Определение № 19938 от 29.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53727/2025
- Вид
- Определение № 19938
- Подписан
- 29.05.2026
- В сила
- 29.05.2026
- Състав
- ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19938 гр. София, 29.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110153727 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „ФИРМА“ ЕООД срещу „ФИРМА“ ЕАД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен.
Извършена е повторна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК за редовност и допустимост на предявения иск, при която съдът констатира, че исковата молба е нередовна, тъй като не носи подписа на лицето, която е я подало. За процесуална икономия едновременно с указанията за изправяне на тази нередовност делото ще се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Искането на ответника по чл.190 ГПК за задължаване на ищеца да представи касов бон за плащане ще се остави без уважение, защото не би допринесло за по-правилното разрешаване на повдигнатия пред съда правен спор.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 4 вр. с ал. 2 вр. с чл. 127, ал. 1 т. 6 ГПК в едноседмичен срок от съобщението да осигури подписването на исковата молба от лицето, което я подало. При неизпълнение исковата молба подлежи на връщане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 23.06.2026 г. от 11:30 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
1
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.
ОСТАВЯ
БЕЗ
УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за задължаването по реда на чл. 190 ГПК на ищеца да представи касов бон.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни електронни съобщителни услуги съгласно договор № ********** с Приложение от 03.12.2021 г., сключен между него и „ФИРМА“ ЕАД. Твърди, че ответникът е издал фактура № ********* за период от 28.01.2023 г. – 27.02.2023г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги с № ***********. В така издадената фактурата били начислени суми за МАТ в размер над действително договорения пакет, при което като последица от плащането й ответникът се обогатил без основание за негова сметка със сумата от 10,69 лв. с равностойност 5,46 евро с ДДС. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати надлплатените 10,69 лв. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ФИРМА“ ЕАД, с който оспорва иска. Твърди, че действително между него и „ФИРМА“ ЕООД е сключено представеното от ищеца Приложение № 1 от 03.12.2021 г., твърдяната фактура била издадена и платена. Твърди, че в процесната фактура било отчетено договарянето на допълнителна екстра – пакет с мобилен интернет 2 GB. Всички суми били начислени правилно при съобразяване с предоговарянето на тарифния план. Оспорва, че ищецът „ФИРМА“ ЕООД е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума по съображения, че видно от изложеното в исковата молба, договорът между страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги. Също така, от исковата молба ставало ясно, че ищецът е с персонал по-малък от 10 души, от където извежда извод, че ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги предмет на договор, а същите били ползвани от трети лица. През 2020г. управителят на ищцовото дружество подал декларация по чл. 38, ал.
9 т. 2 ЗС, че същото не упражнява дейност, считано от 2019г. В тази връзка твърди, че исковата сума е била заплатена в брой от трето лице в качеството му на ползвател на услугата и ако има нещо неправомерно начислено във процесната фактура, то следвало да се възстанови на платилото я лице, а не на „ФИРМА“ ЕООД, тъй като по този начин ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за сметка на лицето, платило фактурата. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже факта на плащането. В тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил даденото.
СЪДЪТ отделя като безспорни и ненуждащеи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: 1. наличието на договорно правоотношение между „ФИРМА“ ЕАД в качеството му на мобилен оператор и „ФИРМА“ ЕООД в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на договор № **********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги в т.ч. за мобилни услуги № ***********; 2. във връзка с договор № **********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *********** ответното дружество е издало фактура № ********* за период от 28.01.2023 г. – 27.02.2023г., която включва и вземането в твърдения от ищеца размер 3. сумата по фактурата, част от която е исковата сума, е платена.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, че между страните е договорена допълнителна екстра- пакет с мобилен интернет 2 GB.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на 2 предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието. Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3