Решение № 844 от 28.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 844 гр. Варна, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100501097 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК..

Образувано е по въззивна жалба с вх.№35314/04.05.2026г., подадена от К. В. Ц. срещу Решение №1450/16.04.2026г., постановено по г.д.№12558/2025г. по описа на ВРС, 21 състав, с което на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, по предявения иск от В. В. Ц., ЕГН **********, с адрес в град Варна, ул. „С.И.“ ***, срещу К. В. Ц., ЕГН **********, с адрес в град Варна, м. „Е.“ №40, е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №108, том III, рег. №18276, дело №473 от 2009г. на нотариус Р.К., с район на действие РС-Варна, с рег.

№212 в НК, сключен на 23.12.2009г. между С.В. Ц., ЕГН ********** и В.В.

Ц., ЕГН ********** – като прехвърлители и К. В. Ц., ЕГН ********** - като приобретател, по отношение на 1/4 идеални части от прехвърлената от В.В. Ц.

1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №***.1.22 по КККР на град Варна, представляващ апартамент находящ се в град Варна, ул. „Б.Л.“, ***, със застроена площ от 66,21 кв.м, при граници: на същия етаж имот с №***; ***; под обекта ***; ***; над обекта ***, ведно с прилежащото избено помещение №31, със застроена площ от 8,01 кв.м, както и 3,0189 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор №1 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, прехвърлен на К. В. Ц. срещу общо за целия имот сумата от 12 000 лева, както и срещу задължението К. В. Ц. да поеме лично или чрез трети лица, гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, докато са живи за бъдеще, както и срещу полаганите до този момент издръжка и грижи.

1

В жалбата се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички изложени в отговора на исковата молба доводи. Конкретизира се, че сумата в размер на 12 000,00 лева е била заплатена от страна на приобретателя в брой. Допълва се, че към този момент не е имало ограничение на размера на сумите, които могат да се заплащат в брой. Намира се за безспорно доказано, че ответницата Ц. е била финансово подпомогната от нейната баба, за да изпълни задължението си по сключения договор.

Изтъква се, че страните са уговорили общо задължението за издръжка и гледане, поради което и критериите за изпълнение, следва да се обследват, съобразно действителните нужди на кредитора. Твърди се, че кредиторът през цялото време на действие на договора се е считал за удовлетворен, поради което и неговият наследник не може да изисква разваляне на договора, позовавайки се на твърдения в обратния смисъл. Обобщава се, че В. Ц. до последно е бил жизнен и самостоятелен, поради което и не е имал нужда от полагането на интензивни грижи или специални такива. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – В. Ц., в който се оспорва основателността на подадената жалба.

Изтъква се, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е доказано заплащане от страна на ответника на уговорената в договора сума в размер на 12 000,00 лева. Сочи се, че чрез показанията на разпитаните свидетели се е установило, че К. Ц., към момента на сключване на договора е била едва на 19г. и непосредствено след това е заминала да учи и да живее в чужбина, издържана от нейните родители. Оспорват се показанията на свидетелите К. и А. и се твърди, че същите не пресъздават свои лични възприятия. Обобщава се, че в конкретния случай ответницата Ц. не е полагала абсолютно никакви грижи за своя баща. Претендират се разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, чрез адв. Д. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, чрез адв. Д. намира жалбата за неоснователна.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от В. В. Ц., срещу К. В. Ц., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, с който се иска да бъде развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален, сключен 2 между С.В. Ц. (майка на ответницата), и В.В. Ц. (баща на ищеца и ответницата), като прехвърлители и К. В. Ц., като приобретател, по отношение на 1/4 идеални части от прехвърлената от В.В. Ц. 1/2 идеална част от: недвижимия имот, с прилежаща изба и съответни ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, прехвърлен на К. В. Ц. срещу общо за целия имот - сумата от 12 000 лева, както и срещу задължението К. В. Ц. да поеме лично или чрез трети лица, гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, докато са живи за бъдеще, както и срещу полаганите до този момент издръжка и грижи, поради неизпълнение от страна на ответника на задълженията по договора.

В исковата молба ищецът В. В. Ц. заявява, че е син на В.В. Ц., ЕГН:

**********, починал на 27.01.2024 г. Ответницата К. В. Ц. е дъщеря на В.В.

Ц.. Ищецът сочи, че на 23.12.2009г. е бил сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт вписан в СВ Варна с вх.рег 27799/23.12.2009 г., акт 24, TOM LXXXI, дело 17447, по силата на който В.В. Ц., ЕГН ********** и С.В. Ц., ЕГН ********** са прехвърлили на ответницата недвижим имот с идентификатор № ***.1.22 по КККР на град Варна, представляващ апартамент № 22, находящ се в град Варна, ул. „Б.Л." ***, с площ 66,21 кв.м., с прилежаща изба № 31, с площ 8,01 кв.м. както и 3,0189 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с ид. № ***, срещу сумата от 12 000 лева, както и срещу задължението К. В. Ц. да поеме лично или чрез трети лица, гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, докато са живи за бъдеще, както и срещу полаганите до този момент издръжка и грижи.Твърди, че както преди така и след подписването на посочения договор ответницата не е полагала грижи за баща си В.В. Ц. нито лично, нито чрез трето лице, както и не му е давала дължимата според договора издръжка. Преди сключването на договора ответницата е била непълнолетна и фактически е разчитала на даваната от родителите й издръжка и това положение не се е променило и след навършването й на пълнолетие. Ответницата живее от години извън страната и не е полагала лични грижи за праводателя. Не е осъществена трансформация на задълженията за гледане на ответницата, в задължение за заплащане на издръжка. Същата не е превеждала никакви суми на прехвърлителите по договора. Липсва плащане и на уговорената в договора сума в общ размер на 12 000 лева. С оглед горното ищецът обосновава правния си интерес да иска разваляне на договора по отношение на припадащата му се по наследство квота от В.В. Ц. - 1/4 идеална част. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от К. В. Ц., чрез процесуален представител адв. Р. Д., с който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че е заплатила в брой на своите родители сумата от 12 000 лева към момента на сключване на сделката.

Сумата е била осигурена от нейната баба. Твърди, че е изпълнявала своите задължение по сключения договор. Макар и неизлечимо болен В.В. Ц. до последно е бил активен и самостоятелно се е грижил за собствените си дела, поради което не се е нуждаел от по-особени и интензивни грижи от страна на дъщеря си. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, по оплакванията във въззивната жалба, въззивният 3 съд приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че В.В. Ц. е баща на ищеца В. В. Ц. и на ответницата К. В. Ц.. От удостоверението за наследници се установява, че В.В. Ц. е починал на 27.01.2024 г. и е оставил наследници по закон съпруга С.В. Ц. и децата си И. В. И., В. В. Ц. и К. В. Ц..

На 23.12.2009 г. С.В. Ц. и В.В. Ц. са сключили с К. В. Ц. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 108, том III, рег. № 18276, дело № 473/2009 г. на нотариус Р.К.. С договора прехвърлителите са прехвърлили на ответницата процесния апартамент, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху него. Насрещната престация на приобретателката е уговорена като парична сума от 12 000 лв., бъдещо задължение за издръжка и гледане на двамата прехвърлители лично или чрез трети лица, както и признание за вече полагани до този момент издръжка и грижи. Ищецът претендира разваляне не на целия договор, а само до размера на наследствения си дял от правата на В. Ц. — 1/4 от прехвърлената от В. Ц. 1/2 идеална част от имота.

Въззивният съд кредитира представения нотариален акт като доказателство за сключването на договора, страните по него, предмета на прехвърлянето и съдържанието на насрещната престация. Същият установява, че приобретателката е поела задължение да осигурява издръжка и гледане лично или чрез трети лица, но не установява сам по себе си реално изпълнение на това задължение след сключване на договора.

Банковите извлечения по сметки на В. Ц. установяват отделни парични операции през 2013 г. и 2014 г., включително вноски от К. Ц. с основания „заплащане на дял от имот“ и „изплащане на дял от имот“. Тези операции обаче са извършени години след договора от 23.12.2009 г. и не доказват по несъмнен начин плащане на уговорената сума от 12 000 лв. към момента на сключването му. Още по-малко същите доказват системно изпълнение на бъдещото задължение за издръжка и гледане до смъртта на В. Ц. през 2024 г.

Показанията на свидетелите К.И. и И. Ц. се ценят с оглед родствената им връзка с ищеца. Те не установяват непосредствено всяка отделна форма на неизпълнение, но подкрепят извода, че не са им известни конкретни действия на К. Ц. по даване на издръжка или полагане на грижи спрямо В. Ц..

Показанията на свидетелките С. А. и Г. К. се кредитират относно обстоятелствата, възприети лично от тях — че К. Ц. е живяла и работила във Виена/Австрия и че В. Ц. в определени периоди е бил активен и самостоятелен. Същевременно тези свидетелки не установяват конкретно изпълнение от страна на К. Ц.. Напротив, А. заявява, че няма информация К. да е плащала сметките на баща си или да е полагала грижи за него, а К. сочи, че няма информация К. да е заплащала лечението му или да се е грижила за него. Поради това тези показания не доказват пълно изпълнение на договора.

Показанията на Г. К., че при залежаване за В. Ц. се е грижела съпругата му С., установяват единствено грижа, полагана от съпруга в рамките на семейната връзка. Тези показания не установяват какъв е бил конкретният обем на грижите, през какъв период са предоставяни, дали са покривали изцяло уговорената престация за издръжка и гледане и дали В. Ц. ги е приемал като изпълнение на задължението на К. Ц.. При липса на доказателства за пълен обем на заместващо изпълнение чрез трето лице, не може да се приеме, 4 че договорното задължение на приобретателката е изпълнено.