Решение № 680 от 16.07.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Перник, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря И. Кр. И. като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20241720101841 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Т.

К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б. Г.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** чрез адв. *., срещу

„Топлофикация-Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище/адрес на управление: гр.Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с която е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищцата, в качеството й на наследник на Н. М. С., починала на 30.07.2021 г., не им дължи сумите по изпълнителен лист от 12.06.2017.г издаден по чгд№ 2506/2017 по описа на ПРС, както следва : сумата 1340.64лв. главница, представляваща ½ част от общо дължимата главница в размер на 2681.27 лева, стойност за неплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2016 г.,

1 сумата 214.92 лева – ½ част от общо дължимата законна лихва за забава в размер на 429.83 за периода от 08.10.2014 г. до 11.04.2017 г., за които суми в полза на ответника на 12.06.2017 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2506/2017 г. на ПРС, и въз основа на който при ЧСИ С. Б. е образувано изпълнително дело № 1109/2022 г. по описа на ЧСИ С. Б.

Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ищцата твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът „Топлофикация- Перник”АД е подал отговор на исковата молба и са взели становище по иска.

Оспорват изцяло така предявения иск като неоснователен, искат прилагане на изпълнителното дело

В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от адв. В., който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото молба чрез ю.к. М., оспорва иска, и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим, поради което и следва да се разгледа по същество.

По основателността:

Установи се по наличните писмени доказателства, че :

2

-на 12.06.2017 г., по ч.гр.д. .№ 02506/2017 г. на ПРС, на основание ЗИПЗ, в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който Н. М. С. е осъдена да заплати на ответника сумата: сумата 2681.27 лева, главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2016 г. включително, сумата 429.83 лева, законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.10.2014 г. до 11.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2681.27 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 10.05.2017 до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 112.22 лева – юрисконсултско възнаграждение.

ИЛ е издаден в полза на майката на ответницата - Н. М. С., починала на 30.07.2021 г., като изпълнителният лист е от 12.06.2017.г издаден по чгд№ 2506/2017 по описа на ПРС, и видно от хода на изпълнителното дело – то е образувано с молба вх.№ 24027 от 17.06.2022г.

ЧСИ е разпоредил справки НОИ, НАП, КАТ, РБСС към БНБ от 23.06.2022г.

Изготвено е заключение на вещо лице – според което задължението възлиза на 3484.38лв.

Изготвено е искане то ТД на НАП от 22.06.2022 и второ искане 22.06.2022 за банкови сметки на длъжника.

Налице е удостоверение за наследници от 10.05.2022 – като наследници на починалата са ответницата и сестра й / две дъщери на починалата/ Същите са конституирани в

09.09.2022г. с Постановление на ЧСИ изпълнителното производство

ПДИ от 19.10.2022г. са изпратени до посочените

Това са последните документи по изпълнителното производство.

Самото изпълнително производство към момента е ВИСЯЩО.

3 от

От приложеното удостоверение за наследници от 21.04.2022 г. се установява, че Н. М. С. е починала на 30.07.2021 г., като след смъртта си е оставила за свои законни наследници: ищцата Т. К. С. – дъщеря и Е. К. П. – дъщеря.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът следва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърденията на ищеца, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането срещу неговия наследодател, а именно - погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност.

По аргумент от чл.416 от ГПК ,с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на ЗИПЗ по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.

Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка.

4

Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Съдът намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая има издадена ЗИПЗ по чл.410 от ГПК, а чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК.

Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, предвидени в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.

Съобразно практиката на ВКС - по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез този правен способ , влязлата в сила заповед за изпълнение ИМА характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

5

Вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.

В този смисъл са :

- решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. постановеното по реда на чл.290 от ГПК

- решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 12.06.2017 г., когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ е било образувано изпълнително дело № 1109/2022 г., която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение.

От този момент започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея, и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 12.06.2017 г. до образуване на изп.д. № 1109/2022 г. при ЧСИ – 17.06.2022 г., е изминал ДЪЛЪГ период от време, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 17.06.2022 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.

След образуване на изпълнителното дело при ЧСИ, по същото няма извършвани действия насочени към прекъсване или спиране на давността.