Протокол № 647 от 17.11.2021, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 647 гр. Габрово, 11.11.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Анг. Петракиева при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова и прокурора Митко Илиев Илиев (РП-Габрово)

Сложи за разглеждане докладваното от Диана Анг. Петракиева Наказателно дело от общ характер № 20214210200447 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За РП – Габрово се явява прокурор И.

ПОДСЪДИМИЯТ ПЛ. Д. Д. се явява лично и с адвокат Р.Б. с пълномощно от ДП.

СВИДЕТЕЛИТЕ:

Н. ИВ. П. - редовно призован, доведен принудително от органите на ОЗ „Охрана“ гр.Габрово

ПРОКУРОР – Да се даде ход на делото

АДВОКАТ – Да се даде ход на делото

ПОДСЪДИМИЯТ - Да се даде ход на делото

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.271 от НПК за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА НОХД № 447/2021 година по описа на РС - Габрово.

Сне самоличността на свидетеля

Н. ИВ. П. неосъждан, б.р.

– 67 години, българин, български гражданин, женен,

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещава да говори истината пред съда.

1

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля.

СВИДЕТЕЛЯТ П. – На въпросната дата с лек автомобил "Дачия" такси трябваше да завия в посока стария съд. На червен светофар изчаквах, за да завия. Зад мен чувам клаксон на автомобил. Още светеше червено. Питах го за какво ми свири. Аз съм първа кола на кръстовището, а той втора или трета.

Той с мръсна газ излезе и ме блокира, за да не мога да завия на ляво. Каза ми да отида да се разберем срещу Козирката. Аз спрях точно там. Той спря на 30 м. пред мен посока стария съд. Излезе от колата агресивно настроен. Усетих, че ще стане конфликт. Аз не съм слизам от колата, когато ме блокира на кръстовището и каза да се разберем като мъже. След спирането с бързи крачки тръгна към моята кола. Разбрах, че намеренията не са му добри. Не съм отварял колата. При доближаване до стъклото усетих, че има някакви лоши намерения и набързо го затворих. Той с десен юмрук /не знам дали искаше да ме удари или да счупи стъклото/ удари стъклото, защото аз го вдигнах. Счупи се стъклото. Изчаках . Имаше три момиченца и продавачът на зеленчука видяха всичко. Казах на момиченцата да се обадят на тел.112.

Извършителят тръгна с колата и спря на 20 метра по-напред. Спря и той да чака. След 20 минути /не си спомня точно/ дойдоха служителите на полицията и започнаха да разпитват свидетелите – момиченцата, за други не знам дали са разпитвани. След удара нищо не каза. Аз не исках да контактувам. Той се оттегли по напред на 20 м., където намери място за паркиране. Единият полицай му каза да ми оправи стъклото и да се разберем по живо по здраво. Аз не се съгласих. Те ми казаха да отида в РУП. Там дадох показания, които са същите.

ПРОКУРОР – Вие къде се движехте?

СВИДЕТЕЛЯТ П. – Движа се по улицата на Априловска гимназия и наближавам кръстовището до Козирката, за да завия на ляво. Лентата е за направо и наляво. Може да съм подал мигач, може и да не съм, но самата лента е направо и наляво. Не си спомням дали съм подал сигнал.

ПРОКУРОР – Когато светна зелено имаше ли насрещни автомобили и трябваше ли да чакате?

СВИДЕТЕЛЯТ П. – Не си спомням. Той с мръсна газ мина пред мен и спря на кръстовището. В тази ситуация нищо не си спомня. Спря пред мен. Аз се паникьосах. Не си спомням дали е имало насрещни автомобили. Той ми 2 засече пътя. Автомобилът беше мръсно бял. Не си спомня за марката на автомобила. Беше отдавна. Дълъг автомобил като комби беше. Мина от ляво, за да ме засече. Тази негова маневра наложи да спра. С думи ми каза да се разберем. Нямам спомен той мисля, че слезе. Децата ги забелязах след моето слиза, защото търсих човек да се обади на телефон 112. Тези деца бяха седнали на стъпалата на Козирката и си приказваха. Пред козирката има стъпала. Три деца бяха. Едното дете каза, че ще ме убие още малко.

ПРОКУРОР – След като Ви счупи стъклото се е върнал при автомобила? Какво направи после?

СВИДЕТЕЛЯТ П. – Да. Потегли може би да се оттегли, но в последния момент е загрял, че трябва да спре на място, за да се изяснят събитията.

Потегли, намери на 30 м. място за паркиране и спря. Дойдоха органите на реда.

ПРОКУРОР – Други случайни минувачи да са минавали, да са говорили с вас?

СВИДЕТЕЛЯТ П. – Не си спомням.

ПРОКУРОР – Забелязахте ли децата или други да правят снимки с телефон?

СВИДЕТЕЛЯТ П. – Мисля, че да. Не си спомням да съм молил децата да правят снимки.

АДВОКАТ - Казахте, че Ви е препречил пътя на кръстовището? Имаше ли възможност ако не се завива на лява да продължи вашата кола движението си направо по бул."Априлов"?

СВИДЕТЕЛЯТ П. - Да. Нямаше възможност автомобила ми да продължи направо. Колата му спря пред моята така, че нямаше как да продължа в някаква посока. Светна зеленото започнаха да идват автомобили от горе. Това стана за около 5-6 секунди и след това се оттеглихме. Стана въпрос за не подаване на мигач от моя страна. Това стана когато ми препречи пътя на моето движение за на ляво в секундите когато спря и каза да спрем да се разберем. Той слезе и тръгна агресивно за някаква саморазправа не помня да ми е казвал нещо. Спря на не повече от 25-30 метра. От самото начало тръгна с агресивна походка. Той ми каза да се разберем и спрях. Спрях, той излезе и тръгна.

3

АДВОКАТ – Опишете ни вашите био-метрични данни?

СВИДЕТЕЛЯТ П. – Висок съм 171 см., 115 кг., набит. 20 г. карам такси.

Мен никой не ме е засичал по този начин. За колегите нямам спомен.

Постоянно има такива конфликти по пътищата.

АДВОКАТ – В коя част Ви се удари стъклото?

СВИДЕТЕЛЯТ П. – Това стана за миг и не мога да кажа, някъде по средата.

АДВОКАТ – Какви бяха вашите жестове?

СВИДЕТЕЛЯТ П. – "Какво искаш?". Вдигнах едната ръка все едно го поздравявам. Премести автомобила по-напред, за да го паркира да не пречи на движението.

АДВОКАТ - Какво му беше поведението след като остави автомобила си?

СВИДЕТЕЛЯТ П. – Беше по-спокоен. Слезе с нормални крачки.

Полицията не са ни разпитвали много. Основните неща ги казах. Не знам какво е казал другия водача. Аз се отдалечих. Извърших ремонт на стъклото.

Стойността му беше 30 лв. втора употреба. Един приятел ми го смени. Не съм заплащал за труда.

ПРОКУРОР – Вие тогава возихте ли клиент?

СВИДЕТЕЛЯТ П. – Не. Спрях на кръстовището. Ако не бях спрял, трябва да съм малоумен, за да не спра. Той ми блокира автомобила. Ако не бях спрял щях да се удара в неговия автомобил. От 20 г. управлявам такси.

ПРОКУРОР – Считам, че въпреки проведения днес разпит са налице обстоятелства, за които свидетеля не си спомня точно какво се е случило, поради което правя искане ако е налице съгласие от страна на защитата и подсъдимия да бъдат прочетени показанията дадени от него на ДП при условията чл. 281 ал.5 във връзка с ал.1 т.2 от НПК. Разбира се ако съдът констатира, че са налице такива обстоятелства да не си спомня определени факти.

АДВОКАТ – Във връзка с проведения разпит днес аз честно няма как първо да изразя съгласие, което иска държавното обвинение. На втора място аз не откривам в доводите на прокуратурата в коя насока точно се касае за липса на спомен, при условие, че днес разпитания свидетел възпроизведе 4 изключително подробно ситуацията. И ако Прокурорът иска да конкретизира в каква насока се касаят тази липса на спомени, моля да го направи в момента, защото иначе не са налице основания в тази насока. Ако е по отношение на нещо конкретно то нека се прочете това нещо, от което няма спомени свидетеля. Поради това аз се противопоставям и моля да укажете на представителя на държавното обвинение да заяви, в коя насока свидетеля няма тези конкретни спомени, за да се прочетат само в тази част свидетелските показания.

ПРОКУРОР – След като не са налице тези основания да не ги четем.

АДВОКАТ – Не даваме съгласие. Реално човека възпроизведе всичко от досъдебната фаза.

Съдът като взе предвид липсата на съгласие между страните ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ без уважение искането за прочитане на показанията на свидетеля Н.П. дадени на ДП.

СВИДЕТЕЛЯТ П. – Предполагам, че подсъдимия е човекът, за който говорим, друг не виждам в съдебната зала. Да ви кажа и да го срещна на пътя аз съм го забравил. За първи път го видях тогава и сега го виждам за втори път. От къде да знам дали е той? Сигурно е той. Това е човекът, който счупи стъклото.