Акт от 28.01.2021, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 37

28.01.2021 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛКА

ЖЕЛЕВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор: Валентина Радева -

Ранчева като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1181 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А.К., гражданин на Б., с посочен в жалбата адрес: Транзитен център – с.П. към ДАБ при МС, против Решение №УПП-440/14.12.2020 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушени били нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган, който я бил възприел правилно, но неправилно приел, че спрямо оспорващия не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. То не съдържало нито един аргумент за това дали молбата за закрила е явно неоснователна, или не. Видно от съдържанието му, в решението били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Б., с положението на различните етнически групи там. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Посочва се, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че молителят се позовава на обстоятелства извън предмета на закона, или че не посочва причини за основателно опасение от преследване в страната му на произход. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт.

При постановяване на решението били допуснати съществени нарушения на материалния закон. Подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в Бангладеш, както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата му. Оспорващият твърди, че от протокола на проведеното с него интервю не се установявало да е посочил икономически съображения за напускане на страната си по произход, както бил приел административният орган. Заявената от жалбоподателя причина за напускане се обвързвала с липсата на сигурност и перспектива на млад човек като него.

Оспорващият не искал и не можел да се завърне в Б., поради влошаващата се обстановка с всеки изминал ден. Както бил заявил пред ДАБ, причината да избяга от Б. била заплахата за неговия живот и свобода, породена от влошаващата се икономическа обстановка. Ето защо считал, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Твърди, че поради неправилното тълкуване, административният орган постановил процесният акт в нарушение на материалната норма на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.

Претендира се обжалваното Решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата на жалбоподателя да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът,

Интервюиращ орган при Транзитен център – с.П. към ДАБ, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба до

Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена чрез ТЦ – с.П. под вх.№550/26.11.2020 г., заведена в ДАБ под рег.№УП- 6885/26.11.2020 г., А.К., гражданин на Б., е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП- 6885/26.11.2020 г. като А.К., гражданство Б., етническа принадлежност ****, роден на *** ***, със същия постоянен адрес, с **** образование, професия - ****, религия - ***, ****, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени поименно родителите и братът чужденеца, всички в Б.

Под рег.№УП-6885/08.12.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с А.К. с ЛНЧ **********.

С Решение №УПП-440/14.12.2020 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на А.К..

На 18.12.2020 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 21.12.2020 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ (изм.

ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.) Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-771/09.12.2020 г. на Председателя на ДАБ, с която П. Т. К., младши експерт в Транзитен център – с.П., е определен за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.), производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.

Според чл.70, ал.1 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.), при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.

Регистрацията на А.К. е извършена на 26.11.2020 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 14.12.2020 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.

В оспореното решение са изложени фактически твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по произход – Б., някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.

Интервюираният разказал, че напуснал Б. през 2018 г., нелегално за И., където останал 10 дни, след това заминал за П., където престоял 21 дни, оттам отново нелегално заминал за И., с престой от 2 месеца.

Оттам заминал за Т., където се установил в гр.И. за 1 г. и 9 мес. и работил като общ работник. Границата с Република България преминал укрит в ТИР, след което бил задържан.

На въпроса защо е напуснал Б. отговаря: „Напуснах

Б., защото нямаше работа там.“ Разказва, че работил като общ работник и „тук-там“ намирал временно работа, като ако работел 10 дни, 20 дни стоял без работа. Работата му не била добре заплатена и за това напуснал, правел опити, но не намерил добре заплатена работа. Финансовото състояние на семейството му било много лошо, братята и сестрите му били безработни, нямало как да де изхранват. Само това му бил проблема в Б..

Интервюираният изрично заявява, че не е бил арестуван в държавата му по произход или в друга държава, не е бил осъждан, не е имал проблеми с властите, не е членувал в политически партии или организации.

Сочи, че не би се завърнал в Б., защото нямало работа и финансовите причини го принуждавали да не се завърне там.

От така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, по смисъла на ЗУБ. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да получи закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Оспорващият е споделил пред органа единствено и само проблеми от икономически характер, но така изтъкнатите обстоятелства не са релевантни за производството по предоставяне на закрила. Заявените от жалбоподателя икономически съображения за доброволно напускане на страната си еднозначно го определят като мигрант по смисъла на глава II, §62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН, и не са относими в производството по предоставяне на международна закрила.