Решение № 473 от 08.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. София, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Калина В. Станчева при участието на секретаря Албена Вл. Арсова в присъствието на прокурора Н. ИВ. СЛ. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100601588 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 02.04.2021г., постановена по НОХД № 11687/2020г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав е признал подсъдимата Л. ИВ. СТ. за виновна в това, че на 02.06.2017 г. в гр. София, кв. Казичене, ул. „**** III“ № 41, при условията на продължавано престъпление – с три деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК – касиер във „В. – ****“ ЕООД /на основание сключен трудов договор от 01.10.2012 г./ е присвоила чужди движими пари на обща стойност 1600,00 /хиляда и шестстотин/ лева – собственост на „В. – ****“ ЕООД, поверени й в това й качество да ги пази и управлява, както следва:

На 02.06.2017 г. в търговски обект, стопанисван от „В. – ****“ ЕООД, находящ се гр. София, кв. „Казичене“, ул. „**** III“ № 41 в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК – касиер във „В. – ****“ ЕООД е присвоила чужди / собственост на „В. – ****“ ЕООД/ пари – сумата от 500 /петстотин/ лева, поверени й да ги пази и управлява.

1

На 02.06.2017 г. в търговски обект, стопанисван от „В. – ****“ ЕООД, находящ се гр. София, кв. „Казичене“, ул. „**** III“ № 41 в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК – касиер във „В. – ****“ ЕООД е присвоила чужди / собственост на „В. – ****“ ЕООД/ пари – сумата от 600 /шестстотин/ лева, поверени й да ги пази и управлява.

02.06.2017 г. в търговски обект, стопанисван от „В. – ****“ ЕООД, находящ се гр. София, кв. „Казичене“, ул. „**** III“ № 41 в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК – касиер във „В. – ****“ ЕООД е присвоила чужди / собственост на „В. – ****“ ЕООД/ пари – сумата от 500 /петстотин/ лева, поверени й да ги пази и управлява, явяващо се престъпление по чл. 201, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54, ал. 1 от НК й наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.

66, ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от 3 /три/ години, както и наказание „Лишаване от право да упражнява материално-отчетническа дейност“ за срок от три години.

С присъдата и на основание чл. 304 от НПК, подсъдимата Л. ИВ. СТ. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК за това да е улеснила извършването на престъплението по чл. 201 от НК чрез съставените от нея неистински частни документи, на които се разписала вместо клиент – разписка № 07000588597210/02.06.2017 г., на която бил придаден вид, че изхожда от Р.Б.Д. и удостоверява получаването от нея на парични средства в размер на 500 /петстотин/ лева, отпуснати от „Ф.Б.“ ЕООД; разписка № 07000588598381/02.06.2017 г., на която бил придаден вид , че изхожда от Р.Б.Д. и удостоверява получаването от нея на парични средства в размер на 600 /шестстотин/ лева, отпуснати от „М.“ АД и разписка № 07000588641517/02.06.2017 г., на която бил придаден вид, че изхожда от Р.Б.Д. и удостоверява получаването от нея на парични средства в размер на 500 /петстотин/ лева, отпуснати от „Н.“ ООД.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Л. ИВ. СТ. е осъдена да заплати сторените разноски по делото в размер на 230.80 лева в досъдебното производство по сметка на СДВР, както и сумата от 50.00 лева по сметка на СРС за разноски в съдебната фаза.

Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от защитника на подс. С. – адв. А.Б. с която се отправя искане за отмяна на първоинстанционната присъда в осъдителната й част и постановяване на нова, оправдателна присъда.

Възползвайки се от правната възможност, закрепена в чл. 320, ал. 4 от НПК, защитникът на подс. С., в лицето на адв. Б. е депозирал допълнително 2 писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата. Изразява се несъгласие с приетата от първия съд фактическа обстановка, като се сочи, че същата почива на предположения. Поддържа се, че по делото не може да бъде установено с категоричност кой точно служител е работил със системата на „И.“, респ. че това именно е била подсъдимата, доколкото е установено, че една и съща парола е била използвана от двама служители. Сочи се, че твърденията на св. Д. за това, че не е предоставяла личната си карта, са неверни, тъй като по делото са приложени фотокопия, видно от които личната карта на свидетелката е била преснимана поне два пъти. Изтъква се, че в документите за кандидатстване за бърз кредит е посочена действителната месторабота на свидетелката, каквато информация не се съдържала в документа й за самоличност. С тези аргументи се обосновава тезата, че приетото от СРС, че подсъдимата е влязла чрез името и паролата си в системата на „И.“ АД и е попълнила изискуемите данни на Р.Д., без последната реално да е посетила офиса и да е поискала инкриминираните суми, е само един от възможните варианти, но не и единствения такъв.

Посочва се, че съществува вероятност пред подсъдимата да се е явило трето, неизвестно по делото лице, с фалшива лична карта на св. Д., което да е получило паричните средства. Отбелязва се и възможността в процесния ден друг служител да е работил с паролата на подс. С. в нейно отсъствие, доколкото не се съдържат доказателства по делото за това, именно подсъдимата да е била на работа по инкриминираното от прокуратурата, време. Твърди се, че с цел привидна изрядна отчетност, подсъдимата е попълвала пропуснати преди това разписки, което е възможно да се е случило и в процесния случай при предаване на документите в „И.“ АД и опровергава умисъла за присвояване. Допълнително се отбелязва, че подсъдимата е имала възможност да прикрие присвояването като не попълни лично разписките или ако същите не бъдат предявени в „И.“ АД. Неподкрепено от доказателствата по делото е и приетото от СРС фактическо обстоятелство, че подсъдимата лично е взела парите в общ размер на 1600 лева от натрупаните средства за деня в касата вместо клиента и се е разпоредила с тях в свой интерес.

Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда в осъдителната й част и да постанови нова, с която да признае подсъдимата за невиновна в извършването на престъплението, за което е предадена на съд.

С определение от 29.04.2022 г., постановено по реда на чл. 327 НПК, настоящият въззивен съдебен състав е приел, че за изясняване на делото от фактическа страна, се налага събиране на нови доказателства, поради което изиска на основание чл. 159а от НПК справки от „Йеттел България“ ЕАД, „БТК“ ЕАД, „А1 България“ ЕАД и „Нет инфо“ относно собствеността и регистрираните към тях адреси на телефонните номера ****, **** и ****, както и за собствеността и налични други данни за имейл адрес: [email protected]., а също така и наличните данни, като адреси и ползватели за IP адресите: 82.119.72.236 и 93.152.164.19., поради което и следва провеждане на въззивно съдебно следствие с цел правилното решаване на делото на 3 основание чл. 327, ал. 4 от НПК.

В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие са приети в качеството на писмени доказателства, изисканите от съда справки от „Виваком“, „А1 България“

ЕАД, „Йеттел България“ ЕАД, „Нет инфо“, актуална справка за съдимост на подсъдимото лице, както и представеното от защитата копие на приемо-предавателен протокол от 15.01.2019 г.

В открито съдебно заседание пред настоящия съд, защитникът на подсъдимата С., в лицето на адвокат Б., поддържа позицията застъпена във въззивната жалба, като развива подробни съображения в тази насока. Намира, че първоинстанционната присъда е постановена при наличие на доказателствена непълнота. Аргумент в подкрепа на горния извод се извежда от заключението на съдебно-графическата експертиза и допълнителните разяснения на вещото лице Х. за това, че ръкописният текст и подписите в инкриминираните разписки са положени със синя химикална паста, без да е ясно дали експертът е изследвал въпросните разписки в оригинал или като цветни фотокопия. Допълнително отбелязва, че приложените по делото разписки са във вид на обикновено черно-бяло фотокопие. Твърди, че както първоинстанционният съд, така и защитата са били лишени от възможността да се запознаят с всички доказателства по делото, в частност с оригиналите на разписките, на които прокуратурата се позовава като главно доказателство за вината на подсъдимата и е използвала в хода на досъдебното производство, но не ги е представила по делото. Изразява становище, че ако подсъдимата действително е извършила деянието, за което е обвинена, то същата е имала възможност да направи така, че инкриминираните разписки да изчезнат. В подкрепа на този извод сочи, че за периода 01.06.2016г. – 31.07.2017 г. е констатирана липса на 43 бр. разписки за получаване на пари в брой сред създадените и предадените между „В. ****“ ЕООД и „И.“. В този смисъл заявява, че трите инкриминирани разписки са могли да бъдат сред липсващите 43, но не са, което намира за индиция в подкрепа на отстояваната теза за невиновността на подсъдимата. Обръща специално внимание на обстоятелството, че посоченият пред фирма „М.“ стационарен телефонен номер е регистриран на домашния адрес на св. Д., при това на името на неин роднина, което според защитата отслабва доказателствената стойност на показанията й, че няма нищо общо с процесните кредити. Контра аргументира изводите на първоинстанционният съд за това, че имотната щета е настъпила в патримониума на фирма „В. ****“ ЕООД, които определя като неверни по съображения, че сметката на „В. ****“ ЕООД е била заверена в същия момент, в който инкриминираните по делото суми са били изплатени.

В заключение моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда в осъдителната й част и да постанови такава с противоположно съдържание, с която подсъдимата да бъде изцяло оправдана по повдигнатото й обвинение.

Другият процесуален представител на подсъдимата С., в лицето на адв.

Г. пледира за оправдателна присъда, като на първо място подчертава, че изводите на СРС досежно настъпилата имотна вреда за гражданския ищец 4 почиват на предположения, доколкото според защитата от всички събрани по делото доказателства се установява, че щета за дружеството не е настъпила.

Счита, че първоинстанционния съд не е изследвал причинната връзка между заявителят на кредит, отпускането на същият и настъпилата имотна вреда, която намира за недоказана. Сочи, че по делото не е назначена съдебносчетоводна експертиза, която да установи твърдяната от държавното обвинение, щета за „В.

****“ ЕООД. Отбелязва, че свидетелката кредитоискател е сменила личната си карта към момента на провеждане на разпита й пред първата инстанция, без да са ясни причините за последното.

Намира, че поведението на свидетелката е насочено към осуетяване връщането на процесния кредит, който същата е изтеглила. Твърди, че държавното обвинение не е изследвало взаимната връзка между подателят на заявлението за отпускане на кредит и правилата, по които такъв се отпуска, както и че ако беше сторило това не би се стигнало до ангажиране наказателната отговорност на подсъдимата С.. На тази основа се желае присъдата на първостепенния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение, за което е предадена на съд.

При въззивните прения, представителят на Софийска градска прокуратура намира депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна. Споделя изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, които са му дали основание да приеме, че подсъдимата действително е извършила престъплението, за което е призната за виновна.