Решение № 15 от 14.02.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Перник, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора КРАСИМИР В. ТРЕНЧЕВ като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221700600149 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е въз основа на подаден от Районна прокуратура – гр. Перник протест срещу присъда № 2 от 24.03.2022г., постановена по НОХД No 29/2021г. по описа на Районен съд – Трън, с която подсъдимият Г. И. Ц. е признат за виновен в това, че на *** около 14.30 ч. в землището на с. ***, Община ***, Област ***, на около 1000 метра източно от *** ГП, на около 1100 метра югоизточно от *** ГП и на 400 метра южно от центъра на с.

*** в съучастие като съизвършител с Р.И.С. (по отношение на когото наказателното производство е прекратено на основание чл.289, ал.1, вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК) направил опит да преведе през границата на страната от Република България в Република Сърбия група от хора - 30 (тридесет) лица, афганистански граждани, както следва: 1.M.A.K. – пол./мъж/ р. ***; 2.E.K. – пол./мъж/ р. *** и ненавършил 16-годишна възраст; 3.M.E.K. – пол./мъж/ р. *** и ненавършил 16-годишна възраст; 4.M.A.O. – пол./мъж/ р. ***; 5. F.A. – пол./мъж/ р. ***; 6. S.H. – пол./мъж/ р. ***; 7.N.N. – пол./мъж/ р. ***; 8. N.N. – пол./мъж/ р.

***; 9.H.T. – пол./мъж/ р. ***; 10.A.G.A.S. – пол./мъж/ р. ***.; 11.H.M. – пол./мъж/р. ***;

12.S.Z. – пол. /мъж/ р. *** придружаващ лицето под No13; 13.J.S.Q. – пол./ мъж / р. *** и ненавършил 16-годишна възраст; 14.H.A. – пол./ мъж / р. ***; 15.S.M.S. – пол./ мъж / р. ***;

16.S.F. – пол./ мъж / р. ***; 17.A.G.R.– пол./ мъж / р. *** и ненавършил 16-годишна възраст;

18.Z.H. – пол./ мъж / р. *** 19.M.H. – пол./ мъж / р. *** и ненавършил 16- годишна възраст;

20.A.H. – пол./ мъж / р. ***; 21.G.S. – пол./ мъж / р. *** придружава лицето под No22;

1

22.Z.A.S.– пол./мъж/ р. *** и ненавършил 16-годишна възраст; 23.H.T. – пол./ мъж / р. *** с регистрация в АФИС.; 24.E.H.C. – пол./ мъж / р. ***; 25.K.H. пол./мъж/ р. ***; 26.M.N. пол./мъж/ р. ***; 27.E.M.J. пол./мъж/ р. ***; 28.E.M. пол./мъж/ р. ***; 29.S.A.S. пол./мъж/ р.

***; 30.S.M.N. пол./мъж/ р. ***., без документи, по техни данни, които не са български граждани и лица ненавършили шестнадесетгодишна възраст без разрешение на надлежните органи на властта - граничните власти на Република България и деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини - престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България, поради което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл.

54, ал. 1 от НК му е наложено наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 4 години, което да изтърпи при строг режим и "ГЛОБА" в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. На основание чл. 59, ал. 1, вр. ал. 2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Г. И. Ц. е бил задържан по ДП No 4/2020 г. по описа на РГДП-Драгоман, а именно: от 17.09.2020 г. до 20.01.2021 година, включително (по ЗМВР и по определена мярка за неотклонение „задържане под стража“), и за времето от 20.01.2021г. до 16.08.2021г. (по определена мярка за неотклонение „домашен арест“). С присъдата първоинстанционният съд е наложил мярка за процесуална принуда на подсъдимия Г. И. Ц. "забрана да напуска пределите на Р.България". На основание чл.25, вр. с чл. 23 от НК съдът е наложил на подсъдимия Г. И. Ц., с ЕГН:********** едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 18088 от 2014 г. по описа на Софийския районен съд, присъда от 18.10.2018 г. изменена с решение на СГС, НО, 13 въззивен състав по ВНОХД No 4899/21.04.2020 г., влязла в сила на 21.04.2020 г. за престъпление по чл. 234 от НК, за деяние извършено на 02.06.2014г., НОХД No 255/2019г. по описа на РС - Сливница, със споразумение 260005/31.08.2020г. влязла в сила на 31.08.2020 г. за престъпление по чл.281, ал.2 т.1 пр.1-во т.3 и т.5 вр.ал.1 вр.чл. 20, ал.2 , вр. ал.1, вр.чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК за престъпление, извършено на 18.11.2016 г., а именно "лишаване от свобода" за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, като на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложил изтърпяването на така определеното наказание от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА „лишаване от свобода“ за срок от 4 (ЧЕТИРИ) ГОДИНИ.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК подсъдимият Г. И. Ц. е осъден да заплати направените в хода на наказателното производство разноски по сметка на РС-Трън в размер на 119,77 /сто и деветнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ лева.

По изложени в депозирания протест съображения се твърди, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна в частта, в която съдът е приложил разпоредбата на чл. 25 от НК. Представителят на прокуратурата се е солидаризирал с извода на първоинстанционния съд за наличие на предпоставки за приложението на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23 от НК, но намира, че с пропуска си да се произнесе по наказанията глоба в размер на 1500 лева и наказанието лишаване от право да упражнява *** за срок от 1 година, съдът е допуснал нарушение на закона. На следващо място се сочи, че на основание чл. 25 ал. 4 от НК така определеното едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. С тези съображения се прави искане за изменение на присъда № 2 от 24.03.2022 г., постановена по нохд № 29/2021г. по описа на Районен съд – гр. Трън, като към така определеното общо най- тежко наказание, определено по реда на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 НК, бъдат присъединени наказанията „глоба“ в размер на 1500 лева и „лишаване от право да упражнява ***“ за срок от 1 година. Направено е и искане определеното едно общо най-тежко наказание, а именно:

1 година „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като бъде отменено приложението на чл. 66 ал. 1 от НК по отношение на него.

Подсъдимият Г. И. Ц. не е депозирал възражение срещу протеста.

В законоустановения срок Г. И. Ц. чрез защитника си адв. Д. Л. – *** е подал въззивна жалба срещу постановената по н.о.х.д. No 29/2021г. по описа на Районен съд – гр.

Трън присъда № 2 от 24.03.2022 г. В жалбата се сочи, че постановената от съда присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като повдигнатите на подсъдимия обвинения не са 2 били доказани по несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на закона. Твърди се, че по делото липсват каквито и да било доказателства, които да установяват вината на подсъдимия за деянията, за които е признат за виновен. Въз основа на това се иска отмяна на обжалваната присъда в цялост.

Районна прокуратура – гр. Перник не е депозирала писмени възражения.

По делото е подаден и частен протест от Районна прокуратура – гр. Перник срещу постановеното от съда с присъдата определение по чл. 309, ал. 1 от НПК, с което е потвърдена мярката за неотклонение „подписка“, взета по отношение на подсъдимия, като се иска взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение бъде изменена от „подписка“ в „задържане под стража“. С частния протест е представено писмено доказателство, а именно: 1 брой справка относно подсъдимия за висящи наказателни производства от 30.03.2022 г. Отговор на подадения частен протест от страна на подсъдимия не е подаден.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата излага становище в подкрепа на депозирания протест и допълнителния частен такъв.

Оспорва въззивната жалба, като счита наведените възражения в нея за неоснователни.

Адвокат Г., защитник на подсъдимия, поддържа въззивната жалба и допълнителното изложение към нея, като пледира за постановяване на оправдателна присъда, а алтернативно – за постановяване на решение, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за нова разглеждане.

Подсъдимият поддържа изложеното от своя защитник, като в последната си дума моли да бъде оправдан.

Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че протестът и въззивната жалба са подадени в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирани лица, поради което се явяват процесуално допустими, а при разглеждането им по същество настоящият състав намира следното:

На първо място съдът следва да обсъди възраженията на защитата за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на присъдата, защото от евентуалната им основателност зависи дали ще бъдат обсъждани останалите оплаквания, отнасящи се до приложението на материалния закон /в този смисъл е решение № 170 от 13.11.2018 г. по н. д. № 867 / 2018 г. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение/.

Защитата възразява, че присъдата е постановена от незаконен състав на съда, тъй като делото е разгледано от съдия, за когото са били налице основания за отвод и поконкретно председателят на състава е взел участие като член на състава на съда при произнасяне в производствата по взимане на мярка за неотклонение на подсъдимия Ц..

Настоящият състав намира това възражение за неоснователно по следните съображения:

За да е законен съдебният състав, е необходимо не само той да е формиран по предписания от закона начин, но и по отношение на членовете му да не са налице обективни или субективни основания за отводи и самоотводи, т. е. „... в състава не бива да участват лица, по отношение на които съществуват определени основания да се очаква, че няма да действат с необходимата обективност и безпристрастност и участието им ще постави под съмнение в очите на гражданите обективността и правилността на постановения съдебен акт.” (Ст. П., „Наказателен процес”, изд. 1979 г., стр. 203). В принципен план съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК, незаконен съдебен състав би бил този с участие на съдия, който поради определени обстоятелства /извън тези по чл. 29, ал. 1 от НПК/ може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. За да е налице предубеденост или заинтересованост, е необходимо да са установени конкретни обстоятелства, аргументиращи липса на обективност и безпристрастност на съда, или чрез конкретни свои действия съдът да е дал повод за съмнение в своята безпристрастност (в този смисъл решение № 64 от 06.08.2020 г. по н. д. № 62 / 2020 г. на Върховния касационен съд, 3 трето наказателно отделение).

С редакцията на чл.29, ал.1 НПК, обнародвана в Държавен вестник бр. 63 от 04.08.2017 г. е отменена буква „г“ от разпоредбата, сочеща като основание за отвод на съдията в случай, че е постановил определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство. След изменението на процесуалния закон и отпадане на изричната забрана, установена в него с чл. 29, ал. 1, т. 1 б. „г” от НПК, за разрешаването на въпроса за безпристрастността на съдията от съществено значение са обемът, характерът и същността на взетото решение.

Тоест, следва да се извърши преценка дали са налице реални, установими обстоятелства, които могат да обосноват обективно съмнение в непредубедеността на съда. В практиката на националните съдилища и тази на Европейския съд по правата на човека вече е застъпено разбирането, че сам по себе си фактът, че един съдия е взел определено решение относно задържането на обвиненото лице, все още не е достатъчен да обоснове обективни съмнения в безпристрастността на съдията /в този смисъл е решение № 184 от 09.12.2019 г. по н. д. № 690 / 2019 г. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение/.

Водим от изложеното, настоящият състав счита, че липсва пречка съставът, разгледал производство по реда на чл.65 от НПК, да разгледа в съдебната фаза същото дело по същество. Посочените от защитата изрази, използвани от съдия П. С. в производствата по реда на чл.65 НПК не обосновават извод за предубеденост на състава. При произнасяне в производството по мярката за неотклонение съдът е длъжен да формира предварителен извод за съпричастността на лицето към извършеното престъпление, като този извод се основава на обстойната преценка на доказателствената съвкупност по делото, събрана към момента на произнасянето. Настоящият състав намира, че при постановяване на актовете по реда на чл.65 от НПК съдия П. С. не е навлязъл в обсъждане на доказателствата по начин, изграждащ становище за висока степен на вероятност именно подсъдимият да извършител на престъпното посегателство, поради което липсват данни същият да се счита за предубеден и това да обосновава необходимост от отвеждането му при разглеждане на делото по същество в съдебната фаза.

Разпечатката съдържа 41 от 135 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95e9f59f-cd22-4551-b254-b17f45d1c1c7