътното платно, навлязъл в този участък със скорост 16 км/ч и предприел маневра „обратен завой“, с която е навлязъл в южната пътна лента, когато мотоциклетиста се е движил със скорост 74 км/ч и е бил на разстояние 12 м., при което е последвал удар изцяло в лентата на движение на мотоциклетиста, който е бил неизбежен, като съприкосновението между пътните превозни средства е станало в предната лява част на мотоцикрета и предната дясна част на товарния автомобил „Мерцедес“. Твърдят, че след удара мотоциклетиста и двуколесното превозно средство са паднали извън платното за движение, като товарния автомобил е продължил движението и се е установил в южната пътна лента, където е спрял, като пристигналия медицински екип само е констатирал смъртта на Д.П.. Ищците сочат, че с влязла в законна сила на 10.05.2018г. присъда № 42 от 27.04.2017г. водачът А.А.Б. е признат за виновен за това, че на 18.05.2016г., около 13.00 ч. на 234 км на главен път I – 8, обл. Пловдив, при управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № РА 32 86 ВН е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.

343, ал.1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал.1 НК и е причинил смъртта на Д.П., за което му е наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 НК изтърпяването е отложено за срок от 4 години и му у наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца. Ищците твърдят, че смъртта на единствения им син им е причинила непреодолима мъка и непоправима загуба; претърпели са и продължават да търпят неизмерими болки и страдания от загубата на най – близкия им човек, в разцвета на силите си и в момент, в който му предстояли да се утвърди в живота като създаде семейство, да се радва на деца и да се развива в кариерата си. Сочат, че завинаги са лишени от възможността да изпитат най – човешките чувства като бащинство, любов, уважение и подкрепа от своето дете. Ищците твърдят, че са били в много близки отношения със своя син, който е споделял с тях мечтите си за бъдещ живот, както и че той е бил човека, на когото са разчитали и са се уповавали; определят го като единствената им радост и смисъл в живота.

Конкретно ищцата Г.К. твърди, че е безвъзвратно лишена от възможността да изживее всички нормални и естествени моменти и събития, които един родител има право да изпита, както и че е изгубила най – значимото в живота си и е принудена да живее без детето си, само със спомени от миналото, като всеки ден безпомощността й расте, а психическата травма е неописуема. Ищецът К.П. сочи, че не може да приеме за истина случилото се и да се примири със станалото, като нелепата и преждевременна смърт на неговото дете ще съпътства в бъдеще и в негативен аспект живота му, който определя като изцяло променен и подчинен на тежката загуба. Като твърдят, че виновния водач е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, с полица № ********* със срок на валидност от 18.12.2015г. до 31.12.2016г., както и че ищците са уведомили застрахователя за настъпилото по вина на застрахованото лице събитие на 09.06.2016г., а на 19.07.2018г. са предявили и претенции за изплащане на обезщетение, за което е образувана щета № 0411-410-0001-2018г., по която въпреки претендираните от по 250 000 лв. обезщетения са получили по 50 000 лв. и конкретно на 19.03.2019г. са преведени на К.П. 50 000 лв. и на 22.03.2019г. са преведени на ищцата Г.К., които считат за занижени, несъобразени със съдебната практика и справедливостта, настояват съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ да им заплати по още 100 000 лв. за претърпяните от тях неимуществени вреди, както и да заплати на Г.К. сумата от 14 125.32 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата от 50 000 лв. за периода от 09.06.2016г. до 22.03.2019г., а на К.П. сумата от 14 083.65 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата от 50 000 лв. за периода от 09.06.2016г. до 19.03.2019г.. Настояват в полза на упълномощения от тях адвокат да бъде присъдено възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 вр. с ал. 1, т.3 ЗА.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с който оспорва исковете, както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на валидно възникнало и действащо застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва описания от ищците механизъм на ПТП и изключителна вина на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника.

Надежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което обосновава с превишената и несъобразена скорост, с която се е движил мотоциклетиста. Оспорва като завишени претендираните размери на обезщетения и претендираните обезщетения за забава, както и твърденията, че ответника е изпаднал в забава, като твърди, че отговорността му е договорна, а не деликтна.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл. 380 КЗ със застрахователна претенция, изпратена с писмо с обратна разписка на 19.07.2018г. и получена на 20.07.2018г.

/л.63-65/. От застрахователя е направено предложение за сключване на споразумение изх. № 99-3801 от 09.08.2018г., с което на ищците е определено за плащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв.. На отправеното предложение ищците са изразили своето несъгласие – л.67.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с несъгласието на заявителите с предложения им размер на застрахователно обезщетение, свидетелство за което е предявения в настоящото производство иск. Изложеното обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

С влязла в сила на 10.05.2018г. присъда

№ 42 от 27.04.2017г., постановена по НОХД № 2860/2016г. по описа на ПОС А.А.Б. е признат за виновен в това, че на 18.05.2016г. на 234 км. от Главен път I –8, обл. Пловдив при управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № РА 32 86 ВН е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП и чл. 63, ал.2, т.5 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.К.П., като смъртта е настъпила на местопроизшествието, за което му е наложеното съответното наказание.

Не се спори, че гражданската отговорност на управляваното от А.Б. МПС е била застрахована при ответното дружество, което се установява и от приложената полица – л.60.

Няма спор, а последното се установява и от представеното Удостоверение за наследници изх. № АО-1713 от 03.06.2016 на Община Пловдив, Район Тракия, че ищците са родители на починалия на 18.05.2016г. Д.К.П..

Събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на св. З.И., които съдът кредитира като преки, непосредствени и същевременно незаинтерисовани, установяват, че трагедията с Д.е съсипала родителите му - Г. и К., като свидетелката уточнява, че Г. цял месец била на успокояващи лексарства, както и че след случилото се е напълно различен човек – много затворена в себе си, цялата в черно, отслабнала. В аналогичен смисъл са и показанията дадени от другия разпитан по делото свидетел – И.Д., които съдът кредитира като отчита, че същите са преки и непосредствени и същевременно дадени от лице без родствена връзка със страните. Свидетелят сочи, че К. е съкрушен от смъртта на Д., пропил се, обаждал се вечер на свидетеля, бил тъжен и плачел по телефона, което състояние твърди, че продължава и понастоящем.

По делото е изготвена и приета от съда и без резерви от страните автотехническа експертиза на в.л. инж. Т. П., изводите на която сочат, че водачът на мотоциклет «Хонда CBR 900 RR» е реагирал и е задействал спирачната система, кагото мотоциклета се е намирал на разстояние от мястото на удара 27.76 m, като е предприел екстренно спиране на мотоциклета без блокиране на колелата, което спиране счита за по – ефективно.

Експерта е уточнил скоростите на движение на мотоциклетиста, при които е могъл да избегне ПТП-то и е посочил, че на 200 м преди мястото на удара няма данни за пътни знаци.

Въз основа на коментираните доказателства, съдът приема за установени описаните в исковата молба болки и страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между тях и процесното ПТП. Установява се също, че в резултат на причиненото противоправно деяние, извършено от А.Б. – нарушение на чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП, чл. 63, ал.2, т.5 от ППЗДвП и настъпилата, вследствие същото смърт на Д.П. ищците търпят болки и страдания с висок интензитет и с постоянен характер. При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.

От ответника не се оспорва факта, че към датата на настъпване на произшестието гражданската отговорност на водача на МПС с ДКН РА 32 86 ВН е била застрахована при ответнотото застрахователно дружество. Предвид изложеното следва да се приеме, че застрахователното дружество се явява материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове.

От ответника е заявено и подържано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, което същия свързва с шофиране с несъобразена скорост, което е довело до настъпване на процесното ПТП.