Определение № 1412 от 01.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1412 гр. Благоевград, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500703 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№5435/14.04.2026г е подадена от ЕС на сграда 1к, с адрес: обл.Благоевград, общ. Разлог, гр.Разлог, м.“Байова Борика“, чрез адв. С. В. С., против определение №466/05.03.2026г по гр.д.

№564/2025г. по описа на РС-Разлог.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт.

Жалбоподателят твърди, че с Определение № 466/05.03.2026г. по гр.д. № 564/2025г. по описа на Районен съд Разлог, съдът, на осн. чл. 126, ал.1 от ГПК, вземайки предвид по-рано образуваното гр.д. № 439/2025г. и свързаното с него гр.д. 1481/2025г. по описа на РС - Разлог, е прекратил по-късно образуваното гр.д. № 564/2025г. и е върнал подадената искова молба срещу Д.У.М., БУЛСТАТ: 175716751, с адрес: гр. Разлог, м. БАЙОВА БОРИКА, к-с СИЛВЪР МАУНТИН, ап. IK204, бл.1К, ет.2.

Твърди се, че процесното определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните норми и значително ограничава правото на защита на доверителя ми. Сочи се, че производството по гр.д. № 564/2025г. по описа на РС- Разлог е образувано на основание, подадена в законоустановения едномесечен срок искова молба по допуснатата по ч.гр.д. № 267/2025г. по описа на РС - Разлог, възбрана на недвижим имот като обезпечение на бъдещите искове срещу Д.У.М.. Твърди се, че първото образувано производство срещу Д.У.М. е обезпечително производство ч.гр.д. № 267/2025г. по описа на РС - Разлог и свързаното с него исково производство по гр.д. № 564/2025г. по описа на РС- Разлог.

Не оспорва, че след

1 обезпечителното производство по ч.гр.д. № 267/2025г. и преди образуваното на настоящото гр.д № 564/2025, срещу Д.У.М. в РС- Разлог е било образувано производство по ч.гр.д. № 439/2025г., по което е била издадена и заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Сочи, че заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, и в изпълнения на указания на РС е предявен установителен иск за съществуване на вземанията и е образувано гр.д.

1481/2025 по описа на РС - Разлог.

Сочи се в жалбата, че образуването на две паралелни производства било продиктувано от липсата на връзка с ответника и желанието на кредитора за по-бързо и ефективно производство. Сочи се, че след като не бил осъществен контакт с ответника, вземайки предвид допуснатото обезпечение, сторените до момента разноски и с оглед процесуална икономия кредиторът е преценил, че по- целесъобразната защита на интересите му е да продължи производството по предявените осъдителни искове.

Твърди се в частната жалба, че прекратяването на производството по гр.дело № 564/2025 година по описа на Районен съд - Разлог ще има за последица обезсилване на издадената обезпечителна заповед и че това значително ще затрудни събирането на евентуално присъдените ни суми.

С оглед на изложеното в жалбата се иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение, постановено по гр.дело № 564/2025 и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд като съобрази, че частната жалба е допустима, като подаден в срок от лице с правен интерес, приема и, че следва да я разгледа по същество, като приема, че същата е неоснователна, при следните аргументи:

С обжалваното определение първоинстанционният съд, прилагайки правилно разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК е прекратил производството по делото, с мотиви, че след като служебно е установил, че между същите страни по повод същия предмет е образувано по-рано гражданско дело, а именно ч.гр.д. № 439/2025 година и свързаното с него гр.д. № 1481 от 2025 г. по описа на РС - Разлог, производство по гр.дело № 564/2025 година по описа на Районен съд - Разлог на основание чл. 126, ал. 1 ГПК подлежи на прекратяване като по-късно образувано.

Не се спори, че е било образувано заповедно производство - така по ч.гр.дело № 439/2025 година и свързаното с него гр.д. № 1481 от 2025 г. по описа на РС - Разлог. Не се спори, че исковото производство - това по гр.дело № 1481/2025 година и исковото производство по гр.дело № 564/2025 година, и двете на Районен съд - Разлог са с идентичен предмет и страни.

Следва да се посочи, в продължение на мотивите на районния съд, че по аргумент от разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК - искът за установяване на съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се счита предявен с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – на 04.03.2025г.

2

Процесуалният закон не отрича принципно правото на кредитора, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, да предяви осъдителен иск срещу длъжника за същото вземане.

Допустимостта на подобен иск обаче е обусловена от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца – кредитор само при условие, че скрепеното със заповед за изпълнение парично вземане не е реализирано чрез успешно провеждане на предприетото по инициатива на последния заповедно производство. В случаите, когато е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и тя е оспорена от длъжника по реда на чл.414 от ГПК, кредиторът може и следва да осъществи защита на вземането си чрез предявяване на специалния установителен иск по чл.422 от ГПК в едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, за да се установи със сила на пресъдено нещо неговото съществуване. Признаването на вземането с влязло в сила съдебно решение по така предявения иск придава изпълнителна сила на оспорената заповед за изпълнение – чл.416 от ГПК, като въз основа на същата кредиторът има право да се снабди с изпълнителен лист и да проведе принудително изпълнение. Поради това наличието на издадена заповед за изпълнение лишава кредитора от правен интерес да търси защита на вземането чрез осъдителен иск, респ. обуславя интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК. Правното значение и последиците на заповедта по чл.410 от ГПК дават основание да се приеме, че до момента, в който тя не бъде обезсилена – на основание чл.415, ал.2 от ГПК или по друга причина /напр. по искане на заявителя/, осъдителният иск относно вземането е недопустим заради наличието на специален ред за защита – този по чл.422 от ГПК. Само в случай на обезсилване на заповедта за кредитора би съществувал правен интерес да предприеме защита на вземането си чрез предявяване на осъдителен иск по общия ред, нещо повече – този иск би бил единственият способ за реализиране на вземането след неуспешно проведеното и нереализирано до край заповедно производство. Заповедта за изпълнение съставлява процесуална пречка за успешното провеждане на осъдителния иск, предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК вместо установителния иск по чл.422 от ГПК /Определение № 230/23.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 83/2010 г., II т. о., ТК/. В случая е издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена и по която е образувано гр.д. № 1481 от 2025 г. по описа на РС - Разлог, поради което производството по гр.дело № 564/2025г., освен че е по–късно заведено е и недопустимо, поради липса на правен интерес.

С оглед на горното, районният съд правилно е приложил закона, а оплакванията в частната жалба са неоснователни и като последица въззивният съд следва да потвърди обжалвания съдебен акт.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 466/05.03.2026г. по гр.д.№564/2025г. по описа на РС-Разлог.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4