Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3624 от 09.11.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14625/2022
Вид
Решение № 3624
Подписан
09.11.2023
В сила
03.01.2024
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3624 гр. Варна, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110114625 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по искова молба, подадена от “С. *“ ЕООД, ЕИК *, действащ чрез адв. Б. Ф., срещу „Д. Г. *“ ЕООД, ЕИК *, с която са предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване специални положителни установителни искове с правна квалификация по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 2 588.00 лева, представляваща остатък от възнаграждение по договор за изработка на рекламно информационни елементи /РИЕ/ от 12.01.2021 г. и сумата в размер от 378.14 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 13.01.2021 г. до 22.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 23.06.2022 г. до окончателното погасяване на вземането за главница, за които суми е издадена заповед № 4618 за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 8016 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че на 12.01.2021 г. ответникът е възложил на ищеца въз основа на сключен между тях неформален договор за изработка да изработи рекламно информационни елементи за търговски обект тип павилион за продажба на цигари и алкохол, находящ се в *, непосредствено до търговски обект Бърза закуска „Дюнер“ на същия този адрес, срещу възнаграждение в размер от 3 888.00 лева с ДДС.

Договорено било капаро в размер от 1 300.00 лева. Уговорено било възложената работа да бъде изпълнена в срок от 20 работни дни, считано от датата на плащане на капарото. Сочи 1 се, че капарото е заплатено на 12.01.2021 г.

Твърди се, че възложената работа била изпълнена на 02.02.2021 г. Работата била приета без забележки от А. А. – служител на ответното дружество, изпълняващ длъжността управител на търговски обект Бърза закуска „Дюнер“ на процесния адрес.

Излага се, че към настоящия момент след извършеното авансово плащане в размер от 1 300.00 лева непогасен остава остатъкът от 2 588.00 лева, като за общата договорена цена с ДДС в размер от 3 888.00 лева била издадена фактура № 1000000512/12.01.2021 г.

Доколкото ответникът е изпаднал в забава, се претендира и обезщетение за забавеното погасяване главното вземане в размер на законната лихва, начислена за периода от 13.01.2021 г. до 22.06.2022 г. в размер от 378.14 лева.

Твърди се, че предявените вземания са предмет на заповед № 4618/27.07.2022 г., издадена в полза на ищеца срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК в производството по ч. гр. д. № 8016 по описа за 2022 г. на РС-Варна. Заповедта била оспорена от ответника в срока по чл. 414 от ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца да предяви настоящите искове в срока по чл. 422 от ГПК.

По същество се моли съдът да уважи предявените установителни искове.

Претенидрат се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че между страните е сключен неформален договор за изработка на РИЕ за търговски обект, находящ се в *; че уговореният срок за изпълнение е 20 дни; че е заплатено капаро в размер от 1 300.00 лева.

Твърди обаче, че договореното възнаграждение е 2 600.00 лева. Претендираната сума в размер от 3 888.00 лева с ДДС е самоволно определена от ищеца, като за такава сума не е имало уговорка между дружествата.

Поддържа се, че ответникът е неизправна страна по договора, тъй като работата не е била извършена нито в договорения 20 дневен срок, нито до настоящия момент. Наложило се ищецът да ангажира друго лице, което да завърши започнатата от ищеца работа.

Инвокира възражение за отбив от цената с правна квалификация по чл. 265, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, като излага, че заплатеното капаро от 1 300.00 лева напълно покрива некачественото и ненавременно изпълнение на поетия от ищеца ангажимент.

Сочи се, че поради некачественото изпълнение и забавяне на извършената работа ищецът е предложил да изработи тави от бонд – предмет на гр. д. № 14626 по описа за 2022 г. на РС-Варна, като компенсация без получаване на възнаграждение.

По същество моли за отхвърляне на исковете.

В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. С молба от 09.10.2023 г. поддържа исковата молба, а по реда на чл. 143 от 2

ГПК уточнява, че процесното РИЕ в случая включва обемна табела, светеща, която е изградена от материала бонд, с прорязни букви и съответно е засветена от лед осветление.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори по делото, а и от приобщеното ч. гр. д. № 8016 по описа за 2022 г. на РСВарна, ГО, 9-ти съдебен състав се констатира, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 4618 от 21.07.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК, материализираща предявените пред настоящия съдебен състав в срока по чл. 422, ал. 1 от ГПК, в резултат на упражнено право по чл. 414 от ГПК, вземания.

Представена е фактура № 1000000512/12.01.2021 г. /л. 7 от заповедното дело/ със страни „С. *“ ЕООД /доставчик/ и „Д. Г. * “ ЕООД /получател/, в която е записано място на сделката – *; посочена е стока – изработка на РИЕ – рекламно информационни елементи срещу цена 3 888.00 лева с ДДС. Посочено е банкова сметка за плащане и срок за плащане 12.01.2021 г.

Фактурата не носи подписите на представители на страните.

Представено е извлечение от банкова сметка, от която е видно, че по посочената във фактурата сметка на 12.01.2021 г. са постъпили 1 300.00 лева с основание на плащане „авансово плащане за изработка на РИЕ“.

Представена е по делото и още една фактура № 0000016522 от 18.08.2021 г. с доставчик „А. С.“ ООД и получател „Р. Г.“ ЕООД за сумата от 877.92 лева, от която е видно, че фактурата е получена от законния представител на ответното дружество и в която е записано, че същата се издава за довършване на козирка вляво – изграждане на метална конструкция и обличане с черен еталбонд, изработка и монтаж на завършваща лайсна в горната част на козирката – цена 1 170.00 лева; диагностика и подмяна на един брой захранващ блок 150w – 90.00 лева; цифров печат 3 вида по 50 броя от вид – 86.00 лева; разпечатки А4 – 10.60 лева; аванс 625.00 лева.

Представена е кореспонденция, водена чрез мобилно приложение „вайбър“, за която не се спори, че е водена между управителя на ищцовото дружество – П. и лицето А. А. – управител на търговския обект, предмет на договора за изработка на РИЕ. От кореспонденцията е видно, че изпълнителят е в отклонение от поръчката в качествено и времево отношение. Управителят на търговския обект няколко пъти е връщал изпълнителя за корекции. От кореспонденцията не може да се установи по несъмнен начин, че договореното възнаграждение е в размер на 3 900.00 лева, доколкото няма изрично изявление в тази насока, напротив, лицето А. няколко пъти оспорва размера на възнаграждението, доколкото не става ясно как е формирано същото.

3

По делото е представен и снимков материал на търговския обект /л. 60-л. 62/.

Ангажирани са и гласни доказателства чрез разпита на водения от ответника свидетел. В показанията си свид. Р. Х. Р. сочи, че работи от дълги години за ответното дружество. Знае за случая, доколкото е присъствал на разговори. След като се запозна със снимковия материал свид. Р. сочи, че в действителност това е процесният обект, за който е сключен договорът за изработка на РИЕ. Свид. Р. сочи, че договорът бил сключен за поставяне на рекламни пана на еталбонд, тави от еталбонд и реклама. Не може да каже за договорената цена. Уговорката била РИЕ да се изработят и поставят през първото шестмесечие на 2021 г. Свидетелят сочи още, че ищцовото дружество частично е изпълнило възложената работа, доколкото не била довършена работата до край и се наложило ответникът да търси друга фирма, за да довърши работата на ищеца. Свид. Р. сочи, че познава А., който бил управителят на търговския обект. Дружествата „Д. Г.“ ЕООД и „Р. Г.“ ЕООД били на един и същ човек – г-н А.. Управителят на обекта – А. присъствал по време на работата и лично е заявил пред ищеца нещата, които не му харесват по изпълнението на поръчката. Ищецът от своя страна обещал да довърши работата, но впоследствие не отговарял на обажданията и така се наложило да се търси друга фирма, за да довършат започнатата работа от „С. *“ ЕООД. Свид. Р. сочи, че във втората фактура са подробно описани нещата, които второто дружество е следвало да изпълни след ищцовото. „А. С.“ ЕООД било дружеството, което извършило довършителните работи. Свид. Р. сочи, че третата снимка /л. 62/ е правена след откриването на търговския обект, т.е. след извършената работа от „А. С.“ ЕООД, а първите две снимки са от процеса на работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е оспорена по реда на чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си със съдебна санкция, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство по реда на чл. 422 от ГПК и неговата допустимост.

Постигнатите между страните договорености, които са част от съдържанието на правната сделка от 12.01.2021 г., разкриват белезите на договора за изработка. Договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Той се счита за сключен с постигане на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете страни: за изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. Договорът е неформален, тъй като не е предвидена форма за неговата действителност. Тези характеристики се извеждат от разпоредбите на чл. 258 – чл. 269 от ЗЗД, като при възникнали спорове, свързани с действителността, изпълнението и прекратявеното му, намират приложение и общите разпоредби на ЗЗД за правните сделки. Предмет на задължението на изпълнителя е конкретен трудов резултат, който може да бъде постигнат чрез полагане както на физически, 4 така и на интелектуален труд.

За успешното провеждане на предявения иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да установи в процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника: 1./ учреденото между страните облигационно правоотношение по силата на договор за изработка на РИЕ от 12.01.2021 г.; 2./ своята изправност по договора, т.е. че е изпълнил собствените си задължения, а именно че е поставил рекламни пана на еталбонд, тави от еталбонд и реклама на търговския обект на ответника, находящ се в *; 3./ приемането на работата от страна на възложителя; 4./ изискуемостта на главното вземане и изпадането на длъжника в забава, както и 5./ размера на предявените граждански притезания.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното – че е погасил задълженията си по договора. В тежест на ответника е и да докаже твърденията си, че задължението на изпълнителя не е изпълнено или е изпълнено лошо, обуславящи възникването на правата по чл. 265 от ЗЗД.