Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2556 от 31.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 2316/2022
Вид
Решение № 2556
Подписан
31.05.2023
В сила
29.11.2023
Състав
МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2556 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ВЕРОНИКА Р. ЕВТИМОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ

Административно наказателно дело № 20221110202316 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Р. В. Р. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332027339 от 14.01.2022г., издадено от началник група в Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи /ОПП–СДВР/, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

С жалбата се излагат доводи, че не е доказано, че жалбоподателят е управлявал МПС и не е субект на нарушението. Счита се, че е налице маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Излагат се съображения за съществени процесуални нарушения – противоречие между описанието на нарушението и правната разпоредба; няма пълно описание на нарушението, датата и мястото на извършване; неясно е къде е мястото на нарушението. Моли за отмяна на НП.

Пълномощници на жалбоподателя поддържат жалбата и аргументите в нея. В писмен вид единият пълномнощник твърди, че не е доказано, че жалбоподателят е управлявал автомобила, Счита, че случаят е маловажен. Поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения - не е посочена точно нарушената разпоредба; няма пълно описание на времето и мястото на нарушението; неточна правна квалификация на нарушението. Моли НП да бъде отменено.

Наказващият орган не изразява становище по жалбата.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 22.12.2021г. към 01:10 ч. в гр. София жалбоподателят ползвал услугата „Дринк енд драйв”, предоставяна от „Би енд Джи Дринк енд Драйв” ООД. Св. П. - служител на дружеството взел жалбоподателя и автомобила му /л.а. „Фолксваген Т-Крос” с рег. № /номер// от ж.к. „Младост 1А”, като св. П. управлявал автомобила, а жалбоподателят бил пътник в него. Св. П. закарал автомобила и жалбоподателя в с. Владая, където ги оставил в центъра – на площада, след което си тръгнал. Жалбоподателят се качил в автомобила си и го привел в движение, движейки се по ул. „Любомир Миланов” с посока на движение от ул.

„Войнишко въстание” към ул. „Алеко Константинов”. Около 01:39ч. бил спрян за проверка от свидетелите З. и Г.– младши автоконтрольори в ОПП-СДВР. Те поискали да тестват жалбоподателя с „Алкотест дрегер 7510” № АRNA - 0144 за концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Жалбоподателят отказал. Св. З. издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване. Отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство свидетелят З. преценил като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и съставил на място срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 531803.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. П., З. и Г. и събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът се доверява напълно на показанията на свидетелите, тъй като кореспондират помежду си и с писмените материали. От показанията на св. П. и справката от управителя на„Би енд Джи Дринк енд Драйв” ООД се доказва, че на процесната дата жалбоподателят е ползвал услуга „дринк енд драйв”, като св. П. е закарал автомобил и жалбоподателя до с. Владая.

Св. П. заяви, че ги оставил на площада в с. Владая. От твърденията на св. Г. и З. се установява управлението на автомобила от страна на жалбоподателя и отказа му да бъде тестван.

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

2

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП в частта за това нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения - спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити и са издадени от компетентен административен орган.

АУАН и НП са издадени от компетентен орган - със заповед № 8121з–1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи началникът на група в ОПП-СДВР е оправомощен да издава НП, а младшите автоконтрольори - да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.

Нарушението е описано ясно и точно, с всички съставомерни факти, налице е адекватна на описанието правна квалификация и няма противоречие между тях. Посочени са времето /22.12.2021 г. около 01:39 ч./ и мястото / св. Владая, ул. „Любомир Миланов” с посока на движение от ул. „Войнишко въстание” към ул. „Алеко Константинов”/ на деянието.

В НП са посочени и други форми на изпълнителното деяние, което се дължи на възпроизвеждане на целия текст на чл. 174, ал. 3 ЗДвП касателно отказа за изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Но преди това е описано ясно и точно конкретното деяние. Видно от описанието е, че нарушението се изразява в отказ от страна на жалбоподателя да бъде тестван от полицейските служители с техническо средство за наличието на алкохол в кръвта, а не заради отказ да даде биологична проба за изследване.

Поради това и логично е че часът на деянието е по-ранен от този на издаването на талона за медицинско изследване и няма неяснота относно това обстоятелство.

По същество:

За нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2 000 лева.

За съставомерността на деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗдвП е ирелевантно дали водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или не. За да е осъществено от обективна страна деянието по реда на цитираната разпоредба, необходимо и достатъчно е лицето да управлявал МПС и, след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол, да е отказало да му бъде направена проверка. Също така, за да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба е необходимо и достатъчно водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол, независимо дали е проявил желание да даде кръв за медицинско изследване. От обективна страна деянието е довършено в момента, в който водачът откаже да бъде изпробван с техническото средство, независимо дали след това му е издаден талон за медицинско изследване.

В конкретния случай, на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил.

Проверката е била извършена именно по този повод и скоро след като е управлявал МПС.

Предвид това и същият е субект на нарушението. След като му е било предложено да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, жалбоподателят е отказал.

3

С това жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл.

Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

ЗА ЧЛ. 28 ЗАНН

Институтът на маловажния случай по чл. 28, ал. 1 ЗАНН е неприложим за нарушения по ЗДвП – чл. 189з ЗДвП вр. чл. 28, ал. 7 ЗАНН.

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

Наказанията са с фиксиран размер и е невъзможно той да бъде намален.

С оглед изложеното, съдът намира, че НП следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРДЖАВА НП № 21-4332-027339 от 14.01.2022г., издадено от началник група в Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4