Решение № 70 от 24.11.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. ЛЕВСКИ, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20254410200186 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото съдебно производство по постъпила жалба от „****“ ЕАД, с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от С.И.Д., чрез адв. Г., против Електронен фиш №8505256540 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Жалбоподателят счита издадения срещу него електронен фиш за незаконосъобразен и необоснован.

Навежда съображения. Счита, че така описаното в електронния фиш не отговаря на действителното правно положение. Процесното МПС се е движело на същата дата 27.03.2022г. и е минавало и през други електронни системи за наблюдение на АПИ за събиране на пътни такси, като същите не са отчитали неплатени такси. Счита, че техническото устройство, което е заснело нарушението към деня на извършеното не е било изправно.

Искането е съдът да отмени Електронен фиш № 8505256540 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура".

Претендира всички направени разноски в настоящото производство.

В с.з. жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Позовава се на Р на СЕС№С-61/2023г., че 1 оспореният ЕФ е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.

9а от Директива 199/62 ЕО.

Претендира съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание административнонаказващият орган не се представлява.

Представена е писмена защита, в която ответникът оспорва жалбата изцяло като неоснователна и недоказана. Изразява становище, че атакуваният електронен фиш е издаден при спазена процедура за дирене на административнонаказателна отговорност и в съответствие с правилата на материалния закон. Същият бил издаден по предвидения в закона ред и форма и съдържал всички изискуеми от закона реквизити. Навежда подробни аргументи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 27.03.2022г., в 08:35ч. е установено нарушение № DC0A8FD020572DC9E053031F160A652C, с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ****, регистрационен номер ****, с технически допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, без ремарке, в ****, за движение по път I-З км 53+642, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 40211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I -З км 53+642.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата и е отразено, че на основание чл. 187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на дружеството – жалбоподател се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Прието е, че независимо от налагането на това административно наказание, „****“ ЕАД дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал.

5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от нея пътно превозно средство в размер на 82.00 лв.

Според чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

2

Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Съдът счита, че незаконосъобразно за вмененото нарушение е издаден електронен фиш вместо да бъде съставен АУАН и въз основа на него наказателно постановление. В процесния случай не е спазена процедурата, предвидена в закона за ангажиране на административно наказателната отговорност на дружеството – жалбоподател, тъй като за така вмененото на жалбоподателя нарушение няма процесуална възможност да се издава електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е от ЗДвП. Издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.3б ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило изначално административнонаказателното производство и съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш.

Според съда, в случая, дори и да е налице констатирано нарушение, не е било налице основание за издаване на електронен фиш за същото, доколкото към датата на извършване, съответно на установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал.3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена именно имуществена санкция в случая.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на нарушението сочи, че при нарушение по чл. 179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, в приложимата й редакция не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП.

С оглед на изложеното към датата на извършване на нарушението не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Видно е, че след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024г. законодателят вече е предвидил възможност за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл.179, ал.3б 3

ЗДвП. До изменението обаче липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай – за нарушение, извършено през 2022г. е недопустимо, което е основание за отмяна на електронния фиш и без обсъждане на въпросите по същество. В този смисъл е налице съдебна практика – Решение №287/2024г. по к.а.н.д.18/2024г. на АС – Шумен; Решение №2940 по к.а.н.д. №306/2024г. на АС – Бургас и др.

Отделно от посоченото, според съда в случая не е налице надлежно описание на административното нарушение в рамките на електронния фиш, което се явява съществено процесуално нарушение. В случая, видно от съдържанието на електронния фиш, в същия липсва отразяване на изпълнителното деяние на нарушението, като се има предвид, че съгласно чл.

102, ал.2, вр. чл. 179, ал.3б ЗДвП се санкционира поведение на собственик/ползвател, който допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Липсата на конкретно посочване на размера на дължимата тол такса, като не е посочено как точно е формирана тази стойност, колко километра е прието, че е изминало ППС, между кои две точки от платената пътна мрежа е отсечката, която е прието, че е изминало ограничава правото на жалбоподателя да разбере в пълнота фактическите предели на вмененото му нарушение.

От друга страна изискването за пропорционалност при заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и санкциите за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директива 1999/62/ЕО в член 9а и с оглед национална правна уредба, съгласно която всички нарушения се санкционират с глоба с фиксиран размер“, с решение на ЕС от 21 ноември 2024година, постановено по дело С61/23 по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково, изрично се извежда, че Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Така постановеното решение на ЕС има 4 задължителна сила относно тълкуването на европейското право е още едно основание установяващо незаконосъобразността на атакувания ЕФ и налага извода от необходимостта за неговата отмяна.

Предвид изложеното, и в контекста на постановеното решение на ЕС изложено по – горе, счита, че с атакувания електронен фиш на още едно основание незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което и същият следва да бъде отменен.

При този изход на спора е основателно искането за присъждане на разноски. Налице е възражение за прекомерност от страна на наказващия орган.

Жалбоподателят, чрез адв. Г. е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., съобразно договор за правна помощ от 24.07.2025г., в който е записано, че възнаграждението е заплатени в брой.

Предвид изхода на делото, разноски се дължат.

Съдът счита, че естеството и характера на оспорения ЕФ предопределя липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради което не са налице основания за възлагане в тежест на наказващия орган на пълния размер на договореното и заплатено от **** ЕАД адвокатско възнаграждение.

Поради това съдът счита, че възнаграждението на АНО за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и същото следва да бъде определено в минимален размер, при съобразяване на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за възнаграждение за адвокатска работа и АПИ следва да бъде осъден да заплати на дружеството – жалбоподател разноски в размер на 550 лв.

На основание изложеното, съдът