Акт от 11.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41872 гр. София, 11.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-

МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20261110128889 по описа за 2026 година Производството е по чл. 190 ГПК.

С молба с вх. № 343871/03.11.2026г. ищецът Д. Я. В. чрез процесуалния представител адв. Б. иска издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи да разбере какъв договор за кредит бил сключил с ответника и какъв е размерът на задължението. Твръди се,че няма друг способ да се снабди с исканат информация.

Ответникът също не представял тази информация поради страх от съдебно преследване от страна на ищеца.

Съдът намира искането за неоснователно. Основен принцип в глажданското съдобпроизводство е диспозитивното начало. Съдът не е длъжен при всички положения да съдейства на страните, особено когато те с исковата молба не са сезирали надлежносъда.

Освен това има редица начини едно лице, което надлежно води личнити си финанси да се снабди с исканат информация. Ако някой не знае какви кредити има, съществуват извънсъдебни средства - право на страната да се снабди от кредитора с данни за кредита, който е изтеглила, като направи искане по реда за достъп до лични данни, или като провери извлечението от банковата си сметка, или като се свърже с кредитора и поиска справка за задължението си, или от Централния кредитен регистър на БНБ (за последното има минимална такса, която явно се цели да бъде платена в по малък размер чрез съда, а не като адвокатът си загуби времето (за което му се плаща, по уговорка - и на час) и поиска издаване на удостоверението от БНБ, като там ще има и дата на възникване на залдължението, и негов актуален размер. В този смисъл е и съдебната практика. Както е отбелязъл и Софийският градски съд в Определение № 4737/27.02.2026 г. по въззивно частно гражданско дело № 14585/2025 г., I-а състав: „Уредената в чл. 190 ГПК възможност да се задължи насрещната страна да представи намиращ се у нея документ е един от предвидените в ГПК способи за попълване на делото с доказателства, от значение за разрешаване правния спор. По същността си е доказателствено искане, по което съдът се 1 произнася след образуване на производството и с участието на двете страни. Поради това разпоредбата е неприложима към процедурата по проверка редовността на искова молба, а незнанието или неяснотата за ищеца относно фактите, които индивидуализират предмета на делото, не може да бъде заместено по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК. Допълнителен аргумент в тази посока е, че и при задължаване на ответника, но непредставяне на договора нередовностите не се считат отстранени като последица от неизпълнението по чл. 190, ал. 2 ГПК.“ Такова искане не може да се прави преди фазата на попълване на делото с доказателства - след насрочването му в открито заседание. То следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 142 състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 1 ГПК искането на ищеца Д. Я.

В. за издаване на СЪДЕБНО УДОСТОВЕРЕНИЕ, което да послужи пред централния кредитен регистър.

Определението не може да се обжалва.

Поради това и преписи не се връчват

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2