Определение № 187 от 21.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 187 гр. София, 21.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20231001000584 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Н.“ ЕООД против Определение № 3608 от 11.11.2022 г., постановено по т. д. № 1271/2021 г. на СГС, ТО, VI – 11 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело Решение № 1008 от 19.08.2022 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.694, ал.7 от ТЗ държавна такса се дължала само от ищеца и то единствено в хипотезата, че иска му бъде отхвърлен, поради което и страната не дължала разноски с оглед изхода на спора. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което първоинстанционното решение да бъде изменено в частта за разноските, като такива под формата на държавна такса не бъдат присъдени в тежест на „Н.“ ЕООД.

Редовно уведомена, насрещната страна не е депозирала писмен отговор на частната жалба.

Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя във връзка с обжалваното определение, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.248, ал.3 от ГПК, същата изхожда от надлежна страна, както и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради 1 следното:

С Решение № 1008 от 19.08.2022 г. решаващият състав на СГС е признал по исковете на НАП с правно основание чл.694, във вр. с чл.722 от ТЗ, че приетите вземания на кредитора „Н.“ ЕООД от „Булгрейн Трейдинг“ ЕООД /н/ са със следната поредност на удовлетворяване: 1) вземания по Договор за предоставяне на кредитна линия № 100-2030 от 28.04.2017 г. – главница от 1 850 000 лв. с поредност по чл.722, ал.8 от ТЗ, лихва от 9 250 лв. с поредност по чл.722, ал.8 от ТЗ, неустойка в размер на 3 980.61 лв. с поредност чл.722, ал.8 от ТЗ, законна лихва върху главницата за периода от 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане – с поредност чл.722, т.9 от ТЗ; 2) вземания по Договор за предоставяне на кредитна линия № 100 – 2031 от 28.04.2017 г. - главница в размер на 2 550 000 лв. с поредност чл.722, т.8 от ТЗ, лихва в размер на 9 731. 98 лв. с поредност чл.722, т.8 от ТЗ, неустойка от 5 398. 50 лв. с поредност чл.722, т.8 от ТЗ, както и законна лихва върху главницата за периода от 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане – с поредност чл.722, т.9 от ТЗ. С Решението си СГС се е произнесъл и по разноските като е осъдил „Н.“ ЕООД да заплати по сметката на съда сумата от 44 283, 61 лв. дължима държавна такса, както и 100 лв. в полза на ищеца.

С обжалваното определение СГС е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че макар да не се събира предварително, държавната такса при уважаване на предявените искове следва да се събере от ответника.

Въззивният съд изцяло споделя този извод.

Искът на кредитор за установяване несъществуването на вземане на друг кредитор по чл.694, ал.3 от ТЗ е специален иск, предвиден в част четвърта "Несъстоятелност" на ТЗ, към чиито разпоредби субсидиарно приложение намира ГПК (чл.621 от ТЗ). Във връзка с иска като специално правило по чл.694, ал.7 от ТЗ относно дължимата държавната такса е предвидено последващото й внасяне, а не при образуване на делото (чл.128, т.1 от ГПК), както и е предвиден по-нисък размер на таксата, която се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителния иск, за разлика от разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК .

Таксата е за сметка на кредитора – ищец, когато искът бъде отхвърлен, и за сметка на ответника – когато искът е уважен, какъвто е настоящият случай и в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК.

Следва да се държи сметка, че искът по чл.694, ал.3 от ТЗ на кредитор за установяване несъществуването на вземане на друг кредитор и искът на кредитор за установяване съществуването на негово вземане по чл.694, ал.2 от ТЗ по същество целят едно и също - удовлетворяване на кредитора-ищец в производството по несъстоятелност. Ако законодателят е считал искът по чл.694, ал.3 от ТЗ за специален, кредиторът – ищец не би дължал държавна такса и при отхвърлянето му, каквото правило ТЗ не 2 съдържа. Стимулирането на кредиторите да предприемат защита на правата си с исковете по чл.694 от ТЗ е с редуциране на размера на таксата и липсата на изискване за предварителното й внасяне, но не се изключва заплащането на такса изобщо, включително в случай на прекратяване на производството поради междувременното отричане на качеството на ищеца кредитор в друго производство.

С оглед изложеното и доколкото възлагането на дължимата държавна такса е обусловено от изхода на спора, а предявените от НАП искове са уважени, налага се обоснованият извод, че дължимата държавна такса е правилно възложена от СГС на ответника „Н.“ ЕООД.

При съвпадение на изводите на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3608 от 11.11.2022 г., постановено по т. д. № 1271/2021 г. на СГС, ТО, VI – 11 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3