Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 135 от 27.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Наказателно дело за възобновяване 122/2025
Вид
Решение № 135
Подписан
27.03.2025
В сила
27.03.2025
Състав
Камен Иванов, Атанас Стоилов Атанасов, Величка Цанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора ИВАЙЛО Б. АНГЕЛОВ и като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20251000600122 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 НПК,като е образувано по искане по искане вх.№21000243/21.01.2025 година н а осъдения С. Г. К.,с установена самоличност и ЕГН **********,чрез защитниците му а. М. и а. В. от САК,с посочен съдебен адрес и надлежно упълномощени,за възобновяване на наказателното производство по внохд №3427/2023 година на Софийски градски съд.В подаденото искане се сочи наличие на основания,разписани в чл.422 ал.1 т.5-та НПК вр. чл.348 ал.1,т.1,т.2 и т.3 НПК-нарушение на материалния закон,съществено нарушение на процесуалните правила,допуснато от въззивната съдебна инстанция,довело до ограничаване правото на защита на осъденото лице,и явна несправедливост на наложеното наказание.

Касателно твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения се сочи,че въззивният съд е нарушил правата на осъденото лице и въззивния съдебен акт страда от неотстраними пороци в мотивите към постановеното решение.Сочи се,че в мотивите си въззивният съд не е дал отговор на поставени пред него въпроси във връзка с твърдения на защитата за незаконосъобразност на постановената присъда от първия съд,не е проверил изцяло атакуваната присъда и е сторил превратно тълкуване на доказателствените източници.

Конкретно се сочи,че неправилно са оценени доказателствени източници,свързани с представено по делото писмено доказателство-договор за наем от 02.09.2013 година, сключен между св.Св.Н.,от една страна и от друга-от четирима души,един от които е 1 осъдения К.,ведно с анекс,валиден до 01.09.2015 година.Сочи се,че след тази дата договорът е бил прекратен,а осъдения не е живял на този адрес далеч преди прекратяване на наемния договор.Пак в тази насока се сочи,че не са оценени адекватно показанията на св.П.,която сочи,че с осъдения са живели заедно на друг адрес.На основа на това се твърди липса на доказателства,установяващи,че след 01.09.2015 година осъдения К. е осъществявал владение над имота и намиращите се в него вещи.Твърди се,че св.В. е обитавал имота и е плащал режийни разходи /заявено от св.П./.

Твърди,че мотивите на първия съд не отговарят на изискването на чл.305 ал.3 НПК ,като не е посочено кои доказателства и доказателствени средства са кредитирани от съда и кои-не,както и поради какви причини е изведена и приета фактическа обстановка, послужила за извеждане на правните изводи на въззивния съд.Сочи се,че не са анализирани противоречията в доказателствения обем.Обобщава се,че при липса на точна оценка на тези факти и обстоятелства въззивния съд е потвърдил присъдата,нарушавайки нормата на чл.303 ал.2 НПК,чл.16 НПК и чл.6,пар.2 ЕКЗПЧОС.

Твърди се процесуално нарушение,допуснато на досъдебното производство при извършване на процесуално-сл.действие “претърсване и изземване“ от жилището на бул.

“***“ на 09.09.2015 година във връзка с изготвяне на протокола и разпита на поемните лица М.А. и А.И. /по едно и също време/.Прави се анализ на съставеното писмено доказателствено средство и заявеното от свидетелите-поемни лица. Оспорва се процесуалната годност на това писмено доказателствено средство.

Твърди се допуснато нарушение на материалния закон,доколкото е постановен осъдителен съдебен акт,потвърден от въззивната съдебна инстанция,без да се установи категорично авторството на деянието от страна на осъдения К.,включително без да се изясни еднозначно живял ли е на този адрес К. и бил ли е единствено лице с достъп до имота,където са установени високорискови наркотични вещества.

Не се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание.

На тази основа се иска,при условията на чл.425 ал.1 т.1 НПК,отмяна на постановеното въззивно решение и възобновяване на производството по внохд №3427/2023 година на Софийски градски съд,като делото се върне за ново разглеждане на въззивната съдебна инстанция.

Направено е искане с правно основание чл.420 ал.3,пр.2 НПК за спиране изпълнение на присъдата,като се сочи,че чрез изпълнение на присъдата преди да е приключила извънредната процедура по искането за възобновяване на наказателното дело се намалява ревизионния капацитет на производството.Твърди се,че така ще се охранят и интересите на осъденото лице.

Установено е,че с присъда №20212168/17.11.2021 година,постановена по нохд №15806/2019 година на РС-София състав на съда е признал подсъдимият С. Г. К.,роден на ******** година в гр.Варна,българин,български гражданин,осъждан, неженен,със средно образование,работещ в Република Чехия,ЕГН ********** за виновен в това,че 2

-на 09.09.2015 година в жилище в гр.***, бул.„***I” № **, ет.*, ап.* отглеждал 4 броя растения от рода на конопа:1 растение с височина 106 см.,1 растение с височина 94 см., 1 растение с височина 100 см. и 1 растение с височина 83 см.,с общо нето тегло на растителна маса - 46,72 грама,с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 2,6%, на стойност 280,32 лева в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила,а именно в чл.27 ал.1„Забранява се засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията опиев мак,кокаинов храст,както и на растенията от рода на конопа (канабис) ,освен в случаите на чл.29 ал.1: „Отглеждането,семепроизводството,вносът и износът на растения и семена от рода на конопа (канабис) със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол определено в листната маса,цветните и плодните връхчета,както и вносът и износът на семена от опиев мак се извършват само след разрешение, издадено при условия и по ред,определени с наредба на министъра на земеделието и храните” ,поради което на основание чл.354в, ал.1 НК и на основание чл.55 ал.1,т.1 и ал.2 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“за срок от 9/девет/месеца, като е постановено на основание чл.57 ал.1,т.3 от ЗИНЗС наказанието „лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „общ“режим и „Глоба“в размер на 2500 лева,както и за това,че

-на 09.09.2015 година в жилище в гр.***, на бул.„***” № **, ет.*, ап.* без надлежно разрешително,съгласно чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,и чл.1 от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73 ал.1 ЗКНВП вр. чл.30 ЗКНВП държал високо рискови наркотични вещества,включени в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,поради вредния ефект от злоупотребата с тях,забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“-Приложение №1 към чл.3,т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,както следва:

Обект №1:коноп с нето тегло 72,08 грама,с процентно съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол 1,5 процента,на стойност 432,48 лева и Обект №2:коноп с нето тегло 52,54 гама,с процентно съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол 1,5 процента на стойност 315,24 лева,като цялото количество на високорисковото наркотично вещество е с общо нето тегло 124,62 грама на обща стойност 747,72 лева,поради което на основание чл.354а,ал.3,т.1,пр.1 НК и на основание чл.55 ал.1,т.1 и ал.2 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/месеца,като е постановил на основание чл.57 ал.1,т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим и „Глоба“ в размер на 1000 лева.

На основание чл.23 ал.1 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание от наложените на подсъдимия,а именно:„лишаване от свобода“ за срок от 9/девет/ месеца ,което на основание чл.57 ал.1,т.3 ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ“режим и „Глоба“ в размер на 2500 лева.

На основание чл.23 ал.3 НК към определеното общо най-тежко наказание съдът е присъединил наказанието „Глоба“в размер на 1000 лева.

3

На основание чл.25 НК вр.чл.23 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените на С. Г. К.,ЕГН ********** по нохд №2498/2014 година на PC-Варна и нохд №427/2013 година на PC-Варна-„лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 11/единадесет/месеца,което на основание чл.25 ал.4 и чл.57 ал.1,т.3 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален „общ“режим и „Глоба“в размер на 2000 лева.

На основание чл.53 ал.2,б.“а“ и чл.354а,ал.6 НК съдът е отнел в полза на Държавата 4 броя растения от рода на конопа /1 растение с височина 106 см.,1 растение с височина 94 см.,1 растение с височина 100 см. и 1 растение с височина 83 см.,с общо нето тегло на растителна маса 46,72 грама с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 2,6% ,коноп с нето тегло 72,08 грама, с процентно съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол 1,5 процента и коноп с нето тегло 52,54 грама,с процентно съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 1,5 процента и е постановил унищожаването им.

Съдът е осъдил подсъдимият С. Г. К.,ЕГН ********** да заплати по сметка на СДВР сума в размер на 58,07 лева разноски в досъдебното производство и на СРС сумата 221,30 лева,представляваща разноски в съдебно производство.

С Решение №11/07.01.2025 година,постановено по внохд №3427/2023 година по описа на Софийски градски съд,постановена присъда е изменена,като

-за престъплението по чл.354в ал.1 НК наказанието „лишаване от свобода“ е намалено от 9 месеца на 3 месеца,

-за престъплението по чл.354а ал.3,т.1,пр.1 НК наказанието „лишаване от свобода“е намалено от 6 месеца на 3 месеца,

-при приложение на чл.23 НК намалява наказанието „лишаване от свобода“ от 9 месеца на 3 месеца,

-изменен е режима на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“от „общ“ на строг“ на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ ЗИНЗС,

-на основание чл.68 ал.1 НК привежда в изпълнение общото най-тежко наказание измежду наложените на С. Г. К.,ЕГН ********** по нохд №2498/2014 година на PC-Варна и нохд №427/2013 година на PC-Варна-„лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 11/единадесет/ месеца,

-изменен е режима на изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 11/единадесет/месеца от „общ“ на строг“ на осн.чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ ЗИНЗС, -отменено е наказанието глоба от 1000 лева,определено при усл. на чл.23 ал.3 НК.

Присъдата е потвърдена в останалата част.

Направено е искане с правно основание чл.420 ал.3,пр.2 НПК за спиране изпълнение на присъдата,като настоящият съд го е приел за неоснователно.

Пред настоящия съд защитата на осъдения С. К. поддържа доводите изложени в 4 искането.Поддържа се оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.303 ал.2 НПК,чл.13 НПК,чл.14 НПК и чл.16 НПК,като се сочи,че въззивният съд е нарушил нормата на чл.314 НПК,доколкото не е проверил изцяло атакувания пред него съдебен акт.

Конкретно се твърдят нарушения на нормите на чл.107 ал.3 и ал.5 НПК,доколкото доказателствените източници са тълкувани изцяло в ущърб на осъденото лице/във връзка с начина на оценка на сключения договор за наем и приетото,че към инкриминирания период единствено осъдения К. е осъществявал фактическа власт върху имота,както и във връзка с неточната оценка на гласните доказателствени средства сочещи,че осъдения К. е живял с приятелката си в друго жилище/.

Акцентира се процесуално нарушение при извършване на процесуално-сл.действие “претърсване и изземване“ от жилището на бул. “***“ на 09.09.2015 година във връзка с изготвяне на протокола и разпита на поемните лица М.А. и А.И. /по едно и също време/,като се оспорва процесуалната годност на писменото доказателствено средство и гласните доказателствени средства от разпитите на поемните лица.

Излагат се съображения от страна на защитата,свързани с необоснованост на фактическите,а оттам и на правните изводи на въззивния съд,касателно приетото от него за полаганите от осъдения К. грижи при отглеждане на високорисково наркотично вещество.Оспорват се изводите,свързани с приетото от въззивния съд,че именно К. е лицето,което е поставило във фактическа власт високорисковите наркотични вещества.