Решение № 3594 от 30.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30.07.2020 г. гр. *****

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски районен съд гражданско отделение

На шестнадесети юли две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРТИН СТАМАТОВ при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов гражданско дело № 17480 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл.

„ХІІІ-та” ГПК вр. чл. 357 и сл. КТ.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от Л.М.М., с която се претендира ОД на МВР гр. ***** с адрес гр. *****, да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1724,53 лева за положен и незаплатен извънреден труд в размер на 206,78 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; 284 лв. – сбор от обезщетенията за забава върху всяко от дължимите допълнителни възнаграждения за извънреден труд, считано от първото число на месеца следващ тримесечието, за което се дължат.

В исковата молба се сочи, че между страните е съществувало служебно правоотношение, като за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ищецът е заемал длъжността „мл. инспектор“ в Сектор „ПП“ към ОДМВР *****. В този период е работил нощни смени за времето от 22ч. до 06ч., при сумирано изчисляване на работното време. На основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат и допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8часа дневно и 40часа седмично при 5-дневна работна седмица-чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период.

Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Посочва, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите. В наредбата се сочи да липса регламентиране преобразуването на часовете нощен труд в дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е 1.143. Твърди, че реално полаганият труд през нощта е 8 часа и разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен период и умножаването му с коефициент 1.143 представлява своеобразен извънреден труд, за който следва да се приложи съответната часова ставка.

Твърди, че в периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., е положил общо 1446 часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 206,78 часа, като дължимото за него допълнително възнаграждение, изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в размер на исковата сума. Претендират се разноски.

От ответника, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който се оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение заемайки длъжност по щата на ОДМВР *****. Потвърждава, че ищецът е работил на 12часови смени, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР *****. Счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от полицейските служители в МВР. Сочи, че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР изрично е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл. 178, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи определени със закон или акт на МС. Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това.

Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Счита, че липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв.

Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни възнаграждения. Претендират се разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въз основана представена от ищеца писмена молба е допуснато изменение на предявения иск за главница по размер от 1724,53 лв. на 1694,56 лв. като по периоди и по тримесечие, изменението е съобразно справка №

3 от приетото заключение на ССчЕ, и на иска за обезщетение за забава от 284 лева на 249,15 лв., съобразно справка 5 към ССчЕ.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

Няма спор между страните по фактите, а и от приетите доказателства – копия на кадрова справка рег. №

365р_63412/05.12.2019г. изготвена от началник сектор ,,Човешки ресурси“ при ОД МВР-*****; справки от АИС „ТРЗ“-МВР за въведени болнични листи в периода 01.10.2016г.

– 30.09.2019г. и заявления за ползване на платен отпуск; 17 броя платежни бележки от АИС „ТРЗ“

– МВР за периода

01.10.2016г. - 30.09.2019г., се установява, че: от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е заемал длъжността „мл. инспектор“ в Сектор „ПП“ към ОДМВР *****. В този период е работил нощни смени за времето от 22ч. до 06ч., при сумирано изчисляване на работното време.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

При претенция за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд, разпределението на доказателствената тежест изисква ищецът да докаже, че е бил в служебно правоотношение с ответника и в претендирания период е полагал труд на смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.

Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.

Спорният въпрос е изцяло правен и се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон - ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 17.10.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие

/чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Така, за процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.

69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по- неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните условия на полагания от тях труд. В чл.