Решение № 1562 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1562 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20241110208644 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. В. Х., ЕГН ********** чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. М. П. от САК срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5926396, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т.

3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника. Оспорва се и авторството на вмененото административно нарушение. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. П. от САК, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител , който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Постъпили са подробни писмени бележки от гл. юрк. ***, ведно с приложено пълномощно. Релевирани са искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 17.05.2021 г. в 16:09 ч. в гр. София, ул. „Даскал Стоян Попандреев“ /до гробищен парк „Бояна“/, с посока на движение от ул.

„Кумата“ към бул. „България“, при ограничение 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В 26, лек автомобил марка „***“ с рег. № *** се движи със скорост от 79 км/ч, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч. Направена е справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е ***. Нарушението е установено с техническо средство CORDON M2 с идентификационен № MD1192 за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера от разстояние. Отчетено е превишение от 29 км/ч на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.

На 23.05.2022 г. собственикът *** декларирала писмено пред органите на ОПП СДВР по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, че на посочените време 2 и място превозното средство е било управлявано от жалбоподателя Б. Х..

За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на въззивника Б. Х. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 100,00 /сто/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.

Изяснява се от изисканата справка от ОПП СДВР, ведно с приложено извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение CORDON M2 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № B-46 на 06.07.2018 г. със срок на валидност до 13.06.2027 г. Видно от приобщения по делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото средство е една година, като последващата такава е извършена 12.02.2021 г.

Видно от изисканата справка от СО, дирекция „Транспортна инфраструктура“, ведно с представена схема за организация на движението, в процесния пътен участък е бил поставен пътен знак В 26, който не въвежда различна от нормативно предвидената разрешена скорост за движение в населено място – 50 км/ч.

Съгласно приложената по преписката справка от централна база КАТ собственик на МПС е ***.

От представения от ОПП-СДВР сертификат става ясно, че полицейският служител Виктор Викторов, експлоатирал АТСС, е преминал обучение за работа с техническото средство.

При изграждане на своите изводи съдът използва и изготвените при констатиране на твърдяното нарушение фотоснимки на рег. номер на автомобила, както и разположението на АТСС, имащи характера на годни веществени доказателствени средства, неоспорени от страните.

Установява се от представените на етапа на съдебното следствие писмени доказателства от адв. П. – документ за освобождаване, изготвен от 3 компетентните държавни органи в Република Гърция /на гръцки език, ведно с приложен превод/, че жалбоподателят Б. Х. е бил задържан под стража, считано от 17.10.2020 г. и впоследствие е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в посочената държава членка на ЕС за периода от 07.04.2021 г. до 18.01.2025 г.

По отношение на останалите писмени доказателства и писмени доказателствени средства съдът намира, че същите са непротиворечиви, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане.

Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства: заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи - образец на електронен фиш, часови график, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, сертификат за преминато обучение, снимков материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил, справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка от СО, ведно с приложение, документи за изтърпяно наказание „лишаване от свобода“ в Република Гърция, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен 4 служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Електронният фиш, според легалното определение закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП /в ред. към датата на твърдяното нарушение/ електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в обсъдената част/.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП /в ред. към датата на твърдяното нарушение/ са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки.

5

Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1 ЗДвП /в ред. към датата на твърдяното нарушение/ собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус се установява, в корелация с доказателствената съвкупност по делото, в частност справка от централна база КАТ, че към датата на извършване на констатираното нарушение собственик на превозното средство е ***, която е декларирала по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, че моторното превозно средство е било предоставено на жалбоподателя Б. Х. на 05.05.2000 г. и същото й е върнато на 07.05.2022г. На етапа на съдебното следствие обаче е изяснено, че към датата на твърдяното нарушение – 17.05.2021 г. Х. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в пенитенциарно заведение в Република Гърция, а доколкото същият не е собственик, посоченото лице не разполага с правна възможност да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и да обори законовата презумпция по чл. 188, ал. 1 ЗДвП. Според настоящия съдебен състав тази законодателна уредба накърнява презумпцията за невиновност по чл. 31, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията на Република България, изискването за равенство на гражданите пред закона по чл. 6, ал. 2, изр. 1, както и принципите на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от върховния закон, в частност за пропорционалност при ограничаване правата на гражданите. Европейският съд в Страсбург вече е имал възможността да отбележи, че „отговорността на регистрирания собственик за дребни пътнотранспортни нарушения не е несъвместима с член 6, параграф 2 от Конвенцията. За да стигне до този извод, той взема предвид практиката си относно използването на презумпции в наказателното право и също така отбелязва, че заинтересованото лице може да оспори глобата пред първоинстанционен съд с пълна компетентност по въпроса и не остава без никакви средства за защита“ /в този смисъл вж. дело Krumpholz срещу Австрия (№ 13201/05)/, както и че „при прилагането на презумпции в наказателното право, от договарящите държави се изисква да постигнат баланс между важността на заложеното на карта и правото на защита; с други думи, използваните средства трябва да бъдат 12 разумно пропорционални на преследваната законна цел (вж. Västberga Taxi Aktiebolag и Vulic срещу Швеция, № 36985/97, § 113, 23 юли 2002 г.). При преценката дали в настоящия случай този 6 принцип на пропорционалност е спазен, Съдът разбира, че оспорваното правило за отговорност е въведено, за да се осигури ефективна пътна безопасност, като се гарантира, че пътнотранспортните нарушения, открити с технически или други средства и извършени от водач чиято самоличност не може да бъде установена към конкретния момент, няма да останат ненаказани, като същевременно се вземе предвид необходимостта да се гарантира, че преследването и наказването на такива престъпления няма да доведе до неприемлива тежест за националните съдебни органи“ /в този смисъл вж. дело Falk v. the Netherlands (№ 66273/01)/. При всички положения обаче държавите са длъжни да предвидят възможност за оборване на подобни закови презумпции, каквато очевидно отсъства за жалбоподателя Х., имайки предвид, че същият не е собственик и поради това не може да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП с данни за конкретния водач.