Решение № 3555 от 11.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3555 гр. Пловдив, 11.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330114623 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителен иск с правна квалификация чл. 75 ЗС от Е. Ж. И. и Й.

А. Д. срещу В. М. К. и М. Г. Д..

Ищците твърди, че са владели самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., чрез наемател от ***г. до *** г. Наемът за целия имот бил плащан на Й. Д. и Ж. Д., а след смъртта на последния на *** г. на неговите наследници- ищците по делото. На ***г. наемателят напуснал имота по настояване на ответниците, като те сменили ключалките на входните врати на СОС и на двора, през който се стигало до него. Подали жалба в прокуратурата във връзка с тези обстоятелства, но предвид изтичането на 6-месечния срок, предявяват настоящите искове за осъждането на ответниците да им предадат владението на имота като им предадат ключ за СОС и за дворното място. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответниците, с който оспорват претенцията. Твърдят, че не отговаря на истината твърдението, че единствено ищците да упражнявали владение върху имота. Признават, че за известен период имотът е бил отдаван под наем, но това ставало с тяхното изрично съгласие, като договорът за наем бил прекратен по настояване на ответника. През това време ответниците извършвали редица действия свързани с имота като плащали данъците за него, на тяхно име се водели партидите за електричество и вода, застраховали имота, 1 извършвали ремонти и погасили незаплатени сметки на наемателя. Твърдят, че с действията си не са възпрепятствали ищците, като самите те били предоставили ключ на ответника. Иска се отхвърляне на исковете и присъждането на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:

Владелческата (посесорна) защита представлява уредени от правото средства за възстановяване на владението като фактическо състояние. Владение е налице, когато се упражнява фактическа власт върху изцяло или отчасти чужд имот без притежание на вещно право. Владението като фактическо състояние се защитава с исковете по чл.

75 ЗС и чл. 76 ЗС в период от шест месеца от изгубването му, а облигационните отношения между владелеца и собственика се уреждат по нормите на чл. 72-74 ЗС.

Изгубване на владението за период по-дълъг от шест месеца води до заличаване на правните последици от него, с изключение на възникналите облигационни вземания на владелеца. Затова и правната уредба на субективните права е неприложима към владението като фактическо състояние. Решение № 34 от 3.07.2020 г. на ВКС по гр. д.

№ 1658/2019 г., II г. о. Хипотезите, при които може да се търси защита с исковете по чл. 75 ЗС и 76 ЗС са уредени от законодателя- да е налице нарушаване на това състояние, в т. ч. и отнемане на фактическата власт върху вещта като най-тежка форма на нарушение.

Законодателят е провел разликата между двата владелчески иска - по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС според вида на нарушението, а заедно с това и въз основа на вида на вещта. Искът по чл. 75 ЗС е иск за защита на нарушено владение, а искът по чл. 76 ЗСкато иск за защита на отнето владение или държане. Чрез иска по реда на чл. 75 ЗС може да бъде защитавано владение на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца. Стига да са налице посочените предпоставки, както и да е спазен шестмесечният срок от нарушаването до предявяването на иска, владението може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. При разглеждането на иска за нарушено владение не могат да се преценяват спорове за собственост. Действията на нарушителя могат да се състоят в отстраняване на фактическата власт на владелеца и установяване на своя фактическа власт, както и в лишаване на владелеца от възможността сам да упражнява фактическа власт върху вещта.

За установяване на настоящата фактическа обстановка са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на четирима свидетели. От съвкупния им анализ с категоричност се доказва, че процесният СОС е бил отдаван под наем от наследодателя на ищците, а след неговата смъртта това фактическо състояние било 2 продължено от неговите наследници. В тази насока се излагат обстоятелства, както от свидетелите на ищците, които са познавали наемателите, така и от свидетелите на ответниците, които макар да нямат конкретни данни за правоотношението са знаели за отдаването на имота под наем. Наемното правоотношение не се оспорва и с отговора на исковата молба. От свидетелските показания се установява и фактът на нарушението, като наемателите са напуснали ползвания обект, а след това ответниците са установили фактическа власт върху него, като са го почистили за извършване на ремонт и са поставили нова брава на вратата на дворното място в което се намира сградата. В показанията на свидетелите няма точни данни за начина, по който се е стигнало до напускането на наемателите, но доколкото с категоричност се доказва, че ответниците са установили собствена фактическа власт върху вещта, това обстоятелство не се отразява на изхода на спора. Следва да се приеме, че фактическата власт в момента се упражнява и от двамата ответници, доколкото за това има данни в показанията на свидетелката Е. Г. и К. Б. и този факт не се оспорва в отговора на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 357 ГПК по делата за защита и възстановяване на нарушено владение /чл. 75 и чл. 76 ЗС/ съдът проверява само факта на владението и на нарушението му, а документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението. В този смисъл е константната практика на Върховния касационен съд – така Решение № 142 от 23.09.2013 г. по гр. д. № 533/2012 г., Г. К., І г. о. на ВКС, Решение № 11 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 234/2009 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС. Владението по легалното определение на чл. 68 ЗС представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

От събраните в производството гласни доказателствени средства се установява, че ищците са упражнявали фактическа власт по отношение на процесния обект, посредством наематели, които са държали имота за тях. Тъй като се доказва упражняваната от ищците фактическа власт, нейното определяне като владение, държане или търпими действия, става с оглед фактите, довели до установяването й. В свидетелските показания няма точна информация за това кога е започнало ползването от наемателите и при какви условия е станало това, поради което за квалификацията на фактическата власт следва да се изхожда от презумпцията на чл. 69 ЗС. Ето защо съдът намира, че ищците доказват да са упражнявали владение върху целия имот.

Ответниците не са провели пълно обратно доказване, оборващо презумпцията п о чл. 69 ЗС за наличието на субективния признак на владението. Към отговора на исковата молба са представени доказателства за това, че партидите за вода, ел. енергия и местни данъци са записани на ответниците, но без данни за конкретен документ за 3 собственост не може да се приеме, че страните се легитимират като съсобственици на имота и от това да се правят изводи за вида на фактическата власт. Без доказателства, че съществуват облигационни и други отношения, който изключват упражняване на фактическата власт за себе си, съдът не може да приеме, че се касае до държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС.

С оглед на това съдът намира, че в производството по делото се установява, че ищците са осъществявали владение по отношение на процесния обект. Фактическата власт е продължила повече от 6 месеца, като дори от смъртта на наследодателя им до установената дата на нарушението **** г. (изрично посочена от Е. Г. и приблизително от останалите свидетели) е изминал период по-дълъг от 6 месеца. На посочената дата ответниците са нарушили владението на ищците като фактическо състояние чрез установяване на собствено владение и смяна на заключващия механизъм на входната врата на двора. Претенцията е предявена в законоустановения за това шестмесечен срок, предвид датата на подаване на исковата молба.

Нарушение по смисъла на чл. 75 ЗС е всяко действие, което ограничава или изключва фактическата власт на владелеца, независимо от намерението на последния или на нарушителя. Съдебната практика приема, че нарушението е всяка форма на активно поведение (като действие) на физическите лица в насока отстраняване на владелеца от фактическата власт и установяване на своя фактическа власт или в насока, целяща владелецът да бъде лишен от възможността сам да упражнява фактическа власт. В този смисъл е Решение № 124 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 2188/2016 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 50015 от 2.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2022 г., I г. о.

Ответник по иск с правно основание чл. 75 ЗС може да бъде както лице, което фактически извършва действие, с което пречи на владелеца или го отстранява от осъществяване на фактическа власт върху имота, така и всяко лице, което поддържа това неправомерно отнемане на владението от владелеца. В настоящия случай ответниците са осъществили нарушението с установяването на собствена фактическа власт и поставяне на заключващ механизъм на входната врата на двора.

Предвид изложеното искът за възстановяване на владението и за предаване на ключ от входната врата за дворното място следва да бъде уважен.

Решението подлежи на предварително изпълнение– чл. 361 ГПК, което следва да се допусне.

Относно искането за предаване на ключ от обекта:

С уточняващата молба ищците са посочили, че искат да им бъде предадено владението върху целия имот, като във връзка с това следвало да им се предаде ключ 4 от входната врата на обекта и от входната врата на двора. В частта относно входната врата на обекта не следва да бъде постановявано отделно предаване на ключ предвид уважаването на иска за предаване на владението. Как точно ще се изпълни предаването на владението

(доброволно, чрез предоставяне на ключа или принудително, чрез премахване на заключващия механизъм и поставяне на нов) е предмет на последващи действия при едно евентуално изпълнение на решението.

Искът се уважава по отношение на предаването на ключа за дворното място, защото ограничението представлява самостоятелно нарушение на владението на обекта, което не е свързано със самата фактическа власт върху вещта.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ищците разноски по делото в размер на 130 лева за д.т. Разноски за свидетелите не се присъждат, защото такива не бяха поискани от разпитаните лица.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН ********** и М. Г. Д., ЕГН **********,да възстановят и предадат на Е. Ж. И., ЕГН ********** и Й. А. Д., ЕГН **********: владението н а самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № ***г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. П., ул. *** № **, който обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; брой нива на обекта: 1; площ: 56.70 кв.м., с предназначение: друг вид самостоятелен обект; при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- няма, под обекта- няма, над обекта- *** и ***, и ключ за входната врата за поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № ***г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. П., ул. ***№ **, разположена към улица „***“.

OСЪЖДА В. М. К., ЕГН ********** и М. Г. Д., ЕГН **********,да заплатят н а Е. Ж. И., ЕГН ********** и Й. А. Д., ЕГН **********, сумата от 130.00 лева разноски по делото.

ДОПУСКА на основание чл. 361 ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на иска с правно основание чл. 75 ЗС.